Мартин Заимов

City Master Plan or City Matrix Policies (CMP)

City planning is touching upon one of the most challenging questions these days. Planning appears to
be a dirty word: either from an “allergic” response to the dogmatic communist planning in Bulgaria or
an “allergic” response to over-regulated systems in the Netherlands. Do we need to find a balance
between no planning at all; the totally free market approach and the super detailed rules and
regulations, made complete with an aesthetics commissions that decides what colours are allowed for
my backdoor? Do we need to find a new balance between the individual interest of the free market
and the public interests?
Would this be a balance or a compromise that makes nobody really angry and makes nobody really
happy? Planning as well as regulations assume that we know what the city will be in years to come.
We plan it, assuming that we know future needs or we regulate it, assuming that we can avoid
unwanted development. From the Netherlands and from Bulgaria we now know that both result in
suffocation. Time to start looking into a totally different direction.

The dream
Actually we need to look into 2 different directions: one direction is to come up ideas of what the
desired future of the city is: long term expectations and ambitions. Based on the natural and man
made qualities of the city, based on “dreams” of what the city should be: how green, climate neutral,
good mobility, jobs as well as recreation. When talking about the desired future, we talk about the
quality of the city. Let us not forget that quality is a subjective term, therefore this is a job for
politicians. Politicians can dream up their own city and try to convince the voters of their ideas and act
as a political leader or involve the public in making this dream, adopt the ideas with the most support
into their own ideas and act as a political representative, depending on their own views.
The big challenge here is not to loose oneself in details and get lost in the problems of today but to
maintain the broad perspective.
Once we know more or less where we want to go, we can start working on how to get there. You want
a green city? Does that mean more trees in the streets or more parks? Or both? You want a mobile
city? Does that mean free access for cars everywhere or mass transport systems? You want high
quality jobs? Does that mean university educated or job satisfaction? You want more industries?
Does that mean building on green fields or restructuring old sites? All these issues are interconnected
and experts are needed to find and use the benefits of these connections.
The big challenge here is to find synergies and cross-over benefits and not to get lost in conflicts
between the many issues that need to be addressed in urban planning.

Back to reality
It is a dream world where politicians have visions for the future and let the common interest prevail
over the individual interests and where experts make independent assessments based on facts.
Politicians these days seem to be afraid of “visions” but call this back to the people. Experts may work
in a scientific way but we need to recognise that science is not value free, certainly not in urban
planning and architecture. Although we need to dream about the future of the city, we need to keep
firm ground in reality.
It is clear that urban planning is not a one man job. Politicians are needed to ensure some level of
ambitions and dreams, experts to ensure some level of realization and the public is needed to ensure
that the plans are of a high quality and match the needs and wants of the inhabitants of the city.
It all starts with recognising qualities such as natural assets and available resources and with
ambitions to mobilize potential resources. If we don’t know where we want to go, we don’t know how
to get there.

Why is everybody afraid of public participation?
Public participation is an essential part of modern day policy making and lets not forget that it is
regulated by law. But public participation does not mean that politicians must do what the public puts
forward or objects against. It is nothing more and nothing less than an instrument that contributes to
quality of planning.
Public participation in legal terms does not deal with the contents of the urban plan but with the
motivations of the proposals in the urban plan. The urban plan must be robust enough, must be
motivated well enough so that people understand the decisions made, that they understand that some
decisions are not so nice for the individual but good for the total. That is why so many politicians and
experts are afraid of public participation: it demands high quality, well motivated decision making and
it limits individual interests.
Public participation in non-legal terms deals with the contents of the urban plan. Involve people in the
urban planning brings more support for the ambitions and creates understanding for the choices that
have to be made. But that has some limitations: we all want our frontdoor to open up into the city
centre, walking distance to the theatre and pub, to the airport, to our work. We all want our backdoor
to open up into a park, with grand views, the silence of nature and lovely flowers. That is why so many
politicians and experts are afraid of public participation: it demands that we listen to the individual
opinions and confront the public with the choices made for the common interest and not the individual
interest.

What is good urban planning and good architecture?
Good architecture is a mix of art and science. I don’t know a lot about art but I do know what I like and
don’t like. Sometimes I see a building that blends in perfect with its surroundings, sometimes I see a
building that makes a magnificent and contrasting statement of its own. It is up to the Art-architect to
design it. I do know something about the science, about energy savings and climate neutral buildings,
about the impact of the building on it’s surroundings and vice versa. It is up to the science architect to
use the modern technologies and the social sciences about interactions between buildings and
people.
Good urban planning is a mix of social sciences and technologies, of ambitions and mobilizing
potentials. The analysis tools for this are readily available: social and demographic modelling,
intermodal traffic modelling, databases full of innovations for sustainable buildings etc, the Liveable
Cities concept. The tools however only give options: the choices still have to be made. For this, my
favourite is the People, Planet, Profit principle. This decision making tool ensures that the connections
are made and maintained, that the synergy is found and used.

