Градско управление

Предложеният проект за бюджет от Герджиков и Борисов е поредния израз на чиновническото безхаберие в общината. Както и миналата година, така и сега бюджетът се гласува цели два месеца след началото на годината, при това на извънредно заседание, което от управленска гледна точка е абсолютно недопустимо. Във всяка работеща управленска структура във всяко едно нормално място на този свят проектите за бюджет трябва да са готови за обсъждане най-късно през ноември и във всички случаи да бъдат гласувани преди края на предходната година.

Още по-лошото е, че няма никаква промяна в качеството на самия бюджет и коментара ми от миналата година продължава да важи и сега: „При липсата на елементарен контрол върху харченето, при липсата на какъвто и да било контрол върху доставките на услуги, при доказаното прахосничество при харченето на средства за единица свършена работа, очевидно че наливането на повече ресурс единствено пропорционално увеличава неефективността и загубите.”

Бюджетът на София за 2009 куца в омагьосания кръг на безхаберието и некомпетентността. Ето причините заради които не бива да бъде подкрепен :

1. Организационна безпомощност.
Ще повторя още нещо казано миналата година : „бюджетът на София за 2008 показва, че създадения от много години модел на управление на града е напълно припознат от Борисов”. Структурата на общината прилича на мравуняк, но за разлика от мравуняка, тук никой не знае кой и какво трябва да свърши, да не говорим, че няма елементарна координация между отделите в общината. При липсата на визия или стратегия всяка работа става некачествена и няма как да се контролира, поощрява или пък санкционира.

2. Катастрофа в бюджета за транспорт.
И тук ще се повторя : „От многото катастрофи в града липсата на добър градски транспорт е една от най големите.” Всъщност тя е най-голямата. Продължава наливането на пари от пусто в празно, без да бъдат поставени някакви измерими критерии за успешното разходване на тези средства. Реформата е повече от наложителна, имайки предвид че състоянието и маршрутите на превозните средства почти не са мръднали от времето на комунизма. Единственото, което се предлага е значителното увеличение на субсидията чрез порочната система за безплатни карти. Ако миналата година общината е наляла 60 милиона в компанията за градски транспорт то сега се предлага да се налеят 120 милиона без обаче никакви изисквания или критерии за подобрение. Градският транспорт е единственото решение на задръстванията, но общината е безпомощна в управлението му.
Само един пример: при заделен бюджет за закупуване на 18 трамвайни мотриси за 2008 г. те не само, че не са закупени, но и въобще не са проведени нужните процедури. Така доставката им е отложена за 2009 г., като този път тя ще бъде финансирана от EBRD за сума, която е с 5 млн. повече от предивиденото миналата година!

3. Липса на децентрализация.
Няма дори и елементарна автономност на директно избраните районни кметове. Бюджетът се изгражда отгоре надолу, а не както трябва – въз основа на изготвени от районните кметове годишни финансови планове и дългосрочни инвестиционни програми.

4. Липса на ефективна система за контрол и отчетност.
Още по време на изборите предложих вътрешният контрол в общината да е подчинен на общинския съвет, каквато е нормалната съвременна практика.

5. Е има и нещо ново тази година….. кризата.
Липсва прогноза и каквато и да било готовност за работа в свиваща се (за разлика от растяща) икономика. Къде са задължителната по закон тригодишна бюджетна прогноза и задължителната според наредбата на СОС тригодишна стратегия и инвестиционна програма? Къде са исканите от години резервни списъци с инвестиционни проекти? Защо няма приоритети при инвестиционните разходи? Еднакво ли са важни ремонтите на всичко? Какво ще стане ако приходите на бюджета се окажат с 200 млн. по-ниски от предвидените? Кои разходи ще трябва да се свият тогава? На нито един от тези въпроси бюджетът за 2009г. не дава отговор.

Разчитам, утре съветниците на Алианс за София да изразят тези и подобни аргументи и да гласуват против бюджета на кмета. За разлика от миналата година, това ще е доказателство за способността на СДС и ДСБ да работят заедно.

