Някои от вас ще си спомнят, че в началото на годината писах тук, че ни предстои трудна година. Честно казано очаквах това което се случва на финансовите пазари да се случи по-рано. Парадоксално е, но това на практика ще открие една рядка възможност за София.

Много добрият американски урбанист Randolph Hester в главата ‘Pacing’ на книгата си ‘Design for Ecological Democracy’ разказва следната случка. Малко четири годишно момче казва на баща си: “Ако светът се движеше по-бавно щяхме да сме винаги във ваканция.” Авторът пита: “А какво ще се случи ако светът се движи по-бързо?” На което отговаря шест годишната сестра на момченцето: “Светът ще припадне.”

Точно това се случи сега. Светът припадна.

В София това значи, че частните инвестиции в строителство ще намалеят. И точно сега общината може да се погрижи за структурата на града и за качеството на пространството и живота в него. Имаме възможност да покажем, че може да се инвестира за общия интерес и че не всичко зависи от личната алчност или изобретателност. Че качеството на града може да се подобрява не само от пазарите на имоти – жилища, офиси или магазини, но и от интелигентното градоустройство.