Градско управление

Благодаря на всички, които ме подкрепиха. Загубих. Не искам да упреквам никого, най-малко избирателите, които не гласуваха за мен или тези, които не гласуваха въобще. Всички партии и всички кандидати трябва да понесат част от отговорността за слабия интерес към изборите. Хората искат градът да се промени, но вече не вярват, че политиците могат или искат да направят нещо за да стане животът на хората различен. За това сме виновни всички и урокът, който трябва да извлечем е, че избори не се правят само по време на кампания, а постоянно. Тази загуба не бива да ни отчайва и ако вярваме в това, за което се борим, ще трябва да продължим да го правим още по-упорито.

Кампанията ми даде огромна надежда, че София може да стане друг град. Идеите, които всички вие споделихте на моя блог и на сайта на кампанията за безценни. Ентусиазмът и вярата ви, също. Те ме задължават, като общински съветник и като гражданин на София да направя всичко, което е по силите ми, за да не се разпилее тази позитивна енергия и да не се превърне тя в поредното огорчение от политическата безпомощност на избрани и неизбрани кандидати. Надявам се да останете с мен и още веднъж благодаря за подкрепата и огромното доверие.

Какво да кажа няколко дни преди изборите? Гласувайте! За когото и да било, но гласувайте! Това е много банално твърдение, но е и много важно. Много хора питат: „За кого да гласувам? Този е мошеник, онзи е некадърник, другите въобще не ги знам.” И добавят: „Не им вярвам на обещанията.” Искам да кажа няколко неща за обещанията. Обещанията са важни поне по две причини. Първо, по тях следим избраниците си. Второ, по обещанията може да видиш кой има идеи за града и кой претака стари неща. Сега си мисля за обещанията, които дадох досега по време на кампанията. Те са съвсем изпълними обещания. Ако трябва обаче да ги обединя в едно кратко изречение ще кажа, че аз обещавам човешка София. Звучи много просто, но не е. Много големи градове по света не могат да отговорят на подобно обещание. Макар и всички да се стремят към това. София обаче може да стане човешки град по няколко причини. София е малка столица. Това я прави управляема. Нейното архитектурно и културно наследство е богато. Много богато. Богатото наследство дава човешко измерение на един град. В София се е събрала паметта на България и паметта на Европа. Със София може да „разговаряш”. Природата на и около София е другото условие за нейната човещина. София е зелен, дишащ град. Това е град, който може да се държи като естествен организъм. И накрая хората на София са привързани към нея. Дори и тези, които са крайно разгневени от нейното състояние, както и аз съм разгневен, са привързани към града. И го обичат. Всичко това не прави София човешки град, но ми дава надеждата, че мога да го превърна в човешки град. И това е моето кратко обещание.

Разбира се, всеки ще зададе въпросът: „Кой ще ти помогне да си изпълниш обещанието”. Много смислен въпрос. Никой не иска някой Дон Кихот, който се бори с вятърни мелници или с комините на Кремиковци. Много простият отговор на този въпрос е: „С вас”. Едно нещо, което приятно ме изненада по време на тази кампания е ентусиазмът, страстта и компетентността на една наистина загрижена за София общност. Мисля си, че коментарите на моя блог и на сайта показват тази общност в действие. Вярно, не отговорих на всички въпроси, които ми задавате, някои от тях (много малко на брой) съзнателно игнорирам, но всеки отделен коментар ме накара да се замисля. Толкова грешат онези, които смятат, че форумите в интернет са непредставителни и безполезни. Полезността им зависи от това дали имаш за какво да разговаряш с хората. Аз имам. И затова ползата за мен е огромна. И за моя екип. И този форум ще бъде полезен и смислен и в бъдеще, не бих искал той да остане само кампаниен спомен. Кампанията обаче не е свършила. Като свърши тогава ще говорим за бъдещето на блога. Сега по-добре да се съсредоточим в бъдещето на София, което е в нашите ръце.

