Градско управление

Ако преди подозирах, сега вече съм сигурен, че кметът Борисов, дори и да има добро желание, няма да подобри нищо. Кметът държи кормило без връзка с машината и само го върти и показва мускули. А машината лети на автопилот в грешна посока към комините на Кремиковци.

Столична община и нейната администрация са неспособни да поемат отговорност, да изпълнят възложените им дейности, да осигурят спазване на правилата и да упражнят ефективен контрол. Така администрацията няма да изпълни поетите пред гражданите обещания. Потресаващо е, че кмета след две години управление си позволи да обещае откритост. Ако аз бях на негово място бих се срамувал, защото няма нито една част от общината , която да работи нормално. Само хора, които са били години наред в общината могат да кажат кой къде е и за какво отговаря.

В момента аз имам три отговорности – като един от водачите на опозицията, да критикувам и да предлагам алтернативни решения, като заместник председател на общинския съвет да подобря дейността му, като общински съветник – да гласувам по убеждение и по съвест.

През 100-те дни непрекъснато, но безуспешно съм изисквал от кмета и администрацията да:

Поемат лична отговорност. Вместо това съм свидетел на отказ на кмета и на заместниците му да поемат отговорност за проблемите на София – никой не поема отговорност за неизчистения сняг, а се искат повече пари. Никой не поема отговорност за липсващата канализация и злоупотребите на Софийска Вода. Никой не поема отговорност за промяна на състоянието на градския транспорт, задръстените улици и паркиралите по тротоарите автомобили.
Осигурят спазване на правилата и да упражняват контрол. Най-сетне кметът уволни шефа на инспектората. Факт е, че не се упражнява контрол върху нищо и не вярвам това да се промени. В общинската администрация липсва и капацитет и желание за контрол над концесионерите, над нарушителите на собствените ни наредби, над незаконното строителство, замърсяването или грозните реклами. Какво да говорим, когато покрития паркинг на тротоара пред общината нарушава две наредби и въпреки моето настояване, никой не ме подкрепя да го махнем.
Бъдат рационални. Много от документите, които се приемат са абсолютно неясни и така създават възможности за пълен административен произвол. С петминутен дебат и документ от две страници се приемат решения, които струват над 50 милиона и касаят над 1 милион души. Наред с това много от решенията за общинската собственост или за архитектурния облик на града са представени с формален език без каквито и да било проекти или скици и не дават никаква възможност реално да разбереш за какво става дума.
Като член на комисията по градоустройство и архитектура настоявам за кардинална промяна в начина, по който се дават разрешения за строителство като първо общината изгражда инфраструктурата. Както и настоявам по принцип да се намали строителството в града. Главния архитект обаче ми казва, че инвеститорите не бивало да се изпускат. А е толкова очевидно – като направиш града както трябва ще дойдат още по-големи и още по-качествени инвеститори.
Бъдат порядъчни. За разлика от софиянци, сега аз съм вече вътрешен за общината и вероятно заради това много хора там не се притесняват открито да ми обясняват, че водещ принцип за всяко решение бил единствено далаверата. От време на време далаверата си личи и тогава ме виждате изнервен. Още повече се изнервям, когато се опитвам да спра нещо такова и с усмивка ми се казва – „Нищо не разбираш”
Спазят обещанията си за промяна. Не се вижда никаква воля за реформа на администрацията и промяна на съществуващите практики. Промяната на управителите на общинските фирми няма да доведе нито до по-добри резултати, нито ще покаже управленски умения от страна на набързо подбраните на крак партийно лоялни кадри.
Спазят обещанията си за откритост. Откритостта се възприема като просто огласяване на взети решения, а не в допускането до разсъжденията, дебатите и вземането на тези решения. Дори за общински съветник като мене – участието във взимането на решение е ходене по мъките. За важни решения като договорите със Софийска Вода получаваме сложни и пространни документи в последната минута и взимаме решение за стотици милиони ангажиращи софиянци десетки години напред. А беше обещано открито, че договорът ще бъде развален.

Ето как, стилът на управление поразително наподобява на управлението на блатистото ни правителство. Недоумявам как някой може да твърди, че ББ е алтернатива, а камо ли дясна.

Ако някой ви каже, че са съвместими – не му вярвайте. Адам Смит има знаменит афоризъм, който е, че ако двама търговеца си шушукат значи заговорничат срещу интереса на общността.

За разлика от времето на Смит, днес политиците са компрометирани навсякъде в света. Дори в Англия, където е създадена модерната демокрация, политическата дейност е компрометирана, загубила е вековния си авторитет. Най-талантливите, работливи, изобретателни, умни хора в света отказват да се занимават с политика. Светът дори презира собствените си политици.

