Градско управление

English text further down
След година и половина като общински съветник на София вярвам, че се намираме на важен кръстопът – можем да изберем да продължим да поддържаме нашето по-скоро посредствено градско устройство или можем да посеем семената на един наистина красив град на бъдещето. Имайки предвид това, бих искал да потърся мнението на възможно най-широк кръг от хора относно устройствените планове на града ни.

Градското планиране е сходно с усилията за търсене на смисъла на живота. Всяко едно такова търсене обуславя цялото ни съществуване, а идеите и мечтите са човешкия принос към магията на живота и ето защо аз бих искал да открия начините, чрез които да внесем красиви мечти в процеса на градското планиране. Нищо хубаво не може да бъде създадено ако преди това не е мечтано.

София притежава две изключителни ценности, дадени ни от природата – планината и минералните води и също така две, направени от човека – римските сгради и градското устройство от началото на 20-те до края на 60-те години на миналия век.

С последните предложени промени в Общия устройствен план на София ние не развиваме нито едно от тези качества, както и не предлагаме никакво вдъхновение за бъдещето на София. Основната причина за това е отказът за ясно определяне и защита на обществения интерес. Противно на популярните политически възклицания на Маргарет Тачер (“There is no such thing as society”) и Бил Клинтън (“It’s the economy, stupid”), аз наистина вярвам, че понятието общество има смисъл и че, важна е политиката, а не икономиката.

Провалът в изработването на ясен, привлекателен и благонадежден Общ устройствен план не е провал на кмета, главния архитект или тяхната администрация. Това е провал на политиката като цяло, провал на Общинския съвет и провал на процедурата за обществено обсъждане на сложните и значими урбанистични въпроси. Администрацията постигна успех при защитата на инвеститорските интереси, а някои групи за натиск сполучиха в защитата на своите съкварталски интереси. Никой обаче не защити интересите на града.

Наскоро попитах един от читавите висши общински служители, занимаващи се с градоустройството:
„Защо в процедурата на градското планиране не са заложени никакви естетически критерии?”, на което отговорът бе: ”Но, г-н Заимов, вие искате да сваляте луната и звездите”.
И още един въпрос: „Дали новият ОУП би намалил корупцията при издаването на разрешения за строеж?”Отговорът: „Моите родители са адвокати и са ме учили да не отговарям на такива въпроси”. А именно тук се крие разковничето.Задачата на политиците е да искат „да свалят звезди” като същевременно ангажират всичките си усилия срещу злоупотребата с власт от страна на техните колеги и на бюрокрацията като цяло.

Списъкът с незададени и неотговорени въпроси е ужасно дълъг. Наред със стремежа за един по-красив град и за една по-справедлива процедура на градско планиране, ние трябва да се стремим и към подобряване на качеството на живот в града ни: Какво трябва да направим, за да усмихнем хората, как да направим градът ни по-приветлив, зелен и гостоприемен? Как можем да накараме хората да се чувстват повече, а не по-малко обвързани един към друг?
Много хора вече се опитват да дават добри градоустройствени и архитектурни решения. В тази връзка моля разгледайте първото издание на едно превъзходно събитие, в чиято организация участвах: sofiaarchitectureweek.com

Мечтата ми е създаването на една нова платформа за обсъждания, която да ни помогне да преодолеем настоящето патологично възпроизвеждане на грозотия и несправедливост.

Една добра дискусия би ни помогнала да създадем верните правила за архитектурни конкурси и би довела до включването на повече международни специалисти в изработването и оценката на градските и архитектурни планове.

Крайната цел е да постигнем съгласие за това как да се създават успешни, а не лоши устройствени планове и как да подобрим самата процедура на градско планиране. Ще ви бъда благодарен ако изпратите кратки и креативни критични бележки.

=================================================================================

After a year and a half as municipal councillor in Sofia I believe we are at a crossroads where we could choose to maintain the rather mediocre urban setting or we could generate the master plan for a beautiful city of the future. With this in mind, I would like to consult the widest possible audience on our urban development plans.

City planning is close to the search of the meaning of life. Any such search has to be attractive and life enhancing. The human world has added ideas and dreams to the magic of life and I would like to find ways to add beautiful dreams to the city planning process. Nothing is created unless you dream it first.

Sofia has two exceptional natural values – the mountain and mineral water; and two man made ones – Roman remnants and city planning from the early 1920s until the late 1960s.

