Загубихме ги, и то не за първи път. Дясното е в ниска точка. А партията на Борисов е поредната популярна екстравагантност, която нито е дясна, нито има бъдеще. А ние за пореден път губим време и енергия за собственото си развитие. Това е лошата новина.

A добрата новина е, че както дясното, така и нормалното гражданско общество имат ясен профил. Това сте вие. Това не е ласкателство или пък още една благодарност за вашата подкрепа, а опит да споделя огромното си удоволствие, че принадлежа на една здрава и добре определена общност. Общност, с която можем спокойно и искрено да се гордеем.

В България и по света има много българи, наистина много, които са почтени, оптимистични и загрижени за онова, което става наоколо. Много българи, които вярват, че света не свършва на прага на къщата им, а продължава отвъд. Много българи, които смятат, че трябва да направят нещо за тротоара, за дървото в парка, за местното училище, за Странджа, за птиците, за изоставените деца, за промяната на климата. Има много българи, които не искат да ругаят всичко и всички, а искат да променят нещо. Нещо малко. Дали ще вдигнат от пътеката в планината захвърлен найлонов плик, или ще кажат на съседа си да престане да пребива децата си, дали ще напишат статия за своето село в Wikipedia или ще организират подписка против незаконния строеж в близкия парк, дали ще си направят блог и на него ще настояват за прозрачното финансиране на образователната система или ще идат да видят лично какво става в дома в Могилино или в някое друго подобно място, но това са все хора, които знаят, че света не ни е оставен, за да го разграбваме, а за да се грижим за него. Това са хората, които умеят да съчетават стремежа към личния си просперитет със загрижеността за другия и за света наоколо.

Именно такива хора се появиха в последната кампания. И на някои места спечелиха. Но не печалбата е важна в случая, а фактът, че такива хора има. И когато Прошко Прошков (новият кмет на район Лозенец) например каже, че иска да направи Лозенец проходимо място, че иска да върне тротоарите на жителите на своя квартал, аз не си мисля, че това е хитър предизборен ход, а съм убеден, че той наистина го мисли и е наистина загрижен, за онова, което става навън. Появява се едно ново поколение публични личности. Личности, които наистина могат да се вслушват и да споделят, които са позитивни и могат да променят града, могат да променят и страната. Въпрос на време и самоувереност е те да се наложат.