На предизборния щаб много им допадна обръщението към читателите на моя блог и предложиха своя версия с апел всеки да направи своя кампания. Казаха, че би било добре всеки, който подкрепя моята кампания, да го разпрати или публикува. И тъй като идеята все пак тръгна от блога, ето го и самият апел. Пратете го, последвайте го:

„Ако наистина ти е писнало да гледаш София зарината в боклуци, парковете й запуснати и тротоарите претъпкани с коли, ако вече не можеш да понасяш мъглата, в която тъне управлението на града, сега е моментът, в който може да направиш нещо. Ако ти пука за София и си решил да гласуваш за Мартин, направи своя кампания в оставащите предизборни дни. Обърни се към приятели и роднини, към онези, които са се отказали да гласуват и им кажи: „Този път има за кого да гласуваш. И има за какво да гласуваш.” Обади им се по телефона, пиши им имейл, пусни им писмо в пощенската кутия, покани ги на кафе или на бира и им разкажи за кандидатурата на Мартин. Малко хора четат предизборни програми. Ако си я прочел, разкажи им я, обясни как могат да се решат проблемите на София, как градът ще се разчисти, а парите му ще се управляват добре и прозрачно, как парковете ще се възродят и градският транспорт ще стане удобен и приятен. Направи своя малка кампания за Мартин, за София и за себе си. Вдигни телефона. Пиши. Не отлагай. Намери трима избиратели, които са загубили надежда, и ги убеди, че промяната зависи от тях. Защото този път наистина съдбата на града е в наши ръце.”

Ако всеки го изпрати на своите познати и ако направи своята малка кампания, може би ще привлечем част от обезверените в политиката и управлението. Ние не бива да бъдем постоянно негативни. Промяната наистина зависи от нас, от нашите малки стъпки и от увереността ни, че можем да променим, ако не света, то поне един град. Градът, в който живеем и обичаме. Наистина си струва!

Нека бъда откровен. Не съм майстор на вестникарските публикации. Нека минат изборите и ще ви разкажа впечатленията си от медиите. И ще поема рисковете, свързани с това. Сега обаче ще съм цивилизован кандидат. Но откровен. И ще си призная, че свободният канал на информация сте вие. Читателите на моя блог и на сайта на кампанията. Хората, които са реално и активно загрижени за София.

За да стана кмет на София, хората трябва да знаят в какво вярвам, какво ще направя и как ще го направя. За да знаят, те трябва да го прочетат или чуят някъде. Затова се обръщам към вас с молба – разпространявайте този блог, пишете имейли на хората, на които имате доверие, сложете връзка на вашия сайт или на вашия блог. Може би оспорвате идеите ми. Тогава разпространете блога и сайта заедно с критиките си.

До изборите остават десет дни. Нека направим нещо за този град. Нека разкажем на хората, които не ползват интернет или пък не са попаднали на този блог или на сайта, че заедно можем да променим града. Че колите могат да се паркират под земята; че парковете могат да не бъдат заграбвани, че боклукът може да се преработва и че нямаме нужда от санкциите на ЕС, за да си пометем собствената къща; че инвалидите могат да се придвижват като равноправни хора; че Витоша принадлежи на всички, а не само на тези, които успеят да отскубнат по още някой и друг декар за абсурдни постройки; че децата ни могат да дишат по-чист въздух и че биха могли да спортуват и да играят навън и да бъдат по-здрави и по-щастливи. Помогнете ми да разкажа на хората, че имат избор и има за кого да гласуват.

Нека направим София град, с който да се гордеем, а не град, за който да се оправдаваме. Нека в следващите десет дни разширим тази кампания и я доведем до знанието на всеки, който има чувства към този град.

