Блогът на Мартин Заимов
Градско управление
Днес започва ефективна стачка на учителите, които искат двойни заплати. Надали някое правителство може да приеме подобно искане. Проблемът няма да се реши с тази стачка по една проста причина – образованието беше политически пренебрегвано в продължение на години. То продължава да съществува благодарение на родителите и учителите, които полагат буквално героични усилия. Това, разбира се не значи, че бюджетът просто трябва да се бръкне и да се разплати. Политиците – на национално и местно равнище – са не просто финансови длъжници. Те допуснаха разрушаването на една система, която имаше нужда от внимателни грижи; от политически ангажимент; от възглед за това какво означава качествено образование. Допуснахме образованието да се превърне в заден двор на нацията. Училищна собственост се разпродаде, децата няма къде да спортуват, учителите губят своя авторитет. Възстановяването на училището е в ръцете на държавата, но дори в по-голяма степен е в ръцете на местната власт. Всеки кмет, било на малко селище или на София, трябва да постави образованието като свой приоритет. И да го направи с разум и със сърце. И с отговорност, защото провалът на българското образование ще ни направи втора категория нация. Само с увеличаване на заплатите няма да стане. Нито с по едно знаме на всяко училище. Необходимо е компетентно финансово управление на образователната система. Необходима е битка за възстановяването на достойнството на учителя, на училището, на родителя и на училището като институция. Това е битка, която искам да поведа в София и да спечеля.
Коментари
24 септември 2007
г-н Заимов,
знам че коментарът ми не е за тази тема, а и си давам сметка, че нямате желание да отговаряте на неприятни въпроси, но да си попитам, пък човек не знае…
та г-н Заимов, смятате ли че е ПОЧТЕНО спрямо синия софийски избирател да го изнудвате да гласува за откровени разбойници (кисьов, иванов, бориславов)?
Ваш е ултиматумът, че ако не сте обща кандидатура “няма да игратете”. В същия момент, в който СДС изнудва с листа с компрометирани лица “за да играе” от своя страна.
24 септември 2007
Подкрепям предния коментар и ще чакам отговор. Изпитах лек възторг, когато се кандидатира за кмет и силно разочарование, когато разбрах за общинските съветници.
24 септември 2007
Г-н Заимов,
Радвам се, че като бъдещ представител на местната власт, поемате ангажимент да подпомагате образованието.
Но аз все пак си мисля, че държавата и МОН носят по-голяма отговорност за развитието на образованието. С това заплащане на учителския труд е ясно, че само некадърни, мързеливи или финансово осигурени по страничен път хора могат да си позволят да са учители. Това важи особено за София и по-големите градове, където образованите, трудолюбивите и амбициозните могат да си намерят лесно много по-високоплатена работа. Ниското заплащане определя и феминизирането на учителската професия. Аз не работя в системата на образованието, но ми се иска една учителска заплата да покрива поне половината от разходите на четиричленно семейство в София. Това би осигурило някаква конкуренция за учителските места. Вярвам, че конкуренцията ще повиши качеството на образованието.
Позната директорка на елитна профилирана столична гимназия сподели, че има огромно текучество на учители – в това училище се работи много, а заплатите са еднакви с тези в малки и “почти неработещи” училища. С мъглявите си предложения за “диференцирано” заплащане на учителския труд МОН направо се подигра с учителското съсловие. МОН не предложи смислени и обективни критерии за това диференциране – напр. къде кандидатстват и влизат възпитаниците на едно училище след завършването му; какви изпити полагат и какви са резултатите от тях и т.н. Хаосът в образованието – обърканите нормативни документи, програми, планове и т.н. показват, че Министерството на образованието и науката е некомпетентно да се справи дори с дребни и ясни проблеми. Тази стачка го доказва. Напълно я подкрепям – тя е единствения начин обществото да се замисли за изгубеното време на българските деца – за много от тях тази загуба на време ще предопредели и бъдещото им развитие (или по-скоро неразвитие). Една държава не може да си позволи лукса да изостава в образованието – това изоставане никога няма да се навакса.
Проблемът с образованието няма да се реши с една стачка, но все отнякъде трябва да се започне. Подкрепям учителите – чрез стачката те се опитват да привлекат вниманието на обществеността към този важен проблем, след като държавата в продължение на много години показва, че образованието не е сред приоритетите й.
