Протестираме

Нашето извънредно консервативно общество успя да роди голяма група модерни хора, които се опълчиха на нетърпимата действителност.

Колко е прекрасно това, което се случва в България. Нашето извънредно консервативно общество успя да роди голяма група модерни хора, които се опълчиха на нетърпимата действителност.

Преживяваме края на наследеното от комунизма и индустриалната революция общество. Създадохме колективна нетърпимост към злоупотребата с власт, независимо дали е политическа, икономическа, интелектуална или друга. Този път има с какво да се гордеем като българи.

Пак трябва да положим усилия за да преобразуваме представите си за света и съответните им закони и институции. Трябваха ни над 20 години за да разградим, до някаква степен, комунизма и сигурно ще ни трябват още повече за да видим началото на един нов по-добър свят. Свят стимулиращ мечти, а не утопии, свят стимулиращ съзиданието и креативността, а не лидерството и авторитета, свят осъзнал еквивалентността на економическо и екологично мислене, човешки свят който копира и се вписва в природата, а не и се противопоставя.

За всички, които съвестно търсят решение на сегашната криза, ето няколко прагматични въпроса:

Защо се страхуваме да кажем, че царят е гол и не престанем да търсим лидери? Защо просто не вземем нещата в свои ръце?

Защо не успяваме да мотивираме хора, които имат нужните знание, умение и характер да поемат отговорност за общите ни дела?

Защо не оценяваме сътрудничеството и красивата и коректна игра поне толкова колкото победата, меркантилността и йерархиите?

Защо целим намаление на цената на ресурсите след като това стимулира тяхното разхищение?

Защо търсим нещо повече от споделени език, история и местност за да бъдем щастливи заедно?

Защо сме толкова сериозни след като това не ни прави щастливи?

Защо не успяваме да оценим уникалните условия за един добър и щастлив свят, които вече сме създали?

Надявам се, че съм успял да ви накарам да се замислите и да откриете в себе си, толкова нужните на всички ни, източници на оптимизъм. С радост бих обсъждал възможните отговори на тези и много други въпроси преди да се хвърлим да дебатираме и градим новия свят.

« Предишна публикация
Следваща публикация »

5 коментара

  • Maria

    „Защото е по-лесно“ е отговорът на всичките ти въпроси за мнозинството от българските граждани. Това не е упрек. Не е неестествено, че след 45+23 години прекарани в режим на държавата/партията/лидерите „се грижи за хората“, 90% от гражданите хал-хабер си нямат що за дълг им дава правата, които имат. И това не се поправя на площада , а с умно, красиво, упорито и честно гражданско образование за всички.

    • Мартин Заимов

      @Мария
      Добре, но въпросите не са ли валидни за всички днешни развити общества?

  • Сашо Шпатов

    По въпроса за щастието два цитата от това изследване:
    http://www.bakadesuyo.com/2013/06/unhappiest-place/

    „What are the cultural ingredients needed for democracy to take root? Trust and tolerance. Not only trust of those inside your group— family, for instance— but external trust. Trust of strangers. Trust of your opponents, your enemies, even.“ , както и :

    “Not my problem” is not a philosophy. It’s a mental illness. Right up there with pessimism. Other people’s problems are our problems. If your neighbor is laid off, you may feel as if you’ve dodged the bullet, but you haven’t. The bullet hit you as well. You just don’t feel the pain yet. Or as Ruut Veenhoven told me: “The quality of a society is more important than your place in that society.” In other words, better to be a small fish in a clean pond than a big fish in a polluted lake.

  • OBEKTIBIZM

    „Какви са културните съставки, необходими за демокрацията да се утвърди? Доверие и толерантност. Не само доверие на тези, членове вътре в групата, на семейството, например, но и външно доверие. Доверете се на непознати. Доверете се на опонентите си, враговете си, дори „, както и.:

    „Не е мой проблем“ не е философия. Това е психично заболяване. Чак до там с песимизъм. Проблемите на другите хората са наши проблеми. Ако вашият съсед е уволнен, може да се почувствате така, сякаш сте се изплъзнал от куршум, но не сте. Куршумът ударя и теб. Ти просто не чувстваш болката, все още. Или както Ruut Veenhoven ми каза: „Качеството на обществото е по-важно от вашето място в това общество.“ С други думи, по-добре да бъдете една малка риба в чисто езерце, а не голяма риба в замърсените езерото.

    „Сините хора обаче са сред онези 20% от принципа на Парето, които вършат 80% от работата в държавата. Те са активните градски жители – млади и недотам, които хранят останалата част от населението.“ – дясното мислене фашисткото мислене – евгеника – елитаризъм. В Африка тези 20% са с лоши гени и не могат да дадат западен стндарт на 80те процента с още по-лоши гени. Германците пък с по-добри гени от сините. ДЯСНОТО Е ПЪТ КЪМ ФАШИЗЪМ, ЛЯВОТО Е ХРИСТОВИЯ ПЪТ – разделяш всичко което има . на всеки по-равно, каквото и повече да имаш от другите християни – те трябва също да го имат, минимум да има равенство, или всичко за нуждаещите се. Християнин е борещият се с егото и гордостта, а в раят ще отиде този който оставя по-малко за себе си. ДЯСНОТО Е СЪЩИНАТА НА САТАНАТА

  • входни врати

    Поредната добра статия, евала Мартине!