Истинска съпротива
27 
септември
Блогът на Мартин Заимов
Градско управление
27
септември
Знам, че ни делят часове от началото на кампанията и че моята работа е да мисля за победата на изборите. Не мога обаче да не отделя поне един миг и да не обърна на всички внимание на това, което се случва в момента в Бирма. Не мога да не се преклоня пред достойнството и храбростта на монасите в Бирма, които се изправят с телата си и духа си пред един деспотичен режим. Понякога трябва да погледнем някъде надалече, за да разберем какво става у нас. И в самите нас. Виждам, че сред въпросите, които ми задавате, има няколко, които искат доказателства за това, че през 97-ма съм пострадал от полицейските своеволия в София. Снимките с разкървавеното ми лице сигурно още се мотаят някъде из интернет. Спомням си страха, спомням си упоритостта на тези, които бяхме излезли тогава навън, за да се противопоставим на един по-скоро безпомощен, отколкото жесток режим. Бяхме обаче щастливи, че жестокият режим вече се беше стопил и преобразил в уродлив държавен хаос. Дали бихме излезли на улиците като монасите в Бирма, пред които в момента се прекланя целият демократичен свят? Наистина целият. Не знам. Може би не. Не всеки е готов да рискува живота си за това, в което вярва. Затова нека поне за малко замълчим за това кой кога какъв герой е бил. Нека поне за малко се замислим какво означава да застанеш единствено с чувството си за справедливост срещу смъртоносните оръжия на една мракобесна диктатура. Аз по-скоро изпитвам неудобство от всичко, което не съм направил в живота си, като гледам какво става там, отколкото да се гордея и удрям в гърдите за малкото, което съм направил. Днес полицията в Бирма разстреля девет души. Сред тях и един журналист. Военните нямат намерение да отстъпят. Изглежда обаче, че и недоволството на един народ, воден от своите монаси, няма да отстъпи. Китай и Русия се противопоставят на санкции срещу режима в Бирма. Българското правителство мълчи. Нека тези, които не са в състояние да изпитат ярост към една диктатура, поне мълчаливо да се замислят за това какво е истинска съпротива срещу злото. Пък после може да си продължим нашите дребни неща.
Теми: Political Comments
Коментари
27 септември 2007
Не, не, г-н Заимов, това нашето не са дребни неща!
Разбира се, споделям разсъжденията Ви за насилието в бивша Бирма. Но Вие се кандидатирате за кмет на българската столица. А тя, горката, е като брашнен чувал – откъдето и да го потупаш, ще изпадне проблем. Така че, моля Ви, нека застанем минутка мълчаливи и после да си гоним нашата работа, че 28-и ще дойде много скоро!
27 септември 2007
Поздравления за този текст, Мартине!
Хубаво е да не забравяме, че е имало и у нас времена на основателен страх…
27 септември 2007
Защо не сложиш и линк на страницата- има хора, които първо биха влезли тук:)
27 септември 2007
Живея отдавна и далече от София. Малко по-малко българските проблеми избледняват в живота ми. Когато ми остане малко свободно време, гледам да следя какво става. Това последно мини есе, което сте написали е много истинско и убедително. Също така и много близко до моите собствени разбирания, може би защото сме на една възраст. Това ме накара да отделя 2 минути и ви кажа от сърце: УСПЕХ в кампанията, късмет в живота и бъдете жив и здрав.
27 септември 2007
На място…
27 септември 2007
Potresena sym ot tova, koeto se sluchva v Birma!
Tozi rejim e chudovichten, kato vseki mrakobesnicheski , fachistki i vsiakakyv totalitarizym.
Syrceto me boli kato gledam snimkite na monasite zastanali srechtu oryjiata.
I sychto se preklaniam pred silata na duha im, smelostta i kuraja.
Tyi kato kampaniata zapochva skoro, pojelavam Vi uspeh i mnogo se nadiavam da spechelite tezi izbori!
