Какво да кажа няколко дни преди изборите? Гласувайте! За когото и да било, но гласувайте! Това е много банално твърдение, но е и много важно. Много хора питат: „За кого да гласувам? Този е мошеник, онзи е некадърник, другите въобще не ги знам.” И добавят: „Не им вярвам на обещанията.” Искам да кажа няколко неща за обещанията. Обещанията са важни поне по две причини. Първо, по тях следим избраниците си. Второ, по обещанията може да видиш кой има идеи за града и кой претака стари неща. Сега си мисля за обещанията, които дадох досега по време на кампанията. Те са съвсем изпълними обещания. Ако трябва обаче да ги обединя в едно кратко изречение ще кажа, че аз обещавам човешка София. Звучи много просто, но не е. Много големи градове по света не могат да отговорят на подобно обещание. Макар и всички да се стремят към това. София обаче може да стане човешки град по няколко причини. София е малка столица. Това я прави управляема. Нейното архитектурно и културно наследство е богато. Много богато. Богатото наследство дава човешко измерение на един град. В София се е събрала паметта на България и паметта на Европа. Със София може да „разговаряш”. Природата на и около София е другото условие за нейната човещина. София е зелен, дишащ град. Това е град, който може да се държи като естествен организъм. И накрая хората на София са привързани към нея. Дори и тези, които са крайно разгневени от нейното състояние, както и аз съм разгневен, са привързани към града. И го обичат. Всичко това не прави София човешки град, но ми дава надеждата, че мога да го превърна в човешки град. И това е моето кратко обещание.

Разбира се, всеки ще зададе въпросът: „Кой ще ти помогне да си изпълниш обещанието”. Много смислен въпрос. Никой не иска някой Дон Кихот, който се бори с вятърни мелници или с комините на Кремиковци. Много простият отговор на този въпрос е: „С вас”. Едно нещо, което приятно ме изненада по време на тази кампания е ентусиазмът, страстта и компетентността на една наистина загрижена за София общност. Мисля си, че коментарите на моя блог и на сайта показват тази общност в действие. Вярно, не отговорих на всички въпроси, които ми задавате, някои от тях (много малко на брой) съзнателно игнорирам, но всеки отделен коментар ме накара да се замисля. Толкова грешат онези, които смятат, че форумите в интернет са непредставителни и безполезни. Полезността им зависи от това дали имаш за какво да разговаряш с хората. Аз имам. И затова ползата за мен е огромна. И за моя екип. И този форум ще бъде полезен и смислен и в бъдеще, не бих искал той да остане само кампаниен спомен. Кампанията обаче не е свършила. Като свърши тогава ще говорим за бъдещето на блога. Сега по-добре да се съсредоточим в бъдещето на София, което е в нашите ръце.