Главната причина, според мен, е в невиждания успех на така наречения частен сектор. Никога в човешката история не е имало такава концентрация на власт извън хората които създават законите, събират и харчат данъците и командват групите с униформа и оръжие. Днес повече от всякога бизнесът командва света.

В същият момент, светът и отделните държави и общества продължават да имат нужда от хора които да определят приоритетите в управлението на градовете, в образованието, науката, публичното здравеопазване, външната и вътрешна сигурност, защитата на околната среда и много други области от общ, а не частен интерес.

Налагащото се решение води отново към загуба на власт от политиците и прехвърлянето и към независими от тях анонимни професионални администратори или изземването и от атакуващи ги и не така анонимни евфемистично наречени неправителствени организации.

Ето няколко примера за шокиращо политическо безсилие:
- европейските институции са в голяма степен автономни и независими от която и да е значима политическа фигура или партия в Европа;
- Федералният Резерв и Европейската Централна Банка от които зависят световните финанси и икономика са напълно политически безотговорни пред света;
- международните конференции на ООН посветени на глобалното затопляне, които взимат законодателни решения за всички нас са по-зависими от групи ангажирани учени и неправителствени организации отколкото от конституиращите ги правителства;
- срещите в Давос имат по-голямо обществено влияние отколкото срещите на Г-8.

Не защитавам политическите институции наследени от идеите на Просвещението и два века човешка еволюция. Обръщам внимание на това, че те преживяват радикална трансформация и, че властта и авторитета на политиците не отговаря на носената от тях отговорност. Не е нормално член на парламента или министър или съдия да имат значително по-малко възнаграждение от следно влиятелни хора в бизнеса.

И конкретно за София. Кой да отговори на въпроса дали частна компания е по-добър доставчик на вода от общинска компания? Сега отговора дава напълно безотговорната надправителствена ЕБВР. Колко и къде да има дървета? Зелените НПОта имат и повече авторитет и повече знание. Какво, къде и как да се строи? Инвеститорите решават.
Кое е красиво и добро за града? Никой не казва.

Как е възможно кмета и неговите заместници и шефовете на големите общински компании да имат възнаграждение по-малко от 20 000 лева годишно след като частния сектор плаща за подобна компетентност над 100 000. Пет пъти по-неспособни ли са?

Моят общ отговор на въпроса за несъвместимостта на публичния и частен интерес е, че е необходим открит, професионален, ефективен, добронамерен дебат първо за политиката тоест за властта и отговорността и след това задължително открита добронамерена дискусия за всеки въпрос от общ интерес. За това трябва да създадем качествена политическа среда – истински програми и обещания, разбираем политически дебат, нормални съвестни политици.

За да може да има качествени отговори на въпросите от общ интерес, за да има качествена публична среда и добро общество е неизбежно авторитетът на политиката и политиците да бъда възстановен.

Една от първите стъпки за България и за София е да се увеличат значително възнагражденията както на политиците, така и на висшата администрация. Именно за да имат авторитет и за да има открита конкуренция между качествени хора.

Ето един прекрасен конкретен повод да говорим за принципите на общинската политика. Тук изобщо не става дума за това, че Борисов няма елементарния ресурс да организира работата на един обикновен сайт, с което скъса нервите на хиляди родители. Става дума за изначално сбъркания ръководен принцип при предоставянето на публични услуги. Трябва веднъж завинаги да стане ясно, че за да може те наистина да бъдат качествени, общината не бива да играе ролята на служба за социално подпомагане. Напротив – заплащаните такси следва изцяло да покриват направените разходи и само и единствено, когато хората не разполагат с такива финансови възможности, те да получават съответните субсидии. Всички плащания трябва да са ясни и прозрачни, а не под масата. Само в този случай, когато покривът потече, директорката няма да тръгне да събира „доброволни дарения” от по 500 лева за записано дете, защото наистина ще може да разчита на средствата от бюджета си. Няма как една система да работи при постоянни лишения и да се очакват добри резултати. Няма как общината да може успешно да строи нови детски градини, ако и те ще работят на загуба.

Впрочем подобна е ситуацията и в градския транспорт – безразборното раздаване на безплатни карти не бива да продължава. Механизмът следва да е друг – отговорността за хората в нужда е преди всичко на министъра на социалните грижи и чак след това на общината. Именно министерството е институцията, която, в една нормално работеща система, би следвало да заплаща тези привилегии. Дълбоко погрешно е общината великодушно да раздава на когото й падне безплатни карти, без зад тях да стоят каквито и да било реални приходи.