24 септември 2007
Публичната политика изисква публична информация.
А такава в обществото липсва например по отношение на това КАК ТОЧНО се харчат парите от бюджетния излишък.
В кой сайт на правителството мога да прочета как точно се харчат тези пари?
Гражданите не са непълнолетни поданици.
Докато липсва информация ще има само публична реторика.
24 септември 2007
Подкрепям въпроса! Ако изобщо искате да спечелите тези избори, защо така глупаво си слагате прът в колелата?А колкото до липсата на детски градини, игрища и тн., това е следствие от игрите на същите тези хубостници, които сте допуснал в кампанията.
24 септември 2007
подкрепям номер 1 и 2 и поствам copy-paste на предишен и останал без отговор въпрос:
Един позакьснял вьпрос:
Господин Заимов, вие сте водач на листата на СДС и ДСБ, но гласувайки за вас човек гласува и за останалите кандидати в тази листа.
Сигурно сте прочели статията в Дневник “Предизборно в София пак се раздават имоти” (http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=377951).
Има ли хора от вашата листа които са гласували “за” при поредните безочливи замени в последния момент? Все пак третият в листата ви е е председателят на сегашния Столичния общински съвет Владимир Кисьов (СДС).
Опасенията ми са, че кандидатурата ви е ракета носител за кандидати за общински съветници които са управлявали досега и не биха имали ниакакъв шанс да бьдат избрани иначе ( Подобен е случая с “Тити” Папазов ). Мисля че има хора които биха гласували за вас, но не и за 2-ия и 3-ия в листата. Така мотивацията им да гласуват намалява!
24 септември 2007
“Това е битка, която искам да поведа в София и да спечеля.”
Kak? Какво по-точно бихте направили за училищата/образованието в София?
24 септември 2007
Подкрепям въпроса на nearvana, както и първия (и много важен, според мен!) въпрос относно съветниците-разбойници. Много би ми било интересно да науча кой ви принуди да приемете техните кандидатури (защото предполагам сте почтен човек), както и какви мерки кметът на София може да предприеме, за да възстанови достойнството на учителите.
И училища-палати да построите на учителите, един беден, изнервен учител, работещ срещу 300 лв/месец пак ще си върши работата като кучето на нивата.
А и достойнство с пари не се купува – погледнете мутрите. За сметка на това (лично) достойнство лесно се губи. Ако погледнем учителите, те са загубили отдавна това достойнство и най-вече сами са си виновни за това.
Та, интересно ми е, тази статия просто предизборна пепел в очите ли е, или имате конкретни планове?
Предварително благодаря за отговора!
24 септември 2007
ЗА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ПОЛИТИЧЕСКТЕ АСПЕКТИ НА УЧИТЕЛСКАТА СТАЧКА
Г-н Заимов, Вие пишете: “Днес започва ефективна стачка на учителите, които искат двойни заплати. Надали някое правителство може да приеме подобно искане.”. Това Ви твърдение вероятно е продиктувано от позициитне Ви на икономист и е възможно да сте прав. От политическа гледна точка, обаче, по-важно е да се подчертае, че именно СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО правителство не може и не иска да удовлетвори ИКОНОМИЧЕСКИТЕ искания на учителите. Убеден съм, че огромната маса български учители стачкуват НЕ САМО ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЗАПЛАТИТЕ СИ. По същество стачката има политически характер, насочена е против правителството, което със своята вредна политика във всички сфери доведе страната до банкрут. А ИКОНОМИЧЕСКИТЕ искания са само формата за изразяване на този ПОЛИТИЧЕСКИ протест, която форма се обуславя от правата на синдикатите по Кодекса на труда, респ. колективните трудови договори. И слава Богу, че поради различни съображения (някои от тях – личностни) на учителите не беше даден статут на държавни служители. Тогава те нямаше да имат право на стачка (разлика между трудови и служебни правоотношения). Така че сега те са в армията на протестиращите в борбата си не само за оцеляване, но и в защита на човешкото си достойнство. Затова трябва да им се поклоним!
Предлгам Ви да развиете икономическите си съображения, акцентирайки върху вилката на изоставането между ръста на т.н. финансов и макроикономически просперитет и отделения от БВП ресурс за наука и образование, в това число – и за заплати. От такъв анализ ще произтече и определена политическа полза, необходима Ви в предизборната борба.