Точка 9: приемане на размера на местните данъци
Против – Административно безредие, кмета липсва в дискусията.
Данъците и таксита са едно от най-важните решения на СО, а този които основно отговаря за тях – кмета, не присъства.
Политическият дебат около въпроса е конструктивен, аргументите на двете страни са разумни, но административното безредие преобладаващо и ако то не бъде коригирано, размерите на таксите и данъците нямат значение.
Освен това, не бива да се подкрепя продължаващото несъответсвие между разходи и цена. Таксите на трябва да служат за “социална политика”. Например ниските такси за детски градини – три пъти по-ниски от разходите, са една от причините за липса на детски градини.

Точка 37: небостъргача “Ропотамо” на ъгъла на столичните булеварди “Цариградско шосе” и “Михай Еминеску”.
Решението бе взето въпреки острото възразяване от страна на Алианс за София.
Стефан Иванов аргументира убедително мнението ни, че с това решение се извършва сериозна злоупотреба във вреда на общината.
За да обоснова негативното ми отношение бих поствил на всички общински съветници няколко прости въпроса, на които аз не мисля, че беше отговорено преди да се вземе това важно урбанистично решение. Всички те гравитират около това какъв да е облика на град София?
Има три заинтересовани страни: живущи, инвеститори и града или общия интерес на жителите му, a ние общинските съветници, представляваме града.
Като общинските съветници трябва да отговорим: Там ли е най-доброто място за нов луксозен хотел с 30 етажен билдинг (100-метрова сграда)? Има ли нужда от 34 299 кв.м разгърната застроена площ?
Тези въпроси рядко са били отговаряни и за това днес, малцина биха твърдяли че града ни е красив. Ние, общинските съветници, можем и трябва да кажем Да или Не когато подобни проекти възникнат.

Точка 1: изменение и допълнение на наредбата за преместваеми обекти.
Единствен против, защото не вярвам, че тази наредба ще намали ужасната грозота на рекламата в София. Тази наредба е изражение на политическата и административната безпомощност на СО.

АЛИАНС ЗА СОФИЯ напуснахме заседанието за да участваме в протестите пред парламента.

Точки 16 и нагоре:
Преставам да гласувам предложения за частни градоустройствени решения, защото съм убеден, че почти всички защитават частни интереси, а не интересите на града.
Защо съм сигурен? Защото интересите на града нито са дефинирани, нито се обсъждат.

Точка 4:
400 000 лв. За отопление на 100 човека. Поредното безредие. Въздържал се.

Точка 5: относно промяна размера на средната брутна работна заплата за педагогическия и непедагогическия – неделегирани дейности район „Изгрев”

Всъщност в район Изгрев са получили малко по-високи заплати. Значи е било възможно за всички райони. Въздържал се.

Точка 12:
Христо Ангеличин беше прав. Въздържал се.

1. Информация от директора на Столична дирекция на вътрешните работи, относно състоянието на оперативната обстановка и дейността на СДВР по противодействие срещу престъпността през 2008 г.

2. Анализ на дейността на районните комисии.

3. Дискусия с предложения за подобряване на взаимодействието и сътрудничеството между Столична община и СДВР по организацията на превантивната дейност и за повишаване безопасността и спокойствието на столичани.

Точка 7:
Браво на Фандъкова. Предотврати се приватизацията на обект на Софийски Имоти за да се направи детска градина.

Точка 19: промяна по бюджета на СО във функция „Здравеопазване”.
Против.
Гласуването на тази точка позволи да се разбере, че няма заместник кмет отговорен за здравеопазването и болничната мрежа. Поредното доказателство за административна безотговорност.

Точка 52: поставяне на паметна плоча на г-н Белчо Белчев.
Белчев според мен, носи лична отговорност за тежкото икономическо състояние на страната през последните двайсет години. Радвам се, че успях да убедя достатъчно колеги да гласуват против поставянето на паметна плоча на Белчо Белчев.
Ако не се изискваше одобрение на СОС не бих имал нищо против всеки самостоятелно да постави плоча на роднините си върху къщата си.