-
28 септември 2007
Zhelaya Vi uspeh, ot vse sartse! Badete zhiv i zdrav i Vi pozdravyavam za napisanoto.
28 септември 2007
Радан написа: “Поздравления за този текст, Мартине!”
И от мен също. Моля не ме подозирайте, че съм останал безчувствен при прочитането на “Истинската съпротива” (включително текста от нетинфо), нещо повече, прочетох го още два пъти след първия гняв от насилието и спомените за българския преход към демокрация. Но бих искал да добавя още малко коментар. Изключително умелото смесване на днешните събития в Мианмар със схватките пред сградата на българското Народно събрание през 1997г. и “снимките с разкървавеното ми лице” (спомням си ги!) силно въздейства на читателите. А последните думи от есето “поне мълчаливо да се замислят за това какво е истинска съпротива срещу злото” прави майсторска алюзия с разстреляния дядо поради антихитлериската му дейност (съпротива срещу злото). Едва ли дядо ти е предполагал, че по последиците от режима върху нормалния живот на хората, националсоциализма и болшевизма ще са си лика-прилика.
От информацията в Нетинфо разбрах, че “Европейският парламент прие резолюция, с която заклейми жестоката реакция на властите в Мианмар и призова за освобождаване на политическите затворници, включително и носителката на наградата “Сахаров” на Европейския парламент Аун Сан Чу Чи, която военното правителство държи под домашен арест.”
И в тази връзка един въпрос – какво ти е отношението към бай Илия Минев, лека му пръст, и към все още живите “репресирани”, както закона назовава тези Мъченици за свободата?
P.S. На 30-ти – в парк “Вл.Заимов”, пардон “Оборище”
28 септември 2007
Към модератора – моля за извинение, както и да бъдат изтрити №9 и №10 (повторения)!
28 септември 2007
Най-после български политик да не се държи провинциално, а да има и споделя отношението си към световните проблеми.
Мартине, много съм горд с това твое експозе. Наистина в България няма само чалга (Бойко Борисов и Явор Дачков) а има и един човек, който мисли и като европеец, като гражданин на света. Това за мен е показател за модерно мислещ политик.
УСПЕХ!
28 септември 2007
Основни неща премълчавате , господин Заимов ! Ако имате достойни отговори давайте ги ! Надявам се че ги имате! Може и да ви звучи дребнаво, но много хора бяха лъгани , и то много пъти! Нека пуснем бюлетината Ви с чиста съвест!
“Надявам се господин Заимов, да отговори на зададените от тях въпроси достойно.
Но, ако се окаже че е излъгал , дори само с войнишката история и е служил при Батето по това време – в нормална държава вече е политически труп. И то не по-малко труп от такива като Бойко, “Архонта” или Шефа им Бригадир.”
Е, за нормални държави става въпрос все пак.
28 септември 2007
Съпротивата срещу злото винаги е жертва. А понякога е и саможертва.
При нас в мрачните десетилетия на комунистическата диктатура много хора не се съпротивляваха срещу злото, не защото се страхуваха да пожертват себе си, а защото се страхуваха семействата им да не станат жертва заради тях: да не пострадат мъжете или жените им, децата или родителите им, приятелите, братята, сестрите.
А що се отнася до съпротивата през 1997 г., то си беше национално гражданско въстание, което беше спечелено. Но след това… след това вече десет години няма нищо, което да е спечелено от хората, които искат свобода и за хората, които искат да живеят в свобода, но и с правила у нас. Сигурно за това има достатъчно основателни причини.
Добре направихте, че написахте тук за избитите хора в Бирма/ или Минама(р). Все пак това е по-скоро личен блог, а не просто уеб-сайтът, посветен единствено и само на кметската кампания. Тук трябва да пишете и за такива важни общочовешки неща.
Не може да бъдат избивани хора, които свободно и мирно протестират, че техните съграждани бедстват в унижението да живеят с по-малко от долар на ден.