24 септември 2007
Подкрепям въпрос 1 и 2.
Колкото до темата за отсъстващата образователната политика, съгласна съм с тезата, че училището трябва да премине през трудния процес на промяна в посока на това да бъде припознато от местните общности като нещо, което е тяхно. В този смисъл – да, добре е ролята на общините в управлението на училищата да бъде водеща.
Вие обаче не оповестявате своя възглед за продукта, който едно столично училище би трябвало да произвежда, ако допуснем, че имаме идеалните условия за това, а това ме кара да се съмнявам, че ще успеете да отстоите някаква смислена теза за промяна в домена на образованието, даже и на територията на столичната община. Бих Ви насърчила, ако нямате подобна визия, да не се захващате с тази материя. По-добре да е откровено да се направи избора, че образованието няма да е приоритет през следващите n на брой години, отколокото да се си играем на шикълки…
Лично аз съм склонна да уважа факта, че един кандидат кмет не се чувства компетентен в областта на образованието и формирането на личности и в момента не знае какво е разумно да се предприеме.
Образованието е територия, която далеч надхвърля Вашата област на професионална компетентност, изисква мислене както от страна на професионалисти, които идват от различни дисциплинарни области, така и от страна на различни социални групи, които имат инвестирани интереси в областта на образованието (учители, родители, бизнес и т.н.)
Според моето скромно е далеч непрофесионално мнение обаче, не е случайно това, че образователната политика на България остава необявена вече сума години. За мен да приемането на политика в областта на образованието означава най-после всички до един в тази страна да си зададем въпроса що за хора сме, какви бихме желали да бъдем и какви бихме желали да бъдат децата ни.
И ако започнем да си отговаряме откровено на тези въпроси (което аз въобще не очаквам да направите в момента), ще падне голям срам. Вервайте ми
Чини ми се, прочее, че сред Вашите познати ще падне повече срам, отколкото сред моите (ама това е само предположение).
И докато всеки от нас не си оплаче личните загуби на достойнство, себеуважение и каквото там друго е загубил в годините, едва ли ще имаме очи да кажем какви искаме да бъдат децата на България и как очакваме училището (и учителите) да допринесат в тази посока.
Та тъкмо в този ред на мисли, продължавам да подкрепям въпрос 1 и 2
24 септември 2007
То явно няма други кандидати, затова Заимов се е съ\зил стях. От липса на избор.:
24 септември 2007
М.Заимов написа: “…Необходимо е компетентно финансово управление на образователната система…”
/, няма много оперативни възможности да повлияе в положителна насока. Разбира се, ако кметът посвети 24 часа в денонощието 
на организацията на работата, ще се почувства подобрение.
Според мен, има умишлено създаван хаос в организацията на образователната система в нейната съвкупност, с всичките й елементи.
Когато се анализират чл.10, чл.37, чл.44 и 45 от Закона за народната просвета (министър, н-к на Регионален инспекторат, кмет) и се опитате да ги “стиковате” с разпоредбите на Закона за държавната собственост (министър, ръководител на държавна агенция, областен управител) и Закона за общинската собственост (кмет и общински съвет) относно разпореждането, управлението и стопанисването на имотите, включително тяхното поддържане и ремонт, ще претърпите неуспех, който според мен е нормативно предопределен. В нормативния “разнобой” успешно се включва и Закона за обществените поръчки и наредбата “за стойности под праговете на закона”, и Закона за общинските бюджети, и Закона за държавния бюджет за съответната година, естествено, и още и още … Да не говорим, че с многобройните подзаконови актове хаосът се усилва още повече.
А в същото време абсолютно декларативно “държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена” са обявени за “ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА” /чл.10 ал.4 от ЗНП/. Според законите в Европейския съюз, юридическите лица имат САМОСТОЯТЕЛНОСТ във всичките й компоненти.
… От този хаос страдат и учениците/студентите, и учителите/директорите, и родителите, и в крайна сметка – всички ние. За жалост кметът на община, па макар и Столична (“четвъртата длъжност в РБ”
24 септември 2007
Moeто становище го изразих преди месеци, по повод на стачката в “родната” Френска гимназия:
http://thehobbit.blog.bg/viewpost.php?id=83057
Не виждам много разлики и основания за промяна.