Може би ви изглежда странно, че кандидат за кмет предприема протест, който не е съгласуван по всички правила за съгласуване на протести. Става дума за дърветата, които засадих с Петър Москов, в знак на протест срещу решението на общината да промени статута на тази територия в Градоустройствения план и така да направи стъпка към разрешаване на строителство. Парковете в София намаляват постоянно. Ние ставаме жертва на строителен примитивизъм в отчайващи размери. Постоянно се оплакваме, че населението намалява и постоянно твърдим, че няма къде да строим. А България съвсем не е пренаселена страна. Земя има много. Природата ни е прекрасна. Вместо обаче да ценим това, което имаме, ние постоянно го унищожаваме. Не става дума за някакъв мой зелен екстремизъм. Аз съм ентусиазиран поддръжник на модерната архитектура. Да откъснеш обаче няколко декара от парка не е модерна архитектура. Това е малоумно поведение. Не ни ли стига напълно необяснимото строителство насред парка на хотел Hilton и молът на Г-н Гайтански, сега на Equest – City Center. И двете сгради са многофункционални, но и двете са отчайващо грозни. Свободното парково пространство, точно както и красивата архитектура имат неизмерима стойност. Те не са непременно функционални и не могат да произведат краткосрочен икономически резултат. Те обаче със сигурност допринасят за дългосрочната стойност на градската среда и така увеличават качеството на живота в града и от там стойността на всеки отделен проект. Красиви сгради обаче не може да се градят за сметка на парковото простра странство на града. Да не говорим за грозни сгради.

Именно затова всички трябва да се противопоставим на това, което нарекох малоумно поведение. Така както твърдя, че Софийската община има много пари, така твърдя, че София има много пространство и за ново строителство и за реконструкция и реставрация. Както парите на София се управляват некомпетентно, така и пространството на София се управлява некомпетентно. Трябва да сложим край на подобно разхищение. И ако това не е възможно с апели, молби, жалби и заявления, тогава ще стане с директни протестни акции. Нищо, че съм кандидат за кмет. Ще продължа да призовавам към директни протести, когато с територията, която принадлежи на софиянци се извършват безобразия. Някой ще каже, че да засадя девет дръвчета не е кой знае какво. Добре, нека всеки, който е против строителството в Южния парк, да иде да засади по едно дърво. Нека всеки, който иска чиста София, да изчисти тротоара пред своята къща. Тогава всеки ще бъде много по-гневен към онези, които мърсят и към онези, които би трябвало да чистят, но не го правят. Както аз ще бъда много по-гневен, ако някой реши да строи там, където посадихме нашите девет дръвчета. Няма да може да управляваме този град само с приказки и с обяснения, че Общинският съвет ни е виновен, че не можем да свършим за пет пари работа. Ако искаме град, а не бунище, ще трябва всички ние да направим по нещо. Макар и нещо малко. Например да посадим по едно дърво. Или да искаме обяснение от всеки строител за онова, което се е захванал да строи насред зелените площи.

Днес е Blog action day. Както разбирам, като новак в тази област, това е опит на блогърите да заговорят за един ден в един глас за околната среда. Всъщност, откакто създадох този блог, точно това правим тук с всички вас – говорим за околната среда. Поглеждайки постингите назад и повечето коментари, си давам сметка, че тук почти не става дума за партийна политика, за идеология или за ляво и дясно. Става дума за конкретни проблеми на средата. На София. София е нашата среда. Дали говорим за въздуха или за старите сгради, или става дума за това какви нови сгради трябва да се строят и как те трябва да се съобразяват с онова, което сме наследили, дали говорим за Витоша или за парковете, или пък за човешките отношения в града, това е все околна среда. Нека обаче всички подкрепим Blog Action Day и не само да говорим, но и да направим нещо, макар и съвсем малко за тази среда.