Тирани, тирании, убийства и издевателства е имало откакто свят светува. Обаче още първият историк-енциклопедист Херодот разказва как тираните и властниците биват наказвани. Те винаги получават възмездие. Въпросът е кога, а не дали. Понякога един жесток управник бива наказван съвсем скоро и в този живот, както се случва с Камбиз, а друг път възмездието за стореното зло идва чак няколко поколения по-късно, както е при Крез.
Наказание винаги има.
И тези, които са стреляли срещу будистките монаси, срещу невъоръжени граждани и журналисти, и тези, които са им заповядали да стрелят, все някога ще си го получат.
А ние да си пожелаем успех – заради всички нас, които искаме да живеем свободни, но и с правила в един обновен европейски град!
28 септември 2007
Удивително е, че давате тон на нормалното говорене и най-вече мислене. Бях сигурна, че това е почти невъзможно да се случи в полето на политиката. Като потенциал и морални стойности мога да Ви сравня единствено с Филип Димитров. И безкрайно се радвам за връзката Ви с Американския университет в Благоевград. Успех!
28 септември 2007
Ako Boiko Borisov stane kmet, kakvo bi napravil s monasite? Vizhte http://boikob.blogspot.com
28 септември 2007
“Яростта към една диктатура”, за съжаление, мисля, не е емоция на мнозинството, особено ако не е пряко засегнато. Гледам и слушам нашето мнозинство последните години, и доколкото виждам и чувам, свободата не е негов приоритет. За мен е изумително, че някои си спомнят с носталгия за режима 1944-1989. Това, че тогава не се “дишаше” не им пречи, напротив, много по-лесно е да не мислиш нищо, защото е забранено. И някой да мисли вместо теб. А сега – свободата, правата, пазарните принципи – тежат. На много им тежат! Да не говорим пък да се рискува живот за това, в което вярваш – свобода, справедливост и т.н. Това вече наистина не е за всеки и не само в БГ. Важно е обаче повече хора да оценят свободата и да я придвижат малко по-напред в списъак с важните неща. После ще я отстояват
Вероятно за всичко трябва време. Ще чакаме…
28 септември 2007
Нашите политици да си гледат работата. В това няма нищо провинциално!
28 септември 2007
Господин Заимов, приемете и от мен поздравления за блестящото есе! Вие пишете: “Дали бихме излезли на улиците като монасите в Бирма пред които целия демократичен свят в момента се прекланя?”. Та ние вече излязохме – учители, учени, лекари, миньори, горски ….. Сега трябва и ние да накараме целия демократичен свят да ни се преклони. Ние заслужаваме това, защото доказваме, че не сме роби! Само изглеждаше, че Лъвът Български е малко позадрямал, но ето – събуди се! Само дано не се случи най-лошото, като в Бирма, дано този път мине без кръвопролития. Защото Вашата някогашна снимка е не само спомен, тя е и урок! Съгласен съм и с жертвеготовността, която трябва да проявим. А се иска понякога толкова малко – да не роптаем срещу стачкуващите детски учителки, щото ни нарушавали комфорта и безметежието, трудно било да си гледаме сами децата, да си вземаме отпуск или да ги тантуриме по работните си места. ДА НЕ РОПТАЕМ СРЕЩУ СВЕТЦИТЕ, МЪЧЕНИЦИТЕ НА БЕЗУМНОТО НИ УПРАВЛЕНИЕ, А ДА ГИ ПОДКРЕПИМ! За стачката тук писах на друго място и не се отказвам от нито една моя дума.
Използвам случая, г-н Заимов, да Ви поздравя със старптирането на предизборния сайт, който ще посетя тутакси. Отново Ви желая УСПЕХ!
28 септември 2007
г-н Заимов, есето ви за бирма е наистина добро. щеше да е чудесно, ако освен времето, което сте отделили за да го споделите с нас, бяхте отделили още малко иотговорили на основателните въпроси, които сме ви задали.
ако искате да ви приемаме за политик от европейска величина, моля, дръжте се като такъв.
