Мартин Заимов

Военният преврат на 19 май 1934 година е извършен в 2,40 ч в София. Паролата е “Сабя”. Как се стига до това? Страната се управлява от т. нар. Народен блок: Демократическата – най-влиятелната българска буржоазна партия, БЗНС – „Врабча 1″, най-масовото и най-влиятелното крило на селското движение, Националлибералната и малобройната Радикална партия на Ст. Костурков. При управлението на тази коалиция партизанщината и корупцията вземат чудовищни размери. При назначенията в администрацията компетентността и почтеността нямат значение, а решаващият критерий е партийната принадлежност и роднинските връзки. В министерствата е невъзможно да се промъкнат привърженици на друга партия освен тази на съответния министър. В зависимост от бюджета им министерствата се делят на „тлъсти и постни дробчета“. Неизбежните конфликти между разнородните партньори във властта предизвикват скандал след скандал. Управлението на Народния блок съвпада с „Голямата депресия“ от 1929-1933 г. Поради двойното намаление на международните цени на земеделската продукция българското селячество (80% от населението на страната) изпада в неописуема мизерия, която предизвиква опасното? ((А производството само си създава потреблението – пазара??) му олевяване. За първи път в България се появява масова застойна безработица. През 1933 г., най-тежката кризисна година, броят на регистрираните безработни достига 150 000 души – около 30% от общия брой на наемните работници и занаятчиите. На 17 май се свиква спешно заседание на ръководството на ВС, на което е решено ударът да бъде нанесен на 19 май в 2,40 часа. Нареждането на щаба на заговорниците е да се избягва проливането на кръв и да не бъде изложен на опасност животът на царя. Тръгвайки за двореца, Кимон Георгиев носи в десния вътрешен джоб на сакото си царски указ за състава на новото правителство, а в левия – декларация за абдикация от престола. В публикувания Манифест на новото правителство се заявява, че армията е била принудена да сложи край на разложилата се партийно-парламентарна система и да извърши „всестранна обнова на страната“. Правителството разтуря политическите партии, отменя Търновската конституция и предприема мерки “за всестранното укрепване на държавата”. Създадени са държавни монополи за търговията с тютюн, спирт, петрол и др. Селските стопани получават облекчения по данъчните си дългове. За намаляване на административните разходи са премахнати две от 10-те министерства, а 16-те окръга са сведени до 7 области. За разпространяване на своите идеи за общественото преустройство 19-майците създават специална Дирекция на обновата. Георгиев установявява редовни дипломатически отношения със СССР, откъдето получава евтини петролни и каучукови изделия. От Съветския съюз е доставен и радиопредавателят до Вакарел. Българските текстилни и тютюневи фабриканти сключват изгодни сделки за износ. Водещ е единствено икономическият интерес на страната. Петър Тодоров е германски възпитаник, а Коста Бояджиев е с диплома от Белгия. И двамата обаче стискат лапата на Славянската мечка. Събирателни дружества за експлоатация на властта, нарича партиите Димо Казасов. Той е основателят на “Звено”, участник е в политическата промяна на 19 май 1934 г. “Активното ядро на буржоазните партии бе съставено от службогонци, които през деня мечтаеха за властта, а през нощта сънуваха, че сменят гладните години със сити”, така той описва някогашната ситуация, която е близнак на сегашната. “Градският лумпен – продължава Казасов, – с оръфани дрехи и кърпени обуща, следваше като домашно куче местния партиен водач и със зяпнали уста гълташе неговите думи като някакво си дошло “свише” откровение.” “Преливането на членове от една буржоазна партия в друга беше постоянно явление. Когато дадена буржоазна партия идваше на власт, към нея от всички партии се стичаха тъмните отряди на службогонската и хищническата армия. Тя бързо затлъстяваше на власт и също тъй бързо изпостеляваше в опозиция.” “Буржоазните партии от тая епоха не бяха нещо друго освен събирателни дружества за експлоатация на властта”, заключава звенарят. Тази вятърничава мелница е спряна със закриването на Народното събрание. Законодателството се упражнява от Министерския съвет, който разглежда законопроектите на три четения и ги представя за утвърждаване на царя. Борис III топи перо в мастилницата и парафира. Следва обнародване в “Държавен вестник” и съответният документ отива в коридорите на изпълнителната власт. Кратко, ясно, точно! Без ялови дебати, които
преливат пустото в празното. По този начин до 1939 г. работят шест безпартийни кабинета. Те съумяват не само да извадят страната от кризата, но и да постигнат завиден икономически растеж. През 1939 г. произвеждаме 266 милиона киловатчаса електроенергия, което прави 42 квтч на човек от населението. Жизненият стандарт на българина става един от най-високите в предвоенна Европа. Средната заплата е 2500 лв., пенсията – 1400 лв. Хлябът е евтин. През 1938 г. на всеки българин се падат по 280 кг пшеница. По същото време за Румъния тази цифра е 245, за Югославия е 197, а за Гърция – едва 142. Токът също е достъпен за всеки. Вецовете и тецовете са малки, но много ефективни. През 1939 г. те произвеждат 266 милиона киловат часа електроенергия, което прави 42 киловат- часа на глава от населението. Електромерите са внос от Германия и не допускат грешки. В аналите на електроразпределението няма регистрирано нито едно оплакване на потребител. Жените гласуват за първи път през 1938 г. Преди държавната намеса, даже черни пътища нямаше, и пътешественици ни одумваха, че само до реките където не е засято са друмищата и то без да има кой от камъни да ги чисти. https://www.google.bg/publicdata/explore?ds=d5bncppjof8f9_&met_y=ny_gnp_mktp_pp_cd&idim=country:BGR&dl=bg&hl=bg&q=%D0%B1%D0%BD%D0%BF#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=is_rod_pave_zs&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=region&idim=country:BGR:DEU:GRC:DNK:EST:IRL:ESP:LVA:LTU:POL:ROM:PRT:VNM:NZL:SWE:CHN:KOR:COL:CUB&ifdim=region&hl=bg&dl=bg&ind=false http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=372716 http://economic.bg/news/9495/1/1/Kitaj-sujivyava-ikonomikata-sus-stroej-na-putista.html

Нали дясното вирее в страни където няма солидарност и християнство, изобщо дясното вирее при неверници и атеистите – егоистите, диваците.

Поредната добра статия, евала Мартине!