24 септември 2007
Ta malko e plitka istoriqta na obrazovanieto i mi navqva navqvaniq za blizkoto veliko delo na u4itelite…spored men dne6noto sqstoqnie sa plodovete ot onazi oran na obazovanieto…
6te go otdam na natovarenost g-n Zaimov a i ne e nevqzmogno da se gre6i…malko e stranno na tazi vqzrast i takova mqsto no…
Istinskite problemi sa eto tezi..
http://stoni.blog.bg/viewpost.php?id=111997
i nqmat ni6to ob6to s parite…obrazovanieto ragda parite a ne parite obrazovanieto.
24 септември 2007
На мен ми се струва възможно да се гласува отделно за кмет и отделно за листа общински съветници.
Наистина не е честно нехаресвани общински съветници да провалят кампанията на Заимов за кмет, както и той да служи за ракета носител на такива.
24 септември 2007
Прав сте, г-н Заимов, че до битка го докарахме. Необходимо е и друго – да се възстанови достойнството на ученика. А това става, когато градът, районът, кварталът и училището, се отнасят към въпросния ученик като към личност. Не като към потребител на лайфстайл ширпотреба, не като към купувач, а като към личност. Учениците в София живеят в среда, която ги маргинализира радикално още отрано.
И друга битка трябва да водим. Отново на ниво местна власт – срещу подкупността на българския учител. Срещу неговата немарливост. Срещу свирепия му непукизъм. Влезте във форумите на софийските училища, уважаеми г-н Заимов, и ще се хванете за главата. Такова главоболие ви очаква, че ми е жал. Апропо, това са същите онези прекрасни учителки, които станаха клиентела по времето на така нареченото дясно управление, след това клиентелистки се пребоядисаха на либерали по времето на така нареченото либерално управление. Знаете ли колко струва една годишна оценка в софийско училище извън центъра? Бутилка уиски, килограм месо, комплект за гримиране… Толкова струва българският учител днес. Училището, в което аз съм завършил (11 години), в центъра на града, с което се гордеех, стигна ето докъде: през 2006 г. дванадесетокласниците приключиха обучението си по българска история с урока за Съединението. Толкоз! Въобще не стигнаха до урока в учебника им, в който гордо се мъдрят снимките на г-н Иван Костов и на г-жа Надежда Михайлова. Причината? Преподавателката не преподава, учениците подготвят “конспекти” на уроците и си ги преразказват в час. Отделиха половин срок на темата “Интриги в царския двор” (епохата на Иван-Асен, струва ми се). Бихте ли нарекли това образование? Това е гавра с бъдещето на нацията. Тези учители не съм ги назначавал аз, г-н Заимов. По мое (и по ваше време), също имаше безотговорни, лупненизирани даскали със сталинистки манталитет. Впрочем, имате ли представа колко от тези “прекрасни” учители членуват в СДС и ДСБ? Доста. Клиентелизмът умира последен. Ами въздействайте им по партийна линия, като не сатва иначе.
Идеята в София всеки район да бъде истинска община, с реално местно самоуправление, е ценна. Това е един от начините училището в района да бъде под прекия реален контрол на гражданите, а не на корумпирани чиновници.
25 септември 2007
Желанията са едно, законът друго.
За регистрация на единна кандидатура за кмет на две партии се регистрира коалиция в съответната ОИК. Тази регистрация не позволява партиите участващи в коалицията да се регистрират за самостоятелно участие в изборите за общински съветници.
Другият вариянт е кандидата да е издигнат от една от партиите, което е неприемливо, защото другата ще бъде ощетена.
Третият вариант е регистриране от инициативен комитет, като независим кандидат. По смисъла вложен от законодателя , това е вариант от който би следвало да се ползват гражданите, които не са организирани в партия и желаят да проявят гражданска инициатива за участие в изборите. Издигането на независим кандитат е изключение от правилото в полза на гражданите.
Това, че последното не спазва от партии у нас не означава, че партии претендиращи за демократични също трябва да го правят
Ако искате България да стане демократична държава не само по форма, но и по съдържание, спазвайте закона не само формално, а и по дух.
25 септември 2007
Не така Г-н Борисов. Аз не си спомням учителите от мое време да са били непукисти. Унищожителната политика и липсата на морални ценности в обществото през последните 18 години я докараха дотам. Не само учителите, но и лекарите да се превърнат в това, което са. Моля ви, не винете потърпевшите!