28 септември 2007
Само заради този текст ще гласувам за Мартин.
28 септември 2007
Съпротивата срещу злото в България през последните 18 години беше майсторски подменена с борба за кокала. Ако успеете, уважаеми г-н кандидат-кмет, да започнете истински дебат за политиката в София, за причините да живеем в мръсен и грозен град и за приноса на онези хора, които се самоназовават “политически елит” , то това би било реална, активна и ползотворна съпротива срещу злото. Иначе на безжичен Интернет всички ще се радваме (докато прескачаме боклуците в подлеза пред Ректората, докато тънем в кал по спирките, докато пътуваме по 90 минути до центъра).
28 септември 2007
Дали наистина има хора, които си мислят, че самия кандидат кмет пише в този блог, дори отгоре на всичко отговаря на коментарите
)) Представете си един кандидат кмет си стои някъде, нищо не прави и си пише и си чете в блога 
хехех… ясно е, че има група хора (ПР, маркетолози и т.н., които са измислили да има блог и си го поддържат)…
28 септември 2007
Отговаря? Не отговаря. Само веднъж отговори на въпросите. Дано това означава, че не отговаря, защото е много зает с кампанията си.
29 септември 2007
Браво, Мартине, браво!
Нашето МВнР най-после се събудило и в декларация осъдило насилието в Бирма/Мианмар.
Вие май бяхте първата и единствена публична личност, която призова за това: да се протестира срещу бруталното изтребване на хора там.
А там изглежда вчера е било още по-кърваво и ужасно, но кой знае кога светът ще разбере за това.
29 септември 2007
Маргарита, за да си отговориш на този въпрос сравни написаното с чутото.
Имаш ли представа какво лично усилие е участието в една кампания ?
29 септември 2007
На мен ми е по-интересно, защо не се протестира против изтребването на българскитед души? (Не с пистолети, разбира се, но с целенасочена политика на унижение, унищожение и деградация). Защо г-н Заимов не призове да се съберем всички и да отидем да подкрепим учителите в митинговото им шествие? Знае ли г-н Заимов как им извиват ръцете спирайки им по 20 лв от заплата за всеки стачкоден? Много е лесно да се правим на демократи, хуманисти, защитници на демокрацията- отдалече! Хайде, г-н Заимов да защитим елемнтарните права на българските граждани- правото на работа и храна, пък после да леем крокодилски сълзи за Бирма.
29 септември 2007
много точни думи, Таня.
29 септември 2007
Таня, засрамете се – имам предвид откритата Ви подигравка по адрес на случващото се в Бирма
29 септември 2007
Г-н Заимов,поздравявам Ви както за есето,така и за блестящето Ви представяне в студиото на ченгето Коритаров!Този “номер” с пагоните на дядо Ви извадиха /може би за първи път/от равновесие въпросния “другар”,който питаеше надеждата че ще Ви смути с дебелите книги! Но..не би!Твърдо съм зад Вас и мечтая за успеха Ви!На добър час и Бог да Ви пази!и
29 септември 2007
добре е, че има кандидат за кмет, за който светът и България са част от едно цяло. това отдавна не го е имало. да си чувствителен към света – поздравления към този текст, честно, не го очаквах…
1 октомври 2007
Всичко е просто прекрасно, Мартине: ти си европеец, защото си роден в Женева (между другото ми е интересно защо не носиш името на баща си), защото си учил и живял и на Стария, и на Новия континент, защото си аристократ (доколкото имаш бележити роднини и си знаеш фамилната история) и т.н., и т.н. Едно не ми ясно: защо има толкова правописни и пунктуационни грешки в есетото ти? Толкова ли няма един грамотен човек в предизборния ти екип, та малко от малко да го пооправи? А иначе… не се обиждай, ама не ти вярвам! Нали знаеш: пътят към ада е покрит с добри намерения.