Искам да обясня отношението си към старите сгради на София, въпрос, повдигнат в един от постингите (Консерва), но който е и свързан много тясно с бъдещето на града. Трябва да призная, че съм привърженик на новото строителство. Обичам новите сгради, модерната архитектура, фантазията и таланта на съвременните архитекти. Също така обичам динамиката, развитието и не смятам, че нещата трябва да стоят на едно място и че всичко трябва единствено да се възстановява и поддържа само защото някой преди години го е построил там и така. Модерната архитектура и градоустройство обаче е изкуство на средата. Не живеем в 60-те години, когато и у нас, но и навсякъде по света, бяха съборени безцеремонно сгради и квартали, за да се отвори място на архитектурата на бъдещето. Сега знаем, че със самата си поява тази архитектура на бъдещето се превърна в печално строително минало. Затова съм против главно против онези модерни сгради, които не се съобразяват и не се свързват с околната среда – било то градска или природна. А София е много сложен град. В него има няколко пласта и няколко измерения, с които всеки строител, архитект или инвеститор трябва да се съобразява. Първо, планините, които обграждат София и я правят уникална европейска столица. Всяка сграда трябва да се съобразява с тях, или поне да не се прави, че ги няма. Второ, парковете. София има великолепни, макар и ужасно занемарени паркове. Трето, археологическото наследство на София. Градът е невероятно богат на археологически паметници, много от тях още неразкрити. Археологията е невероятна възможност за София, но и голямо предизвикателство. Как да интегрираме археологическите находки в една динамична съвременна градска среда? И не става дума само за музейното съхранение, но за свързването на новото и древното. И то без кич. Четвърто, София има и ново архитектурно и градоустройствено наследство. То е вероятно най-важният ориентир в развитието на града, защото това наследство е най-живо. Голяма част от софиянци живеят, работят и се забавляват в сгради, които носят стила и духа на неотдавна минали епохи. И ние трябва да съхраним това наследство. С риск да прозвуча малко ексцентрично, ще кажа, че към архитектурното наследство на България принадлежи както така наречената „Стара София”, така и сградите от култово време. Някой ги беше нарекъл „последният стил в архитектурата”. Сградите, които знаем като „Партийния дом”, ЦУМ и Шератон, както и по-малки сгради от този период за част от архитектурното ни наследство и ние трябва да ги впишем в града. Ние все още ги мразим, не без основание, и те стоят отчуждени от градската среда. Най-големият чар на София обаче е в сградите от началото на 20 век и за тях съм напълно съгласен, че трябва да се полагат особени грижи. Вярно, по-лесно е да се събори една такава сграда и на нейно място да се построи офис център. И по-доходно. И по-лесно за поддръжка. Но този подход е престъпление към собствената ни принадлежност. Никой няма да ни прости такова престъпление. Особено децата ни. Един от случаите, които най-ми тежат е къщата на семейство Паница (бившето китайско посолство), в самото сърце на София – срещу Софийския университет и почти срещу Народното събрание. Една от най-прекрасните къщи на София е оставена да се руши. Независимо чия е собствеността на подобен имот, кметът не бива да остава безучастен към съдбата му. Ще направя всичко възможно, за да сложа отново тази къща на картата на София. За жалост вече загубихме много сгради. И досега не мога да разбера как например позволихме старата градска библиотека да бъде разрушена и на нейно място да се построи нова и много съмнителна в архитектурно отношение сграда. И като казвам „как позволихме”, имам предвид ние всички. Никой не се противопостави тогава по някакъв видим начин на това строителство. Тук включвам и себе си. Примерите са много. Ние, всички ние, трябва да се вглеждаме във всеки детайл на София, всяка къща, всеки прозорец, всяка ограда, врата, покрив и да се опитваме да разберем дали този детайл носи нещо в себе си или не. И да се питаме не само за това дали трябва да съхраним този детайл, но и също, и това е много важен въпрос, как да съобразим новото строителство с този детайл. Това не означава да не се строи, не означава да няма модерна архитектура, не означава да няма авангардни сгради, но означава да се строи интелигентно, културно и природно и исторически съобразено. Ето това е моят съвсем личен и не политически манифест за строителното развитие и съхранение на София.

