Ето един прекрасен конкретен повод да говорим за принципите на общинската политика. Тук изобщо не става дума за това, че Борисов няма елементарния ресурс да организира работата на един обикновен сайт, с което скъса нервите на хиляди родители. Става дума за изначално сбъркания ръководен принцип при предоставянето на публични услуги. Трябва веднъж завинаги да стане ясно, че за да може те наистина да бъдат качествени, общината не бива да играе ролята на служба за социално подпомагане. Напротив – заплащаните такси следва изцяло да покриват направените разходи и само и единствено, когато хората не разполагат с такива финансови възможности, те да получават съответните субсидии. Всички плащания трябва да са ясни и прозрачни, а не под масата. Само в този случай, когато покривът потече, директорката няма да тръгне да събира „доброволни дарения” от по 500 лева за записано дете, защото наистина ще може да разчита на средствата от бюджета си. Няма как една система да работи при постоянни лишения и да се очакват добри резултати. Няма как общината да може успешно да строи нови детски градини, ако и те ще работят на загуба.

Впрочем подобна е ситуацията и в градския транспорт – безразборното раздаване на безплатни карти не бива да продължава. Механизмът следва да е друг – отговорността за хората в нужда е преди всичко на министъра на социалните грижи и чак след това на общината. Именно министерството е институцията, която, в една нормално работеща система, би следвало да заплаща тези привилегии. Дълбоко погрешно е общината великодушно да раздава на когото й падне безплатни карти, без зад тях да стоят каквито и да било реални приходи.