„На София е необходимо вместо много и различни политици, които да обясняват какви са проблемите на града, да дойде един, който да се заеме с един конкретен проблем и да го реши.“ Б. Борисов, Програма за управление на София, 2005 г.
Преди месец общинският съвет одобри превоза на софийския боклук до Силистра.
Мъдрото решение на правителството, БСП, кмета, общинската администрация и много общински съветници на проблема с боклука - всеки ден да си пращаме балите на миризливи екскурзии от по 440 км до една от възможно най-отдалечените от София точки на България. На цената на над 30 милиона наши изстрадани парички! От които над 75% за транспорт.
От два месеца правителството и общината си прехвърлят Топлофикация. И днес, след многобройни противоречиви решения не е ясно кой ще отговаря за управлението на парното в София тази зима. Преди две седмици в общинския съвет бе гласувано решение Общината да поеме цялата отговорност заедно с дълъг списък съвсем разумни оздравителни мерки. По време на гласуването казах на кмета, че ще го подкрепя, но при едно условие – да знам кой в общинската администрация ще отговаря с името си за работите на Топлофикация. Доста прост въпрос, на който би трябвало да се даде отговор веднага. Е, но не този път …
Най-важният проблем за решаване в София днес е придвижването. До преди седмица за него отговаряше един от малкото хора които стояха с името си зад работата си. Кметът казва, че не е знаел какви ги върши заместника му. При това по един толкова важен въпрос, какъвто е най-голямата концесия на транспортни линии в София. Разбира се, след подхвърления запис, веднага отстрани Велизар Стоилов. Добре, но управлението е екипна работа.
Може ли един капитан да не знае накъде плува кораба? Може ли един треньор да не знае как играе отбора му? Може ли един директор да не знае какви сделки сключва фирмата му? Може ли един генерал да не знае какво правят офицерите му? Разбира се, че може. Въпросът е какво се случва накрая.
Защо има толкова грубост и насилие по улиците на София? Може би, защото Наредбата за организация на движението е променяна 14 (четиринадесет) пъти от май 2005 до сега.
Тази седмица и аз станах потърпевш от злобната обстановка, царяща в движението по улиците – един автобус блъсна моя Segway (двуколката, с която се придвижвам), а когато поисках обяснение от шофьора, той подкара рейса и започна да ме бута с него, явно доволен от мисълта, че е голям и би могъл да ме прегази. Предполагам, че подобна история съвсем не ви учудва, защото всички ежедневно се сблъскваме с насилието в уличното движение на София, независимо дали става дума за брутални отнемания на предимство, блокирани тротоари, безцеремонни мутренски джипове, разправии с паяци или скандали в задръстванията. Когато няма ясни правила, които да се спазват от всички, насилието става неизбежно. А остане ли насилието единственият начин за справяне с дадена ситуация, нормалните човешки отношения между хората стават невъзможни. Когато пък хората не могат да живеят в разбирателство един с друг, то те няма как заедно да спазват и общите правила за поведение. И кръгът се затваря.
Вярвам, че тази атмосфера на насилие се дължи преди всичко на лошите правила и лошото администриране на транспорта и придвижването в София.
На първо място – общинският съвет не предлага ясни правила за регулиране на движението. Принципът, по който се създават правилата чудесно се илюстрира от решението от последното ни заседание за такса за влизане на камиони в центъра. Предложението беше на Росен Малинов - отколешен общински съветник от БСП, но човек с добри намерения. Съветник от моята група - Христо Ангеличин, предложи просто да се забрани влизането на камиони в центъра. Това не се прие защото не било достатъчно обмислено. Та гласувахме ние промяната в член еди-кой си, алинея тази и тази от Наредбата за организация на движението в София и всички гласувха „за”. Само аз гласувах „въздържал се”. Най-вероятно след няколко месеца на някой друг ще му хрумне някаква друга идея и общинския съвет отново ще гласува кръпка по наредбата. Струва ми се обаче, че общинските съветници не могат да осъзнаят какво е да си политик и да създаваш правила. Това би трябвало да бъде продължителен и най-вече открит за всички процес, чиято най-важна цел е накрая да бъдат приети прости, кратки, ясни и устойчиви правила, които да могат да се спазват от всички.
За ролята на администрацията – писна ми от нейните оправдания. Администрацията на кмета е отговорна за прилагането на въпросните правила. Не мога да се съглася, че липсата на полиция на пряко подчинение на кмета е причината за хаоса в движението. Стига да има ясни правила, които всеки да може да спазва, униформените полицаи, които са си супер, ще могат да се справят чудесно със задълженията си. Въпросът е администрацията най-после да им обясни тези задължения, вместо непрекъснато да ги обвинява, че не си вършели добре работата. Добрите работни отношения с полицията, а не нейното подчиняване на общинската администрация, могат да подредят хаоса на софийския транспорт, защото по този начин нарежданията няма да могат да остават скрити зад вътрешни заповеди и служебната зависимост.