В последните дни България освен от учителските стачки беше разтърсена, макар и в по-скромен мащаб, от други протести. Те наглед не са свързани със София, а с едно забравено и от бога село – Могилино. Там деца инвалиди са изоставени, дори захвърлени, на доизживяване. Филмът на ББС за дома в Могилино (всеки българин трябва да го види) обаче е не само филм за Могилино, той е филм за състоянието на нашето общество. Казват, че рибата се вмирисва откъм главата. Ако е така, всички в столицата на България трябва да се чувстват виновни за това, което става в Могилино. И да се опитаме да откъснем тази глава. Как искате децата в далечно Могилино да се радват на човешко отношение, когато пред очите на всички ни инвалидите в София не могат да се придвижат сто метра. Ние имаме нужда от етична София. Не само София на автоматични колчета и сърдити милиционери, а София, в която хората се грижат един за друг. Помагат си и се държат човешки.

В предизборната ми програма има глава с това заглавие “Етична София“. Когато обсъждахме тази глава с различни групи хора, забелязах, че някак етичността на града като че ли отстъпва място на по-твърдите проблеми – паркинги, боклука, градския транспорт. Мисля, че техническото решаване на всички тези проблеми няма да е достатъчно ако не успеем да заживеем по-добре заедно. По-загрижено един за друг. Ще съм много благодарен на вашите коментари за моята програма. И особено за етичността на града. Защото ако не оправим собствените си отношения, надали ще направим нещо за съдбата на децата в Могилино. И ще продължим да разчитаме на чужди телевизионни предавания да заместват собствената ни съвест.

Като гледам, паркирането нажежава страстите. Не, няма от първия ден да връхлетя върху паркиралите по тротоарите шофьори. И няма да се хвърлям в акции без всички софиянци да са имали време да се запознаят с онова, което предстои да се направи. Дебатът за паркирането и това, което казах в предишния си постинг, ме наведе на мисълта, че не е зле да си направя един виртуален съвет. Тоест това, което блогърите наричат блогрол. Подбрах няколко блога, които пишат за София. Сигурно има и много други, когато имам още малко време, ще се поровя. Идеята ми е да събера 10-15 блога, които се занимават и със София. Не с кампанията, не с партийни пристрастия, не и с това колко ужасна е София, защото тя не е само ужасна, а с това какво може да се направи. Открих, че в блоговете, а и в коментарите, има много позитивни идеи. Не се чувствайте ангажирани с темата, а пък най-малко с кампанията или с мен. Но тъй като много хора посещават сега моя блог заради кампанията, нека също влязат и в тези блогове, които се занимават повече или по-малко с града. Сложих и един сайт, който е вероятно в началото на своето разработване, но идеята ми се стори великолепна – за съхраняването на стара София. Не всички ще се съгласят с това, което казвате, вероятно и аз няма да се съглася с някои неща, но това няма значение. Ние водим две кампании – едната е мойта кметска кампания. Другата е кампанията за бъдещето на София. Нека водим и двете заедно. Ако намерите други блогове, които предлагат позитивни идеи за града, пратете ми ги. Когато се водеха дебатите за Странджа, разбрах, че интернет вече е пробил у нас и води до реални резултати, до значими граждански акции. Тогава някой нарече този феномен „странджански блогъри”. Но ако блогърите могат да спасят Странджа, защо да не могат да променят София. Да променим София. Нали и аз съм в тази категория, макар и отскоро.

