• 24 февруари 2008
  • 16

Публичен и частен интерес

Ако някой ви каже, че са съвместими – не му вярвайте. Адам Смит има знаменит афоризъм, който е, че ако двама търговеца си шушукат значи заговорничат срещу интереса на общността. За разлика от времето на Смит, днес политиците са компрометирани навсякъде в света. Дори в Англия, където е създадена модерната демокрация, политическата дейност е компрометирана,…

Ако някой ви каже, че са съвместими – не му вярвайте. Адам Смит има знаменит афоризъм, който е, че ако двама търговеца си шушукат значи заговорничат срещу интереса на общността.

За разлика от времето на Смит, днес политиците са компрометирани навсякъде в света. Дори в Англия, където е създадена модерната демокрация, политическата дейност е компрометирана, загубила е вековния си авторитет. Най-талантливите, работливи, изобретателни, умни хора в света отказват да се занимават с политика. Светът дори презира собствените си политици.

Главната причина, според мен, е в невиждания успех на така наречения частен сектор. Никога в човешката история не е имало такава концентрация на власт извън хората които създават законите, събират и харчат данъците и командват групите с униформа и оръжие. Днес повече от всякога бизнесът командва света.

В същият момент, светът и отделните държави и общества продължават да имат нужда от хора които да определят приоритетите в управлението на градовете, в образованието, науката, публичното здравеопазване, външната и вътрешна сигурност, защитата на околната среда и много други области от общ, а не частен интерес.

Налагащото се решение води отново към загуба на власт от политиците и прехвърлянето и към независими от тях анонимни професионални администратори или изземването и от атакуващи ги и не така анонимни евфемистично наречени неправителствени организации.

Ето няколко примера за шокиращо политическо безсилие:
– европейските институции са в голяма степен автономни и независими от която и да е значима политическа фигура или партия в Европа;
– Федералният Резерв и Европейската Централна Банка от които зависят световните финанси и икономика са напълно политически безотговорни пред света;
– международните конференции на ООН посветени на глобалното затопляне, които взимат законодателни решения за всички нас са по-зависими от групи ангажирани учени и неправителствени организации отколкото от конституиращите ги правителства;
– срещите в Давос имат по-голямо обществено влияние отколкото срещите на Г-8.

Не защитавам политическите институции наследени от идеите на Просвещението и два века човешка еволюция. Обръщам внимание на това, че те преживяват радикална трансформация и, че властта и авторитета на политиците не отговаря на носената от тях отговорност. Не е нормално член на парламента или министър или съдия да имат значително по-малко възнаграждение от следно влиятелни хора в бизнеса.

И конкретно за София. Кой да отговори на въпроса дали частна компания е по-добър доставчик на вода от общинска компания? Сега отговора дава напълно безотговорната надправителствена ЕБВР. Колко и къде да има дървета? Зелените НПОта имат и повече авторитет и повече знание. Какво, къде и как да се строи? Инвеститорите решават.
Кое е красиво и добро за града? Никой не казва.

Как е възможно кмета и неговите заместници и шефовете на големите общински компании да имат възнаграждение по-малко от 20 000 лева годишно след като частния сектор плаща за подобна компетентност над 100 000. Пет пъти по-неспособни ли са?

Моят общ отговор на въпроса за несъвместимостта на публичния и частен интерес е, че е необходим открит, професионален, ефективен, добронамерен дебат първо за политиката тоест за властта и отговорността и след това задължително открита добронамерена дискусия за всеки въпрос от общ интерес. За това трябва да създадем качествена политическа среда – истински програми и обещания, разбираем политически дебат, нормални съвестни политици.

За да може да има качествени отговори на въпросите от общ интерес, за да има качествена публична среда и добро общество е неизбежно авторитетът на политиката и политиците да бъда възстановен.

Една от първите стъпки за България и за София е да се увеличат значително възнагражденията както на политиците, така и на висшата администрация. Именно за да имат авторитет и за да има открита конкуренция между качествени хора.

« Предишна публикация
Следваща публикация »

16 коментара

  • http://svetlaen.blogspot.com Светла

    Чудя се защо до този момент няма коментари, след като това, поне според мен, е най-интересният и провокативен пост, който Мартин е писал досега! Или и другите като мен са имали нужда доста да помислят, преди да кажат нещо :-)?

    Мислих, мислих и за себе си стигам до извода, че твърдението, че твърдението, че възнагражденията на политиците и висшата администрация трябва да се увеличат, е класически случай на идеология (тоест, представяне на частния интерес за всеобщ). Какво имам предвид?

