Градско управление

Много приятели, избиратели и журналисти ме питат дали ще се кандидатирам за кмет на есен. Някои дори ме убеждават да го направя.

Преди да отговоря бих искал да призная няколко сериозни политически грешки:

§ Бях убеден, че Бойко Борисов няма да промени и подобри нищо в управлението на София. Градът ни обаче върви напред. Подобрението е малко, но все пак в сравнение със завареното, подобрение със сигурност има – както в администрацията, така и в Общинския съвет.

§ Не очаквах резултатите на Герб в националните избори да са толкова добри. Това е първата ми положителна изборна изненада откакто участвам в българската политика. Бил съм изненадван много пъти, но винаги отрицателно. Сега се радвам най-вече заради това, че българите показахме, че вече владеем инструмента на свободната демокрация и е трудно да бъдем манипулирани.

§ Очаквах по-добър резултат за Синята коалиция и в европейските, и в националните избори. Обичайната вече липса на собствено лице извън позиционирането спрямо опонентите както и традиционните кухненски неуредици доведоха до едно много разочароващо представяне.

Имайки предвид всичко това, е ясно, че следващият кмет на София трябва да се ползва с доверието на победителя в националните избори. С други думи – би било неуместно и самоцелно да се кандидатирам за кмет без подкрепата на Бойко Борисов. Всъщност общо управление на десните в София за първи път бе предложено именно от Бойко Борисов веднага след изборите през 2007 г.

Независимо от хипотетичната подкрепа на Герб, бих искал да уверя 67 000 избиратели на Алианс за София, че така както го правя и в момента в управлението на общинския съвет няма да изневеря на някои основни принципи. Ето кои са те:

§ Реформи на всяка цена – След изборите казах на общинските съветници на Герб да не приемат скрития лозунг на голяма част от настоящия политическия елит: “Реформи – да, промени – не”. Прекомерното съобразяване с общественото мнение или с медиите скопява волята за реформи. Вярвам, че моите избиратели са реформатори и искат промяна в структурата и начините на работа на общината които си стоят непокътнати от комунизма насам.

§ Оксиденталщина (антоним на ориенталщина) – Причината да не одобряваме Държавна сигурност и свързаните с нея е именно в това, че кардинално отричаме близкото минало. Докладът на съветниците на Станишев (бившите европейски министри дьо Вилпен, Демаре, Пике, Салми, Виторино и де Далмау) казва, че България е на кръстопът и трябва да избере между Европа и Русия. Това не означава, че трябва да станем русофоби, а, че трябва да направим цивилизационнен избор и да изоставим ориенталските си пристрастия и нагласи. Значи, че няма какво да научим от управлението на Москва, но има какво да научим от Париж, Женева, Берлин, Копенхаген, Стокхолм или Мадрид.

§ Демократичност – Търсенето и намирането на “лидери” е архаичен навик на хората навсякъде, но поражда неефективност в днешния свят. Рефлексите на българите при спечелването на независимостта от Османската империя са били много демократични за времето си. Създадените обаче след това институции и преди и след 1945 г. са позволили капсулирането на политическия елит и непрекъснатата злоупотреба с властта. В общината има три средства за ограничаване на прекомерната злоупотреба с власт – 1) категорична децентрализация, 2) ясно и категорично дефинирани отговорности на всяко лице с политически или административни права и 3) много по-голяма отвореност към гражданите чрез тяхното съучастие във взимането на решения и пълен достъп до вътрешна информация.

§ Професионализъм – Това е обратното на термина на международните бюрократи “липса на административен капацитет”. Вече е доказано, че в България има потенциално достатъчно добри чиновници. Но рибата се
вмирисва от главата. Ако липсва добра организация и правила няма как да се очаква мотивираност и професионализъм от администрацията. Професионализмът изисква нетърпимост към мърлявостта, към недобре
довършената работа. В София все още всичко е мърляво, започвайки от сградите и организацията на общината.

§ Благочестие – Обществения ни живот е пропит от поквара. Отговорни за това са политическия, стопанския и културния ни елит (вина имам и аз, разбира се). Нормалните хора не са отговорни за тежката поквара в обществото защото не те създават писаните и неписани правила. Основен източник на поквара е пак злоупотребата с власт в политическия живот наследена от навиците през комунизма и в икономическия живот придобита чрез криворазбраните принципи на пазарната иономика. Съществуват прости управленски правила за справяне с гнилостта. Не виждам защо да не се поучим от Рудолф Джулиани изкоренил корупцията в Ню Йорк: “… взимай решения обмислено, но бързо … никога не се поддавай на влияние от “мутри” (англ. bullies) … винаги давай личен пример, той е най убедителен”.

Простете за не дотолкова простия отговор на простия въпрос. Независимо дали като кмет или като общински съветник ще продължа да следя и да настоявам за спазването на горните принципи от администрацията на града ни.

Смятам, че всеки който иска обществото ни да излезе от задънената улица, всеки на който му е дошло до гуша от заобикалящата ни наглост, пошлост и глупост трябва да гласува за Синята коалиция. (Vote for the Blue Coalition. Most decent and influential members of the Democratic Party support them)

А защо г-н Праматарски се опитва да самоубие Демократическата Партия като подкрепя формацията Лидер нямам представа. Знам, че е недостойно и безотговорно.

На 19 юни щом разбрах за изненадващото за мен решение на ръководството на ДП написах следното във Facebook:
“Като член на Демократическата партия от 1994 г., моля за извинение за това, че тя обяви подкрепа за Лидер. Това е смъртта на възродената от Стефан Савов партия. Нормални, свободни и демократични българи не биха могли да подкрепят или гласуват за формацията Лидер.”