Доста от вас се притесняват, че махането на колите от тротоарите е или неизпълнимо обещание, или ще съсипе живота на собствениците на коли, които ще трябва да плащат глоби по два пъти на ден, няма да има къде да си сложат колите и животът им ще стане съвсем непоносим. Не е така. Свикнали сме да мислим, че за да се свърши една работа, трябват пари. А пари няма. Всъщност пари има. Но решението не е в парите, а в управлението. Управление чрез разбиране. Няма човек в София, който да не иска ред по улиците. И пешеходците и шофьорите искат да се очистят тротоарите. Никой шофьор не изгаря от ентусиазъм да се катери с колата си по тротоарите. С други думи всички искаме едно и също. Което е прекрасно условие за решаването на проблема. София е сравнително малък град. Необходими са няколко условия. Първото е удобен, чист и редовен градски транспорт. Второто е условия за ходене пеша и каране на велосипед. София е прекрасен град (стига да изчегърташ онова, което се е наслагало върху него). Сега да ходиш из центъра е кошмар. Ако се изчистят тротоарите, много хора ще предпочетат да ходят, вместо да карат. Трето, подредените коли заемат по-малко място отколкото хаотично разхвърляните. Редът ще намали площта, която заемат колите. Четвърто, когато платеното паркиране покрие всяка зона в града, в която има проблем с паркирането (което е неизбежен принцип за всеки един натоварен град), тогава много хора ще се въздържат от това да карат колите си. Пето, ако се спазва принципа, че всеки един строител трябва да осигури нови места за паркиране (подземни гаражи и др.) за всеки обитател, тогава, без данъкоплатецът да дава и лев, местата за паркиране ще се увеличат. Така. До тук обсъждахме въпроса, без да споменваме паркингите. Когато обаче се прибавят и паркингите, които могат бързо да се построят, въпросът ще се реши. Само със санкции няма да се реши проблема с паркирането. Нито и единствено с нови паркинги. Но с построяването на достатъчно паркинги, поддържането на ред по улиците и вашата подкрепа, паркирането ще намери своето решение. И София ще стане приятен за ходене град. Много хора, които сега не смеят да излязат от колите си, ще ги оставят и ще тръгнат по тротоарите. Не мисля, че ще се наложи да прибягвам до някакви драматични или високо технологични решения за паркирането в София. Не вярвам например, че София ще има нужда от системата на „такса задръстване”, която се прилага в Лондон. София има огромен ресурс за решаване на проблема с паркирането. Този ресурс е бил управляван некомпетентно и безотговорно. В това е целият проблем на паркирането. Сега затворете очи и си представете една София без коли по тротоарите. И помислете – не си ли струва да положим усилие, за да имаме една такава София?

Удивително нещо са блоговете. Нов съм в тази общност, признавам. Това да пиша блог беше вероятно лекомислено решение, но като съм се хванал… Отделих няколко минути да се поровя из другите блогове. Да видя дали има нещо за мен. В крайна сметка аз може да си се хваля на моя блог, а тези, които го посещават, да са любезни. Видях, че блогърите са удивително последователни създания. Навсякъде си казват това, което мислят. Което, предполагам, е и смисълът на това да пишеш блог. Dzver, който никак не е съгласен с идеята ми да махна колите от тротоарите, поддържа великолепен блог, голяма част от който е за проблемите на София. Чудесен репортаж за графигнатиевите колчета. На Wiseacre`s blog видях един интересeн постинг, озаглавен “Професионалните” борци и оплаквачки”, който започва с думите: „Забелязали ли сте, че има хора, които виреят само в неблагоприятна среда?». Споделям. Има хора, които са привързани към негативната си нагласа. Да се надявам, че ще променим това. Тодор Стоянов е развил цяла програма за София. И бих казал, че споделям всички точки в нея, и си мисля, че моите обещания към софиянци са доста сходни. Журналистите казват, че никой не четял програми. Ето, че хората не само четат, но и пишат. Едно обещание към блогър mr. mahony – като кмет на София, ще направя всичко, за да няма такива реклами за ауспуси. (Признавам обаче, че се смях неудържимо на снимката.) И още няколко снимки от София от блога на Лилия Христова, с която изглежда имаме сходни интереси (плуване, четене, политика, ски). Да, Лилия, знам добре това място. Много паркове за унищожени, но ще ги върнем на хората. (И благодаря за поканата за изложбата.) Видях и доста неща за себе си. Например по повод на моите срещи със стачкуващи учители блогът Големият тандем задава въпроса: „Появата на Мартин може да се чете по няколко начина – част от предизборна стратегия… или просто солидарност.” Ще си проличи. А Omerga, какво странно име, пък е написала дълго есе за мен, в което казва, че за мен се говорело, че съм луд и естествен, но това било предимство! Много интересен портрет. Въобще светът на блоговете е далеч по-интересен и много по-значим, отколкото повечето хора си представят. Отколкото и аз си представях, преди да започна този блог. И е едно сериозно изпитание. Както и да е, това беше едно моментно гмуркане в свят, към който лекомислено се присъединих. И не съжалявам. Ще чета по-често.