    В общия случай, представителите на частния бизнес изработват парите си в буквалния смисъл; тоест парите им са толкова, колкото успеят да припчелят (като се абстрахираме от денъци, печалба за работодателя и пр.). Докато политиците, представителите на държавната администрация и изобщо работещите на държавна (или общинска) длъжност, като например такива пишман даскали като мен, взимат парите си от държавния бюджет. Тоест, на мен данъкоплатците ми плащат, за да уча децата им на социология. На политиците данъкоплатците им плащат, за да управляват. Следователно, нашите заплати са пряко обвързани с обществения интерес и, респективно, са по-ниски от тези на представителите на бизнеса. Това е една от основните предпоставки голяма част от учените на Запад, особено хуманитарните такива, да са с леви убеждения. (За справка: Sociology: A Disinvitation? by Peter Berger).

    Сега, нека се концентрирам върху заплатите на политиците и висшата държавна администрация. След като те би следвало да работят, за да защитават обществения интерес (или интересите на тези социални групи, които са ги избрали), заплатите им би следвало да са повече или по-малко съпоставими с тези на средностатистическите за дадено общество. Разбира се, относително по-високи, за да могат политиците да не се чувстват как да „скърпват двата края“, за да имат необходимото самочувствие и стил на живот. Но ако печелят колкото Бил Гейтс, естествено, огромната част от гласоподавателите биха решили, че хората стават политици само заради заплатите и тотално биха се отдръпнали от политиката.

    В началото на ХХ век Макс Вебер твърди в лекцията си „Политиката като призвание“, че за да е човек добър политик, за предпочитане е да има достатъчно странични доходи, така че да не разчита на заплата. Лесно му е било на Вебер, той не е страдал от липса на пари. А и не би могъл да знае, че в началото на ХХI век в България ще стане ясно, че и страничните доходи не са гаранция за некорумпирана политика. Но така или иначе, смятам, че не заплатата би следвало да е водещият мотив човек да става политик (и, ако щете, университетски преподавател). Заплата на политика следва да му позволява добър стандарт, но да не е твърде висока, за да е ясно, че тези, които се захващат с политика, го правят не за печалбата, а за „призванието“. Разбира се, в България за политиката като призвание“ е смешно да се говори, но това е друга тема.

  • Мария Д.

    Аз пък се питам дали не сме свидетели на изчезването на „публичния интерес“? Шантаво е малко, но какво като сме свикнали да мислим (защото така ни учат в училище), че публичния интерес възниква заедно с първата общност, някъде преди около 1,5 млн. години. А в последните 3-4 000 години само сме му изработили институционални механизми и процедури. Ами ако не е така? Тъкмо сега както кротко се глобализираме, изведнъж забелязахме колко сме различни. Едните „свещени закони“ на пазарната икономика и свободната конкуренция май само бяха останали да претендират за всеобщност, ама и те нещо неубедително се представят напоследък (пълно е с информация за повишаване на цени след демонополизация в най-разнообразни краища на планетата; за напълно легалната възможнст ААА кредитните рейтинги да се получават от чисти финансови пирамиди и пр. )
    Та думата ми е, че европейско-християнската претенция за значимостта на публичния интерес, може и да не е основателна, независимо, че могъществото на съвременния бизнес изглежда като уродлива хипретрофия именно на европейско-християнския възглед за прогрес. Знам ли? Като гледам пълното отсъствие на публичен интерес към безспорни за дългосрочното публично благоденствие проблеми в България (образование, качество на живот на децата, профилактика и здравеопазване и мн.мн. други) и охотата, с която държавни структури и отделни държавници са се устремили към „бизнес ефективни“ приоритети (нефтопроводи, газопроводи, транспортна инфраструктура и строителство всякакво), сериозно почнах да се чудя, дали пък няма скоро да предефинираме понятието „обществен интерес“. Мартин например без да иска ни е предложил основа на новата дефиниция – „такова устройство на публичната власт, което да докарва на публичните институции печалби, позволяващи възнагражденията на висшите мениджъри в публичните институции да са равни на тези в частните“. Малко е невдъхновяващо. И доста неубедително. От гражданска гледна точка. От финансова може и да е логично.