1 октомври 2007
Трудно би могло нещо да СЕ СЛУЧВА в Бирма, защото всичко там вече се е случило. Преди 18 години. Оттогава такава държава не съществува. Вероятно г-н Заимов има предвид Съюза на Миянмар. Демек – вземете си ъпдейтнете географията…
6 октомври 2007
Към Калоян, едно уто4нение:
Мианмар се нари4а, така е. Име дадено от военната хунта.
В знак на протест, се използва Бирма (от политици по света.
7 октомври 2007
Искам да изкажа съпричастността си и солидарността си с монасите и народа на Бирма.По някакъв начин всеки трябва да изкаже съпротива срещу злото.Бих предложила на посетителите в блога един адрес на който могат да изразят подкрепата си за народа на Бирма ,воден от своите монаси.Адресът е следния :www.avaaz.org/stand with Burma/.
7 октомври 2007
Драги fancy, името Съюз на Мианмар е онова, под което държавата е призната от ООН. Няма други международни организации, които да са установявали други имена на тази държава. Единствено някои личности в Обединеното кралство продължават да я наричат Бирма. Вероятно от носталгия.
19 октомври 2007
http://www.cnn.com/2007/WORLD/asiapcf/10/13/myanmar/index.html?iref=newssearch
удивително напомня соц. манифестациите, по спомени от детските ми години.
28 ноември 2007
възмутително е просто!!!
пиша това не за мартин, който очевидно не си прави труда да чете тука, камо ли пък да се замисля над написаното, пиша го за слепите му фенове.
вашият кандидат ля крокодилски сълзи за случилото се в бирма, но не се и сеща да напише поне една дума за случващото се в русия.
защо ли?
защо ли???
28 ноември 2007
Радане,
Бирма или Русия са по-тясно свързани със страната ни и процесите, които текат в нея?
или животът и свободата имат стойност само в бирма, но не и в русия?
или може би за русия нищо лошо???
28 ноември 2007
ДО Кремона // 28 ное 2007 в 5:19 pm [37]
ЧЕТИ, АКО МОЖЕШ! А АКО МОЖЕШ – НЕ БЪЛВАЙ!
Декларация на парламентарните групи на ДСБ, СДС, БНС и група независими депутати относно арестите на опозиционни лидери в Русия
Русия устремно върви към авторитарен режим. Гари Каспаров, лидер на опозиционната коалиция Другата Русия и кандидат за президент, беше арестуван заедно с десетки други демонстранти и хвърлен в затвора седмица преди парламентарните избори в Русия. Бе задържан и друг участник в мирния митинг в Москва – Борис Немцов, водач на Съюза на десните сили. Властите отказаха да регистрират Другата Русия за изборите.
Смазването на протести с груба и несъразмерна сила, арестите, потъпкването на свободата на словото чрез сплашване и убийства на известни журналисти и негови критици издават страха на режима на Владимир Путин от установяването на многопартийна демокрация в Русия.
За страх от разкрития за опорочаването на изборите говорят и действията на официална Москва, която осуети приемането на наблюдатели на изборите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Русия е член на организацията и е поела задължението да спазва нормите на демокрацията и човешките права, залегнали в устава й.
Ние, българските демократи, осъждаме насилието срещу руската опозиция и категорично настояваме да бъдат незабавно освободени нейните представители. Ние желаем за партньор в Европа свободна и благоденстваща Русия, с която споделяме общи възгледи за демокрация и защита на човешките права.
1 декември 2007
Кремона,
Много ми е интересно, каква е позицията на партията и/или на политиците, на които ти симпатизираш по събитията в Русия. Не разбирам защо са тези претенции към Мартин Заимов от твоя страна. Не го одобряваш, не гласуваш за него и, за твоя радост предполагам, той не е фактор в политиката!
1 декември 2007
До Кремона
Пропуснах нещо – много груб е изразът “ля крокодилски сълзи” когато става дума за грубо посегателство към човешките права. Моля те за малко повече уважение към основните човешки ценности.