25 септември 2007
Естествено, че ще искат достойно заплащане. И не, че няма откъде да се вземе за тях, а и за всички останали. Що е администрация, що е чудо. Държавна, общинска, области, катаджии, агенции, стражари, жандармеристи, инспектори, ДАИ-джии… За всеки партиен член – държавна заплата. Затова Бойко ще Ви отнесе като фурия.
25 септември 2007
Жалкото е че 90% от учителите смятат като Таня…те са толкова заблудени, колкото и самите им родители.Проблемите днес са в резултат на онези години на социалистическо унищожение на духа на образованието.За съжаление те не са способни да погледнат това…най далековиждащия се допира до някой партиен секретар и разговора им се завърта в онова време с червените врътовръски….погледнете Китай и стройните редици на онези издялани ученици….не се ли сепате….нещо не Ви ли подсказва колко опасно е това….а Вие преподавахте в такива редици, учихте от такива учители…
Как е възможно да сте толкова слепи и най важното глухи с ЕЙ такива тапи на ушите….махнете ги и ще чуете…помъчете се и ще разберете….цялата скапана държава е в резултат на унищожението на духа в училището….създаването на биороботи без душа….пълни с инфо и знания но за целта на злите сили….
Днешните поколения са болни, безкрайно болни от заразата на червените свине…поколения от животни с нищо човешко в тях…за това са такива децата, учениците, работниците, учителите, упавниците…
Интелигенцията в голямата си част също е без дух, послушна, лакейна, продажна, неспособна, без никаква връзка с Бог, легнала в краката на олигарсите, поела дребните трохи задоволено и клакьорсва на благодетелите си…
Малцината опитващи се и задаващи силно въпроси и даващи отговори на причините са пренебрегвани и нежелани за чуване, защото истинския път е труден и се изисква да се плати сметката с лихвите, много път и лишения до излизане от това блато …
Този път най напред води към учителите….точно те са онези които трябва да поправят нещата и раздадът идеите, изкажат истините….ама кой ще ги научи тях и кой и как ще ги извади от това латентно състояние????
И още преди това е въпроса кой и как ще ги накара да си спуснат ръцете от ушите….най вероятно онези които ще им дадът желаната милостиня и ще започнат да слушат тях…но всъщност то е излишно да слушат тях…те няма да им кажат нищо ново и различно а пак ще ги подкарат и ще си останат “ОДАСКАЛЕНИ”….
25 септември 2007
Moderatora moge da mi popravi pravopisnite gre6ki…te sa v rezultat na perkrasnata obrazowatelna i socialisti4eska sistema…pratila me v tiutiunevite poleta na 12 godinui..
25 септември 2007
Предупреждение: статията е дълга и скучна, четете на своя отговорност!
[...]Що е стачка?
Чисто технически, това е отказ на работещите да изпълняват служебните си задължения по някаква причина, най-често – поради несъгласие с работодателя. Стачката е съвсем нормален процес в демократичните страни, призната като законно право на трудещите се още в края на 19-ти и началото на 20-ти век.[...]
25 септември 2007
Проблемът на българското образование е като понятието “трагична вина” в древногръцка трагедия. Виновният търси виновният и не разбира или не провижда, че това е самият той. Българското образование го скапаха некадърници, които от 17 години на прили и отливи го “ръководят”, без да са разбират същността му. Всеки има мнение, защото в един момент от живота си е бил в училище. Не искам да разводнявам темата, единственото, което мога да кажа, е, че: УЧИТЕЛЯТ РОБ ВЪЗПИТАВА УЧЕНИЦИ РОБИ.
Останалото всеки може сам да си го разбере.
25 септември 2007
Г-н Заимов,
казвате, че всеки кмет трябва да постави образованието като свой приоритет. Звучи добре, но как? Доколкото знам, по-голямата част от българските училища са подчинени на общините, а т.нар. елитни – са на подчинение на Министерството на образованието и науката. Във втората група училища заплатите на преподавателите са по-високи. Как може кметът да подобри образованието в района или общината си? Ремонтът на покриви и смяната на дограми едва ли е най-подходящият начин. Все още кметовете нямат законодателна възможност да повлияят нито на школския бюджет, нито на учебния процес в местните училища. На мен например ми се иска училищата в нашия квартал да са най-качествените, да привличат деца с модерно, съвременно образование и да се конкурират на тази основа с останалите. Но това според мен не зависи от районния, пък дори и от столичния кмет. Интересно е какво мислите за това.