Вчера в щаба се бяха обадили, не за първи път, за да ме питат защо не си отговарям на въпросите в блога. Стана ми неудобно, че се бавя. Освен това блогът е личен и ми се стори нередно, че щабът на кампанията трябва и с това да се занимава. Не им стига другото. Ще се опитам набързо да отговоря поне на няколко въпроса. Макар че има въпроси, на които не ми се отговаря. Не знам например дали трябва да си показвам дипломата, защото някой не вярва, че съм се дипломирал. Или да размахвам снимки от 97-ма, за да видят хората, че и аз съм пострадал. Особено на фона на това, което стана в Бирма. Нека оставим този въпрос. Другите въпроси:

В. Какви са плановете ви за проблематичните ромски гета в София?
О. Надявам се, че не очаквате прост и лесен отговор на този въпрос. Който има лесен отговор, не би трябвало да се кандидатира за кмет. Първо, трудно приемам думата гето, която често се използва в медиите. Второ, какъвто и план да имам за ромските махали, дали те са законни или не, той няма да е воден единствено от интересите на собствениците на земята, на която те са застроени. Трето, ромите са граждани на София. Четвърто, вярвам, че всеки трябва да има шанс да се измъкне от мизерията, в която е попаднал. Затова ще помогна на онези роми, които искат да се учат и работят, да го направят. Доникъде няма да стигнем ако мислим, че циганите са ни виновни, за да не сме просперираща европейска страна. Пето, ще договоря с ромските общности дългосрочна програма за законно съобразено жилищно строителство и настаняване.

В. Ще спрете ли санирането на панелните блокове?
О. Не. Енергийната ефективност и по-ниските разходи на гражданите за енергия са много важни. На всички е ясно, че много мои съграждани живеят в полупригодни жилища. Със сигурност обаче анализът и предложенията, изготвени от програмата за развитие на ООН, бяха много добри и ми е напълно неясно защо сегашният кмет и неговата заместничка предизвикаха скандал с ООН и прекратиха работата по тази програма, която се използва успешно в други български градове.

В. Ще махнете ли кабелите, които висят по всички къщи?
О. Работата на кмета не е да пречи на бизнеса и на удобството на хората. Точно обратното. За да не се загрозява обаче градът, ще направя две неща. Първо, ще издам наредба, която да задължи всички фирми да поставят кабелите си професионално и съобразено с архитектурата и облика на сградите. Второ, смятам, че собствениците и обитателите на сградите в София също имат отговорност за нормалното поставяне на кабелите. Иска ми се всеки да положи усилия за оправянето на града. И освен това ще договоря с различни фирми, включително и общинските, собственици на подземни трасета, да предоставят тези трасета на фирмите, прокарващи кабели за дейността си.

В.Твърди се, че сте откраднали идеята да подкрепите инициативата Уикипедия 100 000 от блога на старозагорския кмет?
О. Това е идея, в лансирането на която съм участвал далеч преди да се появи в който и да е блог (като член на една от организациите инициатори). Бих искал обаче да поздравя всеки, който се присъедини към идеята, защото тя е много смислена и всеки може да допринесе с нещо за нея.

