Мартин Заимов

Няколко млади хора, които са в различен от моя свят, много, много ми помогнаха в тази странна „кампания“. Ето две писма от двама от тях, едното от талантливо момиче от Видин и другото от човек, когото много обичам, от Париж:

==========================================

„Идвам от Видин – северозападен град, който преди време е бил пълен с хора, развит и разцъфващ, а днес малко по малко запада. Хората масово отиват в столицата или в чужбина да търсят по-добри перспективи за себе си. Още когато бях в гимназията, знаех, че когато завърша ще трябва да замина, най-малкото, за да уча висше образование. Гледах по-големите си приятели как напускат града един по един и се прибират само на празници. Тогава ми се струваше вълнуващо, исках и аз да отида в по-голям град с възможности, да ходя на концерти и на събития, да се случват неща около мен. Но след време се замислям – защо не може и моят град да е вълнуващ, хората да го посещават с интерес, да бъде пълен с живот и събития.
Живея в София от 7 години, имам работа, приятелите ми също живеят тук. Всички сме дошли от различни краища на България, за да търсим развитие. И го намираме, благодарни сме, че имаме възможности. Но от друга страна се чувстваме леко ограничени, защото имаме тази възможност само в столицата, а пък на всеки му липсва родният град. Много е трудно да се развиваш, ако не живееш в София. Тук са концентрирани всички бизнеси, можеш да намериш хубава работа, ако знаеш чужди езици, да се развиваш, ако имаш интерес в ИТ сферата и т.н. Възможностите са много и избора е голям.
Не знам каква е причината останалите градове в България да са забравени и изоставени. Мисля, че и за страната ни, и за хората ще бъде страхотно, ако се направи нещо по въпроса. В нашата държава има толкова красиви места, които пустеят, а в тях може да се направи много. Иска ми се да видя града си отново оживен. Иска ми се да не чувам „Знаеш как е във Видин…“ с меланхоличен тон от хората, които останаха. Искам да имам избора да се върна и да знам, че мога да се развивам така, както успявам да се развивам в столицата ни.“

=========================================

“ Студентските години свършиха. Сега съм с две елитни френски дипломи за инженерство и бизнес и трябва да посрещна „професионалния живот“. Но какво да правя, когато всички „прекрасни възможности“ ме карат да обърна обратно?

Имах късмета да уча неща, които ми харесваха. Дълго време изучавах света на строителството и финансите и беше естествено да се насоча към недвижимите имоти, които съчетават тези две области. Можех да се занимавам и с консултантска дейност, енергетика или финанси, но исках да остана близо до строителното инженерство.

Но си мисля, че след 5 години вече няма да строим нови сгради. Станах свидетел на празнословие и най-вече на лицемерие, което досега смятах, че е запазено за финансовия сектор, в който според мен живеят най-големите акули, които бях виждал в бизнес училището. Работих в компании, които си мислят, че могат да разделят въглеродните си емисии на 6 без да променят стратегията си за растеж и ново строителство и си въобразяват, че ще бъдат спасени чрез чудодейното откриване на нисковъглеродни строителни техники. Виждал съм как коленичат, за да получат пари за безотговорни към околната среда проекти, на които днес би трябвало да се смеем заради глупостта им. Бях буквално отвратен.

Проучванията ми на финансовия сектор доведоха до следното наблюдение: целият финансов сектор се основава на един постулат, приет от всички, понякога несъзнателно, аксиома, която присъства във всеки бизнес план, а именно принципа на безкрайния растеж. Не твърдя, че е необходимо да се намалява растежа, този въпрос е твърде сложен за един обикновен бивш студент на 23 години, но да се основават всички инвестиции на необходимостта от растеж, това ме плаши. Освен това видях цялото лицемерие, което се крие зад финансите, които искат да бъдат зелени или благочестиви. BNP, например, е квалифицирана като една от първите френски банки на екологичния преход и която между 2019 и 2020 г. увеличава с 49% инвестициите си във въглища. Но ако и този сектор не отговаря на моите идеали, какво да правя?

Имам шанса и възможността, да оставя всичко и да заживея в България. И да се опитам да разбера едно общество, което функционира по коренно различен начин от френското. Направих радикален избор, ненавиждан от всички специалисти по намиране на работа, за да повярвам, че е възможно положително въздействие в моите мащаби и с моите малки познания – бързо, измеримо и ефективно въздействие. Ето я, както обичам да я наричам, подредената бъркотия на България. Разбира се, спазват се цяла поредица от закони, има напълно демократично избрано правителство, зачитат се свободите на всички, но всичко се прави за всеки отделен случай, лице в лице и най-вече – всичко е все още в процес на разработка. Все още има какво да се направи тук, за да се постигне общество от френски тип, което уважава и защитава всички свои граждани с една свръхрегулирана система. Все още е възможно да се променят основните принципи на „системата“ и борбата за защита на нашата красива планета да бъде ефективно включена.

Не искам да критикувам френската система, която за мен е модел на образцово социално и протекционистко поведение, нито да възхвалявам българската система, в която за съжаление все още има открита злоупотреба с властта на всички нива, но всяка от двете страни има своите плюсове и минуси. И успях да намеря тук надеждата да действам, да успея да стартирам здравословно движение за повишаване на осведомеността с идеята, че то наистина може да доведе до конкретни резултати. Българският народ е дълбоко привързан към своята природа, защитава я в националния си химн, който не е покана за война и кръвопролития, както може да бъде в химните на други страни, и точно в това се състои надеждата ми, че отново ще намеря дейност, която ме оживява, която отговаря на вътрешната ми борба и най-вече, която води до конкретни и видими резултати.

========================================

И на двамата ще кажа, че сме тук за да променяме Света към по-Добро и ще ги прегърна с много благодарност.