  • aman

    Въпросът за възнаграждението на политиците няма по необходимост пряка връзка с дискусията за публично-частния интерес. Ако запазим високо теоритичния тон на дискусията може да кажем, че възнаграждението на политиците в дадена държава е част от обществения договор, с който избирателите делегират на политиците правото да управляват. Т.е. тяхното възнаграждение е функция от факторите икономическо развитие на обществото и доходи в него, ниво на егалитаризъм като народопсихлогия и изградени традиции в тази посока.
    Според Мартин повишаването на доходите в публичния сектор ще направи политическата дейност по привлекателна и прозрачна и ще повиши административния капацитет на управляващата бюрокрация.
    Вече съм се съгласявал с тази теза преди години и принципно и сега нямам нищо против. Нека увеличим заплатите на политиците – така те ще станат по-честни, по-неподкупни, към политиката ще бъдат привлечени по-читави и успели хора и т.н. Същото важи и за държавната и общинска администрация. Как обаче да се случи и какъв би бил резултата… На първо място икономическото състояние и нивото на доходи в страната не позволяват резки движения в тази посока. Така или иначе доходите на политиците (като заплати) са по-високи от средните доходи на населението, но дори да бъдат увеличени с три пъти, те ще бъдат по-ниски от средно европейските. Къде е тавана и степента на обществена поносимост към подобно увеличение? Органично тук стигаме до народопсихологията и обществената убеденост, че българските политици работят лошо и некачествено, а взимат така или иначе големи заплати, които допълват с корупционни доходи. Как да предложиш увеличение при такава обстановка, само погледнете какво става при всяка информация за закупуване на коли или командировки и тн на политици? За традиции по отношение на формиране на доходи и въобще цялостно отношение към политическата класа като такава (положително) въобще не можем да говорим. Както и да го погледнем подобна нагласа и разбиране и подход към проблема не може да бъде предложен на обществото към настоящия момент, защото то ще бъде отхвърлено, а автора му низвергнат.
    След това, няма гаранция, че по-добре платената политическа класа и администрация ще стане по честна и почтена в своето поведение. Доколкото познавам бълграската такава би следвало да се очаква обратен ефект и допълнително онагляване, но това е само предположение. Едно е сигурно обаче, колкото и да се увеличават възнагражденията в публичния сектор, той никога няма да стане по-привлекателен като възнаграждение, перспектива и възможности от частния. Представям си как поставен пред дилемата дали да стане началник отдел в министерство или вицепрезидент на клона на водеща компания в България някой млад, амбициозен и кадърен човек избира да бъде чиновник… Дори да го направи този избор ще е въпрос на конюнктура, а не на перспектива.
    Твърдението на Мартин, че политическата класа е повсеместно дискредитирана е силно преувеличено разбира се и обслужва тезата му, но това не е чак толкова важно в случая. Важното е, че в политическия живот на една утвърдена демокрация действат правила и те много ясно рамкират процеса на изграждане и развитие на една политическа кариера. Не се сещам за пример как пълен аутсайдер се превръща за една нощ във водещ политик, в която и да е западна държава през последния век и нещо. За съжаление в България това е масова практика. Работата на политик (защото това е работа и професия) се упражнява от два вида хора – първият откровени кариреристи неуспели да се реализират никъде и видяли в политиката своя шанс за публично признание и материално обогатяване и вторият, случайно попаднали хора на принципа „Пич дай да те пиша в една листа“. Третият вид, политици, които са подготвени за това и се изграждат като такива за жалост у нас почти не съществува.
    Що се отнася до темата за публично-частния интерес и партньорство – както политиците са безсилни без работеща икономика, така и бизнеса няма как да се развива без наличието на политическа класа, която да разработва правила и да формира политики. Времето на „Търговците-принцове“ на Азимов е все още във фантастичните романи.
    С други думи работата на съответния политик и в частност съветник е да реалзира програмата, с която е избран, като от програмен документ я претвори в политически решения. Който има мнозинство го прави, който е в опозиция опонира и се бори да спечели доверие за своята теза.
    Независимите институции са създадени от политиците именно, за да бъдат независими и да не са подвластни на краткосрочни политически сътресения и конюнктура. Затова го има и разделението на властите и по дифиниция съдебната е вън от политическата, за да може именно да контролира и коригира тяхното поведение и спазването на законите.
    Т.е. компетенциите на ЕБВР, Федералният резерв, ЕЦБ и други институции са съвсем пренамерено дифинирани като независими и са продукт на политическо мислене и решение. В друга ситуация други политици може да решат друго и тази независимост да бъде радикално променена.
    Що се отнася до въпросите кой е компетентен за това дали частна компания трябва да се грижи за водата или не – тъжно е да се чува такъв въпрос от действащ съветник. Единствено компетентен е Общинския съвет с други думи политическия орган на управление на общината и в неговите правомощия е да реши дали да се съобрази с мнението на ЕБВР или на който и да е било друг. Негова е работата да прецени, да вземе решение и да го възложи на кмета за изпълнение. Това е политическо решение. Политикът е в пълното си право да е некомпетентен по въпроса за озеленяването и също така е в пълно право да използва или не експертния капацитет и знаия на екологичните организации, за да си набави нужните му знания за вземане на решение.
    Никой няма нищо против дебата за политиката и за формирането на честна политическа класа, но той е посъщество теоритичен и външен за реалния политически живот. Единственият начин такъв дебат да се случи е някой политик да започне да работи по този начин. Когато всеки ден един човек иска в Народното събрание поименно преброяване на кворума преди всяко гласуване ще се намери бързо и адекватно решение на въпроса с гласуването с чужди карти например. Но за съжаление нищо подобно не се случва. Да не говорим, че в последните дни бяхме свидетели на най-ужасяващата безпринципност – лидерът на СДС легитимира Волен Сидеров и АТАКА. Е, когато един човек, за който се очаква, че като реализиран бизнесмен ще бъде принципен и последователен и незаинтересован от материалните блага на политика постъпва по подобен неморален и гнусен начин за какво да си говорим и как може да се промени това?
    Едно нещо продължава да ме притеснява в тези постове на Мартин и в поведението му на общински съветник. Той продължава да теоретизира, да се държи като проповедник, а не да прави реална политика. Дет се вика права е Светла и фен клуба в блога намалява, какво да говорим за идеята да бъде следващия кмет……