Нека ви дам само два примера: движението по Витошка и паркирането пред общината. И в двата случая кметът е издал заповеди в противоречие с официалните правила на общината. Затова е пълно с мутренски коли по Витошка наред с едно полицейско Porsche кабрио карано от добродушен пълничък подполковник. А тротоарите в София са задръстени от коли по примера на тротоара пред общината.
До голяма степен безобразното управление на града се дължи на непроменените мисловни нагласи от комунистическото минало. Властта се възприема като привилегия, а не като отговорност. В администрацията на кмета не е ясно кой за какво отговаря или по-точно никой за нищо не отговаря. В общинския съвет публичния диалог е фалшив и често неразбираем – решенията са взети предварително и не търпят градивно обсъждане, защото демократичните механизми и нормалното сътрудничество никак не ни се отдават. А в такава атмосфера няма как насилието да не стане ежедневие.
Всичко това може относително лесно да бъде променено - добрите, човешки взаимоотношения в града да са приоритет, правилата да са прости и ясни и администрацията да е компетентна и да си гледа добре работата.
Някои от вас ще си спомнят, че в началото на годината писах тук, че ни предстои трудна година. Честно казано очаквах това което се случва на финансовите пазари да се случи по-рано. Парадоксално е, но това на практика ще открие една рядка възможност за София.
Много добрият американски урбанист Randolph Hester в главата ‘Pacing’ на книгата си ‘Design for Ecological Democracy’ разказва следната случка. Малко четири годишно момче казва на баща си: “Ако светът се движеше по-бавно щяхме да сме винаги във ваканция.” Авторът пита: “А какво ще се случи ако светът се движи по-бързо?” На което отговаря шест годишната сестра на момченцето: “Светът ще припадне.”
Точно това се случи сега. Светът припадна.
В София това значи, че частните инвестиции в строителство ще намалеят. И точно сега общината може да се погрижи за структурата на града и за качеството на пространството и живота в него. Имаме възможност да покажем, че може да се инвестира за общия интерес и че не всичко зависи от личната алчност или изобретателност. Че качеството на града може да се подобрява не само от пазарите на имоти - жилища, офиси или магазини, но и от интелигентното градоустройство.
Мъчно ми е за пребития журналист Огнян Стефанов и много ми липсва радио ББС в София. Привидно няма връзка между пребития журналист и спирането на най-добрата новинарска медия в страната. Според мен обаче общото между тези две събития е, че те приближават медийната ни среда към тази в Путинска Русия. Към една държава в която бандитизма е безнаказан и по съветски образец службите за сигурност са инструменти
на злоупотребата с власт, а не на справедливостта.
Освен това, спирането на ББС е поредният симптом на провинциализма погълнал България в последните години. Вече няма да имаме привилегията да сме бързо и добре информирани докато прекарваме времето си в софийските задръствания. Нямало предаване на български. И какво като програмата е на английски? Нали претендираме да сме част от развития свят. А каква всъщност е информационната среда, която остава след закриването на ББС?
Свикнали сме да наричаме медиите четвърта власт и наистина – именно начинът, по който те представят събитията, до голяма степен ръководи това, как те ще бъдат възприети. Както се казва - ако нещо го няма в новините, значи не се е случило. Но не само подборът е важен. Изборът на гледна точка и приоритети, самият подход към дадено събитие, източниците на информация за него, подборът на кадри и цитати – всичко
това е в пълната власт единствено и само на журналистите. Даваме ли си сметка обаче, че както при всяка власт, и тук има безброй съвсем реални възможности за злоупотреби и корупция?
По дефиниция добрата журналистика би трябвало винаги да е критична и да човърка статуквото. На практика обаче медиите все повече се комерсиализират и загърбват тази идея, за сметка на ролята им на изключително ефективен рекламен и маркетингов канал. Най-видимото доказателство е изтикването на говоренето на публични теми в
сутрешните часове за сметка на безполезните но печеливши забавни предавания в най-гледаното време. Това е световен проблем към който в България се добавя заплахата от физическа разправа.
Няма как да се прави добра журналистика ако те е страх. Но дори и да не го е страх, добрият журналист не дава материала си за одобрение на човека за когото говори. Няма как да говориш за свобода на словото, а гостите на предаването ти предварително да знаят всички въпроси. Няма как 70% от българите да са против правителството, а в новините да няма почти нито една критична нотка за него. Няма как в града ни да няма
нито един решен проблем и същевременно медиите да не търсят сметка за това от кмета.
Изходът от това прогнило статукво включва наказание за хората пребили Огнян Стефанов. Включва повишаване на конкуренцията, за да се предотвратят монополните позиции на големите медии. И определено не включва ликвидирането на най-добрата новинарска медия. За да има положителна промяна местните хора с политическа и медийна власт (която в една порядъчна система не би трябвало да бъде смесвана) трябва най-после наистина да поемат отговорността си и да покажат поне малки признаци на порядъчност.
На Огнян пожелавам да оздравее бързо, да запази куража си и да даде сила на честната журналистика.