Мнозинството съвестни, влиятелни и чистосърдечни членове на Демократическата партия подкрепят следното Обръщение към симпатизантите на Демократическата партия:

Уважаеми съпартийци и симпатизанти на Демократическата партия,

През цялата си над 100 годишна история Демократическата партия е защитавала:
 демократичните, антиавторитарните ценности и антитоталитарни практики в българската политика; (изграждането на демократични институции винаги е било проблематично за голяма част българския политически елит)
 порядъчността в политиката и санкционирането на всяка злоупотреба с власт;
 проевропейското развитие на българското общество;
 християндемократичните политически ценности, като винаги е била в опозиция на левите партии в България.

След възраждането на партията с председател Стефан Савов преди близо 20 години, като дългогодишен член на Европейската народна партия и неизменно в коалиция с партиите обединени от Синята идея тя последователно защитаваше същите позиции.

Демократическата партия винаги е отстоявала убеждението, че моралът стои над закона.

Демократическата партия винаги е подкрепяла Синята идея и няма как да не бъде противник на търговията с гласове и на корпоративния вот.

Призоваваме всички мислещи и интелигентни хора да упражнят своята роля във властта и да гласуват на предстоящите избори.

Призоваваме всички демократично мислещи българи да гласуват на предстоящите парламентарни избори за Синята коалиция!

Галин Кирков,член на Върховния партиен съвет, София;
Кина Друмева – София;
Николай Костов – София;
Милкана Мошанова – София;
Петър Якимов – София (с особено мнение за Синята коалиция);
Мария Грънчарова – редовен член от възстановяването на ДП, София;
Никола Бобчев – София;
Тотьо Тотев – София;
Райна Атанасова – София;
Пенка Недялкова – София;
Мартин Заимов – зам.председател на общинския съвет, София;
Николай Лещаров – София;
Вяра Асенова – член на Върховния партиен съвет, София;
Иван Калъпов – София;
Екатерина Канатова – София;
Симеон Инджов – София;
Светослав Хубенов – София;
Петър Станков – бивш председател на Столичния общински съвет, член на Върховния партиен съвет, София;
Иво Драганов – София;
Антони Славински – член на Върховния партиен съвет, София;
Катя Стойкова – София;
Зарко Ганчев – София;
Гергана Георгиева – София;
Никола Зарев – София;
Иван Дамянов – София;
Теодора Пашева – София;
Панчо Цанков – София;
Димитър Савов – Ванкувър;
Христо Марков – член на Върховния Партиен Съвет, Пловдив;
Иво Калчев – Пловдив;
арх. Христо Герасимов – член на Върховния Партиен Съвет, основател и председател ДП, Пазарджик;
Антон Антонов – учредител на ДП, общински председател – Сопот;
Георги Игнатов – бивш депутат във ВНС и 36 НС, общински председател – Асеновград;
Здравко Петров – учредител на ДП, секретар – община Карлово;
Иван Бакалов – председател общ. Карлово;
Христо Габеров – учредител ДП, кмет на с. Царимир, общински секретар на ДП – община Съединение;
Милко Кърчев – член на Върховния Партиен Съвет, община Калояново;
Георги Динев – член на Върховния Партиен Съвет, община Сопот;
Иван Младенов – кмет с. Малък Чардак;
Гергана Никленова – учредител РПО-Север, Пловдив
Никола Драганов – с. Крумово, общински съветник – общ. Родопи
Константин Тотев – член на Върховния Партиен Съвет, Смолян;
Розалин Михайлов – общински председател гр. Доспат;
Николай Тингаров – общински председател общ. Марица;
Тодор Шахънов – учредител ДП, Пловдив
Атанас Паскалев – учредител ДП, Пловдив
Никола Кунчев – учредител ДП, Пловдив
Теменуга Караиванова – председател на ДП – общ. Садово;
Богдана Делчева – учредител ДП, Пловдив;
Николай Чалъмов – секретар на ДП – община Карлово;
Тинка Скръчкова – зам. председател на ДП – община Сопот;
Симеон Дачев – председател на ДП – с. Цалапица, общ. Съв.;
Петранка Байрева – зам. председател ДП – общ. Родопи;
Вера Порязова – председател ДП – общ. Калояново;
Ибрям Ахмед – учредител ДП, Карлово;
Янчо Янакиев – учредител ДП, Карлово; секретар на МПО;
Вълко Шойлеков – кмет на с. Дъбене;
Пенко Кючуков – секретар ДП – община Съединение;
Борис Панов – учредител на ДП, Русе;
Николай Куколев – Благоевград;
Петьо Фетфов – член на Върховния партиен съвет и на Централното бюро, Перник (с особено мнение за Синята коалиция);
Васил Костенаров – член на Върховния партиен съвет и на Централното бюро, Петрич (с особено мнение за Синята коалиция);
Емил Николчев – член на Върховния партиен съвет, Плевен;
Въло Вълов – член на Върховния партиен съвет, Габрово;
Петко Кушлев – член на Върховния партиен съвет, Кърджали;
Владислав Даскалов – бивш председател на ДП, Варна;
Петър Петров – бивш председател на ДП, Добрич;
Иван Желязков – учредител и председател на ДП, Каварна;
Г-н Моралийски – Балчик.

На 26 юни заедно с Тони Славински и Петър Станков обясних позицията на горните членове на ДП пред журналисти.