What are the next steps?
Make first of all a masterplan in general terms, if that does not fit into the ordinances of ZUT, give it
another name: MasterVision. Not more than 10 pages and only to name the main issues. Make it on
city level and put ambitions in it for the city as well as for the districts and for the connections between
the districts. Make a matrix of ideas, ambitions, potentials that connect and support each other. Make
it with a small team of politicians, experts and creative inhabitants. Make it with a time horizon of 30
years but redo it every 5 years. Discuss it in the municipal council and publish it for public hearings.
Use it to name the ambitions and potentials and use it as the basis for the more detailed masterplan
or spatial plans.

Why do I like Sofia?
Sofia is not a very interesting city. It has only a few special landmarks, the centre is a weird mix of 19th
century and 1970 boulevards, outside the centre is it as everywhere in the world: it seems that the
1960’s and 1970’s only created architectural monsters. When I started my first project in Sofia, I
found the mineral springs in the centre: students tea and a public bathhouse under construction.
Great I thought, I love a good sauna and mineral bath, this will be ready when I am done with this
project. That was in 1998 and it turned out to be the longest project I have ever done: I am still waiting
for that soak. But Sofia is bristling with life, pubs and restaurants are everywhere, the music scene is
great, whether you like classical or blues or house. Always people in the streets, walking,

Чак ме хвана яд, че нищичко не разбирам от градоустройство. Затова ще кажа с прости думи няколкото неща, които според мен трябва да решава ОУП и много се надявам проектите за такъв и за ревизиите на настоящия да бъдат последователно публикувани и подлагани на обсъждане.

1. Голямата трудност за обикновените граждани (като мен), е да разберат кои части на София се налага спешно да бъдат преустроени (застроени са негодни вече постройки и улици или такива, чиято годност изтича в следващите 5-10 години). Очаквам ОУП да има специален раздел с разбиаема оценка на това.

2. Другият съществен въпрос – който е по-прост, но пак е трудно да се реши валидно с референдум без подобаваща информационна кампания преди него – е да расте ли градът още или да се възприеме политика на спиране на растежа без компромиси и двузначия никакви? (и инвестиране в изцяло подобряване на средата и мобилността – катастрофална в момента). На мен лично ми се струва, че растежът е безсмислен и на твърде висока екологична, обществена и икономическа цена. Но както казах – аз не съм уверена в компетентността си да преценя това. Ще ми се да мога да почета повече гледни точки по въпроса, за да си съставя окончателно мнение. Дотук – за 43 години -наблюдавам, че растежът на града води единствено и само до намаляване на качеството на живот в него.

3. Изключително важен въпрос е също какво избираме по отншение на индустриите и града? Грубо казано – ще търсим ли чист вискотохнологичен индустриален заместител на Кремиковци или ще рехабилитираме щетите нанесени от това и други индустриални предприятия и ще правим един чист град в който ще са добре дошли само чисти производства. Част от този въпрос е и дали предвиждаме устройство, което насърчава ползването на зелени енергоизточници и дали ще преустройваме сегашните енергии системи на града към зелени и ако да – общината ще участва ли в собствеността им или не.

4. Много ми се иска също ОУП да свърже инфраструктурата с „мечтите“ на строителните предприемачи по някакъв здрав и прост начин. Грубо казано – да споделят уважаемите строителни предприемачи с общината усилията и средствата нужни за изграждането на инфраструктурата към мечтнаните от тях обекти.

5. Досега не съм виждала частен строителен предприемач, който да включва в обектите си публични пространства с нископрагов достъп (безплатни) от типа на градини, детски площадки, читалища, библиотеки, открити сцени и пр.Очаквам ОУП да ги „нарисува“ и също така – да ги вменява в задължение за изграждане ако попадат в области, в които частната предприемаческа инициатива изцяло е предвидено да се осъществява. Също грубо казано с всяко разрешение за строеж – пропорция от социална инфраструктура. Ако строитетлното начинание е малко и не стига пропроцията за изграждане на цяло парче от социолната инфраструктура – вноски заедно с таксата за строително разрешение, с които да се дофинансира изграждането на въпросната.

Като цяло като чета, какво ги питате, какво ви отговарят си мисля,че ситуацията при такова отношение е неспасяема.
ето на тези места можете да видите хора, които няма да имат скоро шанс да направят каквото и да е било, а имат енергията и необходимото отношение към града и хората, за да действат към по-добро…

http://www.youtube.com/profile?user=pknsofia&view=videos&sort=v

http://whata.org/blog
http://transformatori.net/
http://morphocode.com/blog/

„„Защо в процедурата на градското планиране не са заложени никакви естетически критерии?”, на което отговорът бе: ”Но, г-н Заимов, вие искате да сваляте луната и звездите”.
И още един въпрос: „Дали новият ОУП би намалил корупцията при издаването на разрешения за строеж?”Отговорът: „Моите родители са адвокати и са ме учили да не отговарям на такива въпроси”.“

Според мен именно тук се крие причината за голяма част от проблемите на София. Всички тези хора, които описва г-н Заимов в статиите си всъщност не участват в подобрението и развитието на градоустройствения план. Те нямат дори елементарно желание да променят нещата просто, защото единствената им цел е да се облагодетелстват. За съжаление не можем да очакваме ефективни и рационални решения от тези „експерти“. Защото те нямат елементарен морал ако съдя по думите им.

Вярвам все пак, че има доблестни хора като г-н Заимов, които биха могли да променят нещата. А нещата, които трябва да се променят за да бъдем по щастливи на мястото, където живеем не могат да се изброят с един коментар. Мисля, че трябва да се наблегне на озеленяването, на развитието на парковете и местата за отдих, да се забранят голяма част от строежите в пространствата между сградите, и много, много други. Но най-важното, което трябва да стане за да може това да се случи е хората, от които зависи всичко това да имат морал. Липсата на морални ценности винаги ще води до корупционни схеми, а наличието на такива винаги е причина за съзидателство и развитие. И тези неща не са от сега.

На мен много ми харесва идеята на Рене Бостен – What are the next steps?

Според мен голяма стъпка ще е не само изработването на тази стратегия, но и оформянето и по разбираем за публиката начин. Няма какво да се лъжем – градоустройството (както и политиката) изобщо не е лесна материя. А докато го обличаме в сложни планове и термини, след това каним публиката на обсъждане, очакваме тя да разбира какво е СмФ и ТгО и да взиме отношение по въпросите, резултатът все ще е такъв.

Този проблем с неразбираемото градско планиране е редно да се реши с инвестиции в PR и обяснение на политиката на СО. Градоустройството трудно се обяснява с текстови новини и плоскостни планове в сайта на ДАГ или във фоайето на всяка община.

Проекти от подобен тип се опитват да популяризират градските политики:
http://awesome.goodmagazine.com/transparency/web/0904/livable-streets.html
http://www.hewnandhammered.com/.shared/image.html?/photos/uncategorized/2008/09/23/2514837019_ec6dd6d637_o.jpg
http://movabletypo.net/horizonline/2005/09/dyett_bhatias_s.html

Защо по билбордовете в София и из табла в градския транспорт не се появят подобни забавни картинки насочващи гражданите къде и как да се информират какви са вариантите за бъдещето на града. Така, когато дойде момент за общественото обсъждане, ще има по-информирано присъствие. Хората ще почувстват, че някой се опитва да им обясни нещо и сами ще се заинтересоват.

ДОКОГА така ??? Специално за интересчиите и посредствените персони: Борислав Бориславов, Иван Сотиров и Стефан Иванов, НЕ ми се дори говори. АКО те бяха кандидати в София, водачи или в челото на листите, лично аз и семеството ми НЯМАШЕ да гласуваме !!! АМАН от кариеристи и използвачи. Ненаситници. АКО не си седнат на задниците – да си ходят или да бъдат изключени.
Бориславов, Сотиров, Иванов – ВЪН !!
То и БОЙКО е тъп, ама поне е богата мутра и му личи ….. СМЯХ и сълзи !!

Като имам повече време, ще пиша подробно, но държа да споделя веднага следното.

Ключовата фраза на г-н Заимов, според мен, е „Градското планиране е сходно с усилията за търсене на смисъла на живота.“

За това именно говорят Ернст Шумахер в „Small Is Beautiful: A Study of Economics As If People Mattered“, 1973 г., и Леополд Кохр в „The City Of Man: The Duke Of Buen Consejo“, Univ. Puerto Rico, 1976.

Поздравления за публикацията, г-н Заимов!