26 септември 2007
ако не представите своята визия за качествено образование и за това как кметът на софия би могъл да допринесе за него … дано можете, иначе бих помислила, че доста подценявате читателите си.
26 септември 2007
Днес (26.09) с фондация “Демокрация” организираме дискусия на тема “Нормативният хаос в образованието” от 18:00ч. в зала “София” на хотел “Сити” на ул. “Стара планина” N6. Заповядайте!
26 септември 2007
Валя, копни си постингите от тази тема и постави въпросите на дискусията в зала “София” на хотел “Сити” /названието “Сити” между “София” и “Стара планина” не звучи патриотично
/
върху блога на Мартин Заимов:
И един технически въпрос към модераторите на блога от случаен “мониторинг”
Когато в 6:47pm на 24-09 пуснах мнение в “MartinSaimov.Com” виждах последен коментар на №8 “Дончо” от 24-09 1:42pm. Изчаквайки “одобрението на модератора” се оказах СЛЕД Lubo в 3:02pm (№9), Ridiculous в 3:07pm (№10) и Таня в 5:39pm (№11), които вероятно също са очаквали “одобрението на модератора”. Не ми е ясно къде са били тези постинги към 6:47pm, когато коментарите бяха стигнали до №8?
26 септември 2007
Внимателно прочетох всичко написано до тук и ще го имам предвид, но най-добре е всеки сам да защитава позицията си на дискусията днес.
26 септември 2007
до Лили
не е вярно, че в т.н. “елитни” държавни училища заплатите на колегите са по-високи. това е мит.
30 септември 2007
Господин Заимов, защо вместо пряката предизборна кампания, да не направим кампания за подпомагане на учителската стачка. Имам пред вид да събираме в клубовете на СДС помощи , най-вече храни, за да подпомагаме стачниците. Иначе те скоро ще се предадат, тъй като няма да издържат финансово. Сигурно звуча налудничаво, но тъй като почти десет години , до 2001, бях зам.прадседател на СДС в “Люлин”, знам от опит, че с малко разгласяване хората ще почнат да носят кой каквото може. В края на деня донесените храни можем да предаваме на началника на отдел”Просвета” в съответния район, а той вече да ги разпределя по училищата. Вместо да пускаме по пощите листовки за изборите, да пускаме листовки за помощ на учителите. Това според мен ще е много по-силна кампания. Тъй като имам доста опит и административен, и организационен по провеждане на избори се наемам да работя в кампанията, ако разбирасе тя е в унисон с Вашите виждания. Поздрави и успех!
30 септември 2007
Ако идеята Ви допада листовките могат за по-бързо да се напечатат в клубовете, за да се ускори разпространението им, а е и по-евтино – хартия и ксерокс, които би трябвало да ги има във всеки клуб.
10 октомври 2007
За да бъде успешно образованието трябва да се постави в ръцете на местната власт – да. Проблемът е, че при сегашното законово и актуално състояние на местната власт в нейни ръце не може да се поставят кой знае колко неща. Мога да развия тази мисъл при интерес от страна на форума.
Прави ми впечатление, че нито ДСБ нито СДС имат визия за местната власт, която да води до автентична такава.
Моля коментирайте!
Поздрави,
Румен
10 октомври 2007
Чета горе-долу всичко, което пише напоследък за стачката на учителите и не преставам да се чудя на това как стоим от двете страни на един и същи проблем, а на всички децата ни минават през това “безумие”, което е днешното училище. Аз самата вече 10 години го изпитвам на гърба си покрай моя син. Години наред съм дискутирала и с учители и с родители, хрумвали са ми всякакви идеи, но така и нищо не съм предприела.
Гледам и слушам учителите и се чудя на революционния патос, на “възрожденския” (в лошия смисъл на думата”) плам, с който се отстояват някакви искания, които вече на никого не са ясни и нямат край. Не мога да си отговоря на въпроса, уважаеми учители, защо толкова години досега поне не се опитахте да поговорите за количеството и качеството на материала, който преподавате, за безумните учебници, за това, че в крайна сметка трудът ви е напразен, защото вече 10-15 години от училище излизат неграмотни и незнаещи хора. Как стана така, че вие толкова дълго се примирявате с безумията, на които учите децата, които много често дори и сами не разбирате и защо заедно с въпроса за парите не поставихте също така остро и проблемите на съдържанието на образованието. Ако бяхте реагирали с “партизанския и революционен хъс”, с който отстоявате парите си и на тези проблеми, може би много повече хора щяха да ви подкрепят.