  • Един

    Много приказки, а всичко е проза:)))
    ДСБ вече започнаха да се подмазват на ГЕРБ – това е политика, честни политици и т.н.:))))
    http://www.dnesplus.bg/Politics.aspx?f=100&d=208952

  • Миро Костадинов

    Евала!

    За пръв път чувам толкова добра формулировка на един толкова важен проблем и то от човек занимаващ се с политика ?!
    Темата за публичния интерес я дъвча с познати и непознати вече почти 20 години и за съжаление мога да кажа че срещам пълно неразбиране. Затова именно се учудвам че г-н Заимов се захваща с нещо, което никак, ама никак не се харчи…
    Като споменеш „публичен интерес“ пред българина, той си представя някаква морална ценност, в която се възпитават девиците по манастирите и си мисли че го правиш на глупак 😉
    Много е трудно да се обясни, че публичният интерес е всъщност НАШ интерес, от който всички имаме „далавера“…

    Ще си позволя да изкажа само няколко дребни различия. Първо относно „компроментираната“ демокрация в Англия, значи живял съм там няколко години и мога да кажа че там нещата и особено разбирането за публичния интерес са на светлинни години от нас. Не че нямат проблеми, но както се казва „да им имаме проблемите“ 😉
    Другата ми забележка е относно „първата стъпка“. Не твърдя че не бива да се вдигат заплатите в администрацията и политиката, обаче това трябва да стане в последствие. Първата стъпка трябва да бъде осъзнаването от народа защо имаме политици и защо трябва да им плащаме. Заедно с това и политиците е добре да разберат какво се очаква да вършат срещу парите които получават.
    Знам че това звучи мноооого абстрактно. Под „осъзнаване“ нямам предвид българинът да седне на една маса, да изкара мезенце и ракийка и да почни да умува на философски теми 😉
    Достатъчно е да се разбере, че коренът на всички ни проблеми се крие в сбърканата ни система. Той това нашенеца си го разбира много добре. Може би единственото което не е разбрано е че системата се определя от правната ни система и че най-най-най-важното от всичко е да се реформира законодателството и правосъдието. И то да се реформират така че конфликтите между частни-частни и частни-публични интереси да се уреждат по един разумен начин.
    Неуреждането на тези конфликти, както и всички други проблеми в правната сфера правят системата ни сбъркана и в никоя друга сфера не може да се постиге успех.
    Примерно може да водим голяма борба с престъпността и корупцията и некадърността в администрацията, обаче тая борба ще е безсмислена като борба с вятърни мелници, ако правото е „криво“…

    Правото е НАЙ-ВАЖНИЯТ публичен интерес. Всеки нормален гражданин ще се съгласи че е в негов интерес да има ред, законност, а не престъпност и корупция.
    Затова казвам, че по-важно да си оправим правото, а след това сами ще дойдем до акъла на англичаните че заплатите в обществения сектор трябва да се вдигнат. Когато българинът види че има добри закони, по-лесно ще разбере че парите които отделя за хората които ги прилагат не са загуба. Сега като му кажеш че трябват още пари за данъчни, ченгета и политици и веднага получаваш една звучна нашенска „#@$#@“

    Те такива ми ти работи с публичните ни интереси 😉

  • Мария Д.

    Като цяло гледам в „оживