Мартин Заимов

Защо реших да се кандидатирам за народен представител в Плевен и Монтана? Защото искам да говоря с нормални, неовластени хора и да разбера трудностите им и от какво имат нужда и да направя каквото е по силите ми за да им помогна го постигнат.

Днешното време много ярко ми напомня 1996-1997 г. Хората тогава бяха изтормозени, обезверени, с изгубени мечти. Отчаянието обаче доведе и до друго. Хората се събудиха. Отвориха очи и станаха любопитни. Сега е същото. Много хора са готови да рискуват и това много мотивиращо и позволява разговор за това как можем да променим света си към по-добро.

Бих искал да мога да изслушам хората, да разбера действително от какво имат нужда. Бих искал да  открия за какво мечтаят хората в монтанско и плевенско, как виждат живота си и къде виждат себе си и децата си. И дали бих могъл с нещо да съм полезен.

Проблемът на политиката, а и на света днес е, че всичко се прави без да е воден разговор. Правят се закони, уредби, реформи без участниците и засегнатите да се изслушват. Моята цел е да започнем истински разговор. Да се изслушаме, някъде по средата да намерим помирение и чак тогава да действаме. За да има ефективно управление, полезна политика, законите и реформите трябва да се правят само след като вече сме разговаряли и сме се чули един друг.

Гордея се с българите, които мечтаят, които ценят свободата си и се борят за нея. Промяната, която живеем в момента се дължи единствено и само на хората, които безкористно протестираха месеци наред в центъра на София. Бих искал да дам думата на протестиращите хора, да поговорим, да се изслушаме и този разговор да ни насочи към действия за по-добър и щастлив живот.