Аз също съм преподавател, но в частен университет и трябва да ви кажа, че никога не мога да си позволя да не си взема часовете, че винаги “отучвам” всяко мое отсъствие по каквито и причини да е то , че никога не ми се е случвало да решавам кръстословица, докато студентите ми работят самостоятелно, да си говоря по телефона по време на учебен час и т.н. и т.н. Има достатъчно правила и критерии за оценяване на труда ви, но вие говорите само и единствено за заплати. А когато прочетете нещо, което е различно от вашето мнение, реагирате с ярост и с обида. Бих си позволила да ви препоръчам да организирате енергията си в градивна посока (както би трябвало да учите децата), да се опитате да намерите консенсус и с родителите и с по-голяма част от обществото.
Когато “прекрасните” ви синдикални лидери се държат по такъв начин и реакциите на министрите ще са такива. Даже и самият репортер, отразил репликата на министъра по БТВ, каза: ” Ами то си беше наистина като една СЕДЕНКА”. Струва си да не слушате само собствените си изявления и речи, а и да си дадете сметка, че не е този начина, за да постигнете някакъв, най-вече морален успех.
Да, всички помним някои от учителите си, но аз имам впечатления от няколко поколения, за които можеше да се каже, че наистина като цяло са грамотни, независимо от специалността и работата им. Вече 15 години общувам с млади хора, изумена съм от масовата неграмотност сред тях, не знаят елементарни неща, не могат да пишат и да говорят правилно. Едва когато моят син стана ученик си дадох сметка, че децата не са виновни за това, на първо място системата и съдържанието на обучението, а и не на последно място и учителите. Не може родителите да учат непрекъснато с децата си, да се притискат малките деца с непосилни и за възрастта и за психиката им занимания, а когато станат големи вече да нямат желание нищо да научат. Тези размисли могат да бъдат продължени безкрайно, но основното, за което става дума е, че промяната на всичко това трябва да бъде първото ваше желание и грижа.
Защото, уважаеми учители, основното, което се формира у децата в училище, за съжаление е омразата към образованието, а това е най-страшното и остава за цял живот.
14 октомври 2007
Мнението Ви е много искрено, за съжаление симптоматично. Права сте, но не изцяло. Вие сте успели да избягате от кочината в която е натикана по-голямата част от българския народ. И гледате с други очи на нещата. Аз познавам много хора, които след като станаха депутати, започнаха да говорят по подобен начин – гладко, загрижено, възпитано. Преди не бяха такива. Бяха цървули. Всъщност магическата трансформация която се извършва е в ПРЕДИ и СЕГА. Тя е същата, която се извършва с много българи, когато отидат в чужбина. Там изведнъж се оказва, че всъщност българинът е трудолюбив, кадърен, успешен и някак си изведнъж виждаш пред очите си хора, които нямат нищо общо с това което са били в България.
Защото те вече са в друг свят – в свят с правила и са относително икономически свободни. Не мислят всекидневно как да си вържат бюджета.
Всъщност за мен стачката има друг смисъл. Тя е проверка за наличието на солидарност сред хората. Тази която превръща група хора в Общество и Народ. И всички които са против учителите, разрушават кълновете на тази все още крехка съпричастност едни към други. И поради това ще ми позволите да не се съглася с мнението Ви. Защото много малко хора знаят какво трябва да се направи за образованието ни. Още по-малко – могат да го направят. И почти не останаха тези, които ще го направят. Батака в който вкараха народа ни политиците, загледани в тлъстите си коремите, не можейки да различат обществено от лично е непосилен дори за Херкулесов подвиг. И всекидневно продължават да наливат помия в него.
Бъдете здрави.
14 октомври 2008
И докато всеки от нас не си оплаче личните загуби на достойнство, себеуважение и каквото там друго е загубил в годините, едва ли ще имаме очи да кажем какви искаме да бъдат децата на България и как очакваме училището (и учителите) да допринесат в тази посока.