With the latest proposed amendments to the City Master Plan we are not building on any of these qualities and we are not offering any inspiration for the future. The main reason is the refusal to define and defend the common interest. Contrary to popular recent political pronouncements I strongly believe that “There is such a thing as society” and “It’s all about politics, stupid”.

The failure to create a clear, attractive and reliable master plan is not a failure of the mayor, the city chief architect or their administration. It is a failure of politics, a failure of the Municipal Council and the public consultation process to discuss any complex and important urban questions. The administration has been successful in defending investor interests and some pressure groups have been successful in defending neighbourhood interests. No one defends the interests of the city.

Recently I asked a senior member of the city planning administration two questions:
“Why are there no aesthetic criteria in the master planning procedure?” to which the answer was: “You are asking for the moon, Mr. Zaimov” and “Would the new Master plan reduce the corruption in issuing building permits?”, to which it was: “My two lawyer parents have taught me not to answer such questions.”

Here precisely is the whole point. The purpose of politicians is to ask for the moon and to deploy their willpower against the abuse of power by their peers and by bureaucrats.

The list of unasked and unanswered questions is sobering. In addition to aiming for a more beautiful city and for making the whole process much more fair we should be improving the quality of life in the city: How do we make people smile, how do we make the city kinder, cooler and greener? How do we allow people to be more rather than less connected?

Many people are trying to promote good urban planning and good architecture. Please see the first edition of a marvellous conference I helped organise: sofiaarchitectureweek.com.

My dream is to create a new discussion platform which would allow us to overcome the pathological recreation of ugliness and unfairness. A good discussion would help us adopt proper rules for architectural competitions and involve more international professionals in the design and judgement of urban and architecture plans,

The ultimate goal is to agree on how to distinguish successful from bad city plans and to improve the planning process. I look forward to your concise and imaginative critical comments.

Please see English text at the end

Безобразията на правителство текат с пълна сила в последните дни от безплодния му мандат и развитието на идеята за правителствен център на Цариградско шосе е още едно доказателство за това. Може би на пръв поглед тези усилия да не изглеждат чак толкова лоши, имайки предвид, че се твърди как всичко това значително би улеснило живота в града ни. Дори и да пренебрегнем проблема за изливането на милиарди левове за реализацията му, сбъдването на мегапроекта на Станишев няма да доведе до нищо добро, а напротив.

На първо място, правителството и общината трябва да водят политика за ограничаването на растежа на София. Огромната инвестиция и застрояването на една значителна площ в източната част на София очевидно ще даде точно обратния ефект. Последното нещо, от което София се нуждае е изкуственото създаване на нови презастроени площи в рамките на града ни.

Всъщност подходът, фетишизиращ стоежите на чисто е модел, използван преди всичко в авторитарни не европейски държави като Бразилия или Казахстан. Бягството от центъра към периферията не е нищо друго освен бягство от проблемите, защото не можеш да се справиш с тях.

На второ място, остава въпросът какво ще се случи със сегашните правителствени сгради. Никой за сега не е дал идея за тяхното развитие, след като правителствената администрация се премести на 4-ти километър (доста подходяща метафора). Само хора, възпитавани в комунистическите идеали за ново и светло бъдеще могат с лека ръка да отхвърлят многовековната градоустройствена традиция на София. На практика историческият административен център на града ни не се е местил никога и форумът на Сердика (днешния площад „Св. Неделя”) винаги е бил естественото средище на столицата и според мен така трябва да остане и занапред.

На трето място, шокираща е липсата на каквато и да било координация с общинската градоустройствена политика. Не са заложени каквито и да било идеи за транспортните връзки към правителствения център – сегашните проекти за развитието на метро-мрежата изцяло подминават района, където той би трябвало да се построи. По никакъв начин не е помислено как един такъв център би повлиял на цялостното развитие на града.

Единственото хубаво в цялата тази история е фактът, че по всяка вероятност всичко това ще си остане единствено на хартия. Надявам се, че новото правителство на България ще използва ресурсите ни по далеч по-разумен начин.

======================

The Government announced renown French architect Dominique Perrault the winner of a secretive competition for the design of a new administrative district of over 700’000 sq.m. in the South East of Sofia

Sadly, this will add to a growing number of internationally embarrassing blunders of an ailing and corrupt administration.

Why I believe the project will never materialise?

a) The state and the municipal bureaucracies should work to stop the growth of Sofia rather than stimulate it.
b) There is no clear idea how to use the buildings vacated by the government and ensure the liveliness of a 2000 year town centre.
c) The lack of coordination with municipal urban planning makes the area unsustainable in terms of access and transport.