Един от въпросите гласи: „Какво ще направите с улиците, с градинките, къщите, транспорта, сградите, покрайнините, сигурността, парите, престъпността? С две думи: защо хората да гласуват за вас?” Това не е един въпрос. На сайта на кампанията www.obichamsofia.com съм отговорил доста подробно на тези въпроси. Ще кажа все пак по едно кратко изречение за всеки от тези проблеми:

В. Улиците?
О. Ще махна колите от тротоарите.
В. Градинките?
О. Ще спра строежите в парковете.
В. Транспортът?
О. Ще инвестирам в чист градски транспорт, велосипедни алеи, пътна маркировка, пешеходни пътеки и метро.
В. Сградите?
О. Ще съхраня всички стари сгради с характер и атмосфера и ще стимулирам хората, които се грижат за своята собственост; ще проведа интензивна програма за възстановяване на самоуправлението на сградите от типа на жилищната кооперация.
В. Покрайнините?
О. За мен няма покрайнини. Всички квартали на София трябва да бъдат хубави и удобни.
В. Сигурността?
О. Ще задължа началника на софийската полиция да следи за спазване на наредбите на общината за обществения ред и договора за съвместни действия между полицията и столична община.
В. Парите?
О. Ще ги управлявам компетентно с грижа и мисъл за всеки лев на софиянци. Това обаче е много обширен дебат, надявам се да се състои.
В. Престъпността?
О. Политика на нулева толерантност.
В. Ако все пак не успеете да спечелите изборите, ще приемете ли да оглавите СОС в качеството на водач на листата в случай че Бойко Борисов ви предложи?
В. Това дали да съм председател на общинския съвет или не ще зависи от дадено мнозинство общински съветници. Мога да кажа категорично, че коалиционни споразумения с г-н Борисов няма да сключвам при никакви обстоятелства.
В. Защо се съгласихте да водите тази листа?
О. За мен е чест, че бях издигнат от две достойни партии. Хората, които ще работят с мен в общината като общински съветници, са избор на същите тези партии и аз ще разчитам на тях като на свой екип, и ще очаквам да носят същата отговорност към избирателите, каквато нося и аз.
В. Казвате, че всеки кмет трябва да постави образованието за свой приоритет.
О. Тук ще кажа няколко думи повече: Проблемът на образованието е в неговото управление, а не в това, че учениците са лоши или учителите некомпетентни. Доброто образование има нужда от две неща – умело финансово управление и обществено участие. Кметът е представител на всички софиянци и той може да преговаря от тяхно име с институциите, които не са под негово разпореждане. Аз ще постигна от Министерството на образованието и от Министерството на финансите, и от всички други институции всичко необходимо, от което зависи доброто образование в нашия град.

Не отговорих на всички въпроси, може би съм перифразирал някои от тях, за да събера по няколко в един. Ще се опитам в бъдеще да бъда малко по-редовен в обратната си връзка. Чета коментарите ви с огромен интерес и вчера дори предложих на екипа си също да ги изчита внимателно. Не знам дали някъде другаде се събират толкова много сериозни идеи за бъдещето на София, колкото могат да се видят във вашите коментари. За да управляваш един град, е необходимо да се вслушваш в хората, които го обитават, посещават и обичат. И да им отговаряш

Благодаря на всички, които дойдоха вчера на откриването на кампанията, както и на всички, които ми писаха, които ми се обадиха и ме подкрепиха. Началото беше изключително преживяване. Когато се готвиш за една кампания, сякаш не си даваш винаги ясна сметка какво ти предстои. Когато обаче видиш хората събрани, дошли с надеждата си, с вярата си и с любовта си, тогава не само разбираш, но и преживяваш отговорността, която приемаш. Кампанията е вълнуваща именно заради тези срещи, заради хората, с които реално влизаш във връзка – било в парка, било в този блог. Защото този блог е като парк, в който са се събрали толкова много съмишленици, приятели, а също и критици. Благодаря на всички, че бяхте там и че сте тук.