Градско управление

Ще се радвам да се срещна с всички вас в неделя 30 септември, в 16 ч., в парк “Оборище” (бившият парк “Заимов”) за официалното откриване на предизборната ми кампания. Освен с мен, ще можете да се запознаете и с кандидатите за районни кметове и общински съветници, както и с лидерите на ДСБ и СДС. Ще има и музика на живо с Белослава. И дано има много слънце и добро настроение.

Знам, че ни делят часове от началото на кампанията и че моята работа е да мисля за победата на изборите. Не мога обаче да не отделя поне един миг и да не обърна на всички внимание на това, което се случва в момента в Бирма. Не мога да не се преклоня пред достойнството и храбростта на монасите в Бирма, които се изправят с телата си и духа си пред един деспотичен режим. Понякога трябва да погледнем някъде надалече, за да разберем какво става у нас. И в самите нас. Виждам, че сред въпросите, които ми задавате, има няколко, които искат доказателства за това, че през 97-ма съм пострадал от полицейските своеволия в София. Снимките с разкървавеното ми лице сигурно още се мотаят някъде из интернет. Спомням си страха, спомням си упоритостта на тези, които бяхме излезли тогава навън, за да се противопоставим на един по-скоро безпомощен, отколкото жесток режим. Бяхме обаче щастливи, че жестокият режим вече се беше стопил и преобразил в уродлив държавен хаос. Дали бихме излезли на улиците като монасите в Бирма, пред които в момента се прекланя целият демократичен свят? Наистина целият. Не знам. Може би не. Не всеки е готов да рискува живота си за това, в което вярва. Затова нека поне за малко замълчим за това кой кога какъв герой е бил. Нека поне за малко се замислим какво означава да застанеш единствено с чувството си за справедливост срещу смъртоносните оръжия на една мракобесна диктатура. Аз по-скоро изпитвам неудобство от всичко, което не съм направил в живота си, като гледам какво става там, отколкото да се гордея и удрям в гърдите за малкото, което съм направил. Днес полицията в Бирма разстреля девет души. Сред тях и един журналист. Военните нямат намерение да отстъпят. Изглежда обаче, че и недоволството на един народ, воден от своите монаси, няма да отстъпи. Китай и Русия се противопоставят на санкции срещу режима в Бирма. Българското правителство мълчи. Нека тези, които не са в състояние да изпитат ярост към една диктатура, поне мълчаливо да се замислят за това какво е истинска съпротива срещу злото. Пък после може да си продължим нашите дребни неща.

Всеки вижда и преживява София по различен начин. Всеки си има своята София – места, които харесва, къщи и дворове, паркове и улици, дървета и кафенета, които обича. Кажете ми със снимки каква е вашата София, как искате да изглежда, какво прави този град уникален за вас. Пратете ми снимките на support@martinzaimov.com с една-две думи за това кое е мястото, което сте снимали, и с какво ви привлича. Нека видим София такава, каквато бихме я обикнали повече.

Пратете ми и снимки, за да ми кажете каква не искате да е София. Знам, ние сме заобиколени от мръсотия, хаос по улиците, разбити тротоари, висящи от всякъде кабели, прах, запуснати дворове и паркове. Зад хаоса и мръсотията се крие един красив град. Нека видим с вашите снимки какво трябва да махнем, за да открием красотата на града, който всички да обикнем.

Днес започва ефективна стачка на учителите, които искат двойни заплати. Надали някое правителство може да приеме подобно искане. Проблемът няма да се реши с тази стачка по една проста причина – образованието беше политически пренебрегвано в продължение на години. То продължава да съществува благодарение на родителите и учителите, които полагат буквално героични усилия. Това, разбира се не значи, че бюджетът просто трябва да се бръкне и да се разплати. Политиците – на национално и местно равнище – са не просто финансови длъжници. Те допуснаха разрушаването на една система, която имаше нужда от внимателни грижи; от политически ангажимент; от възглед за това какво означава качествено образование. Допуснахме образованието да се превърне в заден двор на нацията. Училищна собственост се разпродаде, децата няма къде да спортуват, учителите губят своя авторитет. Възстановяването на училището е в ръцете на държавата, но дори в по-голяма степен е в ръцете на местната власт. Всеки кмет, било на малко селище или на София, трябва да постави образованието като свой приоритет. И да го направи с разум и със сърце. И с отговорност, защото провалът на българското образование ще ни направи втора категория нация. Само с увеличаване на заплатите няма да стане. Нито с по едно знаме на всяко училище. Необходимо е компетентно финансово управление на образователната система. Необходима е битка за възстановяването на достойнството на учителя, на училището, на родителя и на училището като институция. Това е битка, която искам да поведа в София и да спечеля.

Вчера надникнах в развитието на кампанията Уикипедия 100 000. Няма как да не сте я забелязали. Идеята й е проста – да се увеличат българските статии в Уикипедия до 100 000. Уикипедия е феномен, който винаги ме е изумявал. Истинска глобална гражданска инициатива. В началото никой не вярваше, че нещо сериозно ще се получи от Уикипедия. Сега английските статии надхвърлиха 2 милиона. Оказа се дори, че Уикипедия е не само много по обширна от Encyclopaedia Britannica, но е и сходна с нея по точност. Успехът на Уикипедия е символ на силата на хората, които работят заедно без да чакат, на гражданската енергия и гражданската солидарност, които могат да надминат всяко експертно усилие. Знанието, което имаме заедно, уменията, които владеем заедно, са много по-силни от който и да било добронамерен или злонамерен човек. Когато видях, че в България е започнала подобна кампания, си казах, че може би е дошъл моментът на дебалканизация на тази страна. (По света „балканизация“ често се среща в управленската терминология и означава фрагментиране, разпокъсване на една организация, ако ще тя да е в Сиатъл, а не на нашия полуостров). Дали е дошъл краят на този феномен в българското общество? Да се надяваме. Инициативи като Уикипедия дават надежда. Затова бих искал горещо да я подкрепя. И си мисля, че така както милиони са дали по нещичко от себе си в съграждането на един глобален феномен, така и ние бихме могли да променим, ако не света, то поне един прекрасен град. Град, който обичам.

И именно Уикипедия представлява гражданите не само за европейско, а за глобално развитие на България. Защото ние не сме само в Европа, а в света. Свят, в който знанието и образованието стават все по-ценен ресурс. Бих казал дори безценен.

P.S. Нека пишем в Уикипедия повече за София, за кварталите на София, за историята на София, за сградите на София, за музеите на София, за училищата на София, за дърветата на София, за климата на София, за институциите на София. Нека всички да направим по нещо малко. Сега!

Вчера бях на снимки за кампанията в обновената галерия “Райко Алексиев”. Невероятно красиво място.

Много коментари. Благодаря ви безкрайно. Това е начинът да генерираме нови идеи за София. Сега за въпросите. „Един“ ми е задал 10 въпроса. Съвсем като на разпит. Драги ми „Един“, хайде като ще си задаваме такива въпроси, поне да си напишем имената. Ти моето го знаеш. Бил ли съм войник? Не, не съм. Аз бях британски гражданин, може да се каже наполовина враг, после невъзвръщенец. Не се гордея с това, че не съм бил, но не се и срамувам. В тази армия баща ми спадаше в категорията на „англо-американските империалисти“. За дипломите – не разчитам на дипломите си, макар да се гордея, че съм завършил един от най-престижните университети. Сега сме се хванали за друго. И Бойко Борисов е кандидат на науките! Но ако много настоявате ще ги сканирам и ще ги сложа тук. В БОК постъпих на 20 години. Нямах привилегии през социализма, не бих влязъл за нищо на света в правителство на Станишев, още по-малко на Борисов; работата на всички кметства досега оценявам негативно, но ми се иска да гледаме напред, не да се ровим назад… 7 от 10. Последните три ще ги пропусна, освен ако много много не настоявате да ви отговаря. Ивайло, благодаря за добрите думи. „Нямаше ли да е по-добре да се кандидатираш независим? „Не, не мисля. Не съм обединител, но вярваме в едно и също – прозрачност, чистота, просперитет. Разумно е да бъдем заедно. Не е сега време да се надпреварваме, а да успеем заедно. Мария (69), благодаря за чудесните въпроси и благодаря, че ги задаваш на всички. Още един „Питащ“ за дипломата. Ако се появят още 5 ще ги покажа. Не мислех, че дипломите могат толкова да вълнуват хората. Спомних си как, когато преди време някой беше подхвърлил по повод на квалификациите ми (тогава ставаше въпрос за сериозен договор) „А, глупости, университет. Има магистратура от някакво Лондонско училище по икономика. “Така е, едната е от там . Атанас, и всички, които се включиха в дискусията за колите по тротоарите, има решение. Решението с колите по тротоарите е управленско, не опира до това на всеки ъгъл да се строят многоетажни паркинги. В София може да се въведе интегрирана система за паркиране, която ще е платена. Тя няма да е много популярна, защото хората ще трябва да платят за нея. Но ще платят много по-малко, отколкото ще получат. Лондон е много по-голям и по-претоварен град от София. Там няма една кола по тротоарите. Не че лондончани са по-свестни от софиянци. Разликата е в управлението на града. Да, Яворе, смятам, че публичните личности е добре да бъдат отворени за сексуалността си, но ако някой се крие, ще го разбера. Живеем в доста нетолерантна среда. Димка, благодаря за идеята за Бистришката река. Да, и тя трябва да се почисти. И всички реки. Реките са едно от богатствата на София, макар и да са малки. По тях може да съдим какво представлява София и колко работа има, за да се оправи. Но ще се справим. Заедно.

Благодаря на всички, които дойдоха в неделя и се включиха в почистването на Боянската река. Оказа се, че е станало малко объркване и някои са отишли на друго място. Това е една от тези грешки в живота, които дават положителен резултат. Вместо да чистим на едно място, чистихме поне на две. Сещам се за едни виц, според който навремето, когато обявили конкурс за прокопаване на тунела под Ламанша, го спечелила българска фирма. На въпроса защо, поръчителят отговорил: „Те ще копаят едновременно от Англия и от Франция. Като ги знам, никога няма да могат да се срещнат по средата. Така ще имаме два тунела.“ Това е разбира се български виц, който подсказва, че нямаме много високо самочувствие. С малко повече самоувереност обаче, ще изчистим София от всичките й мръсотии. Още веднъж благодаря.

PS. Благодаря и за всички коментари. Не си давах сметка, че блогът ми ще бъде толкова популярен. Няма да смогна да отговоря веднага на всичко, в крайна сметка сега навлизам в този занаят. Но чета с удоволствие и ще отговоря. Благодаря и за всички идеи.

PPS. Ето и няколко снимки от днес сутринта, когато раздавахме значки и лепенки в задръстването.

Вестник Капитал публикува интервю с мен. Заглавието е „Парите на София се управляват катастрофално“.

Един голям град като София представлява и сложно предприятие. То разполага с много активи и пасиви, има много разходи, но и много приходи. Финансовото управление на един голям град е в основата на просперитета му. Ние обичаме да говорим за корупция и да твърдим, че някой краде парите, затова пари няма. Или да казваме, че сме бедни, затова няма пари за тротоарите, за повече полиция или за поддръжка на парковете. Недоимъкът и корупцията са трудни препятствия. Но ние често подценяваме финансовото управление. Лошото управление на парите има много по-негативен ефект от липсата на средства. Освен това създава условия за корупция. Корупцията вирее в некадърността и неумението да управляваш. В интервюто става дума и за паркирането и тротоарите. Това са драматични, но решими проблеми на София. Те пак опират до по-добро и компетентно управление.

Тъй като с това лично интернет пространство влязох в блог общността, редно е тя да види мотото на кампанията ми преди всички други, нали?

Често карам колело или се разхождам край Боянската река. Реката води към Боянския водопад, едно от най-красивите места край София. Затънало е в боклук. Винаги съм си мислел, че искам да направя нещо. Кампанията ми е добър повод. В неделя, 16.9.2007 г. в 11:30 ч. събирам приятели и заедно ще отделим няколко часа да почистим коритото. Заповядайте. Това, което всички искаме, е да живеем в чист и приятен град. Така че, който иска да запретне ръкави и да направи нещо, нека дойде. Ние няма да изчистим този град ако разчитаме единствено на магически договорки за това къде да изхвърляме боклука. Всеки трябва да направи по нещо.

Тази малка акция има и друг смисъл. Утре е първият учебен ден. Нека се замислим не само за това, което искаме от учителите, но и за това какво правим ние. В какво въвличаме децата, какъв пример им даваме. Тяхното образование е неразделно свързано със собственото ни поведение. Както и с грижата за околната среда. Няма добро образование, което да не е загрижено за това, което става наоколо. Нямам предвид само зелените площи. Ние живеем в град. Голям град. Град, който има нужда от нас и от нашата постоянна грижа. Не само от обещания, стратегии и критики.

Така че, елате в Бояна, при началото на пътеката, която води до Боянския водопад. 11:30. Вземете си чували за боклука.

Досега само четях блогове. Сега си направих един. Причината е проста – кампанията ми за кмет на София. Не вярвам, че един политик може да прави кампания чрез блог. Блогът обаче е най-свободното публично слово. Във всяка кампания човек следва много правила. Предполагам, че блогът ще ми даде възможност да излизам и извън тях. Така че това е личен блог, не кампаниен блог. Скоро ще открия официалната си страница. Но блогът ще остане, за да мога да общувам и по-непосредствено с приятелите си, със съмишлениците си, с всички онези, които искат да влязат във връзка с мен, а не само с кандидата за кмет на София Мартин Заимов.

Всеки човек има своето частно и публично лице. Този блог ще е по-скоро моето частно лице. Вероятно той ще разочарова търсачите на тайнствени истории. Не мисля, че в публичния си живот съм скрил нещо особено интересно от частния си живот. Може би не съм афиширал неща, които не са имали връзка с обществената ми работа. Не ми е много ясно как любимите ми спортове, книги или филми или това как се придвижвам по улиците на София би могло да се отрази на Валутния борд. Може и да се лъжа. Разбира се, кметската институция е нещо по-различно. Един кмет трябва да спечели човешкото доверие на хората, не само да представя професионалните си квалификации.

Сега се впускам в една надпревара, която ще бъде, и би трябвало да бъде, напълно открита. Да бъдеш кмет на София означава да разбираш всеки жител на София, да общуваш с всеки и да си в състояние да изслушаш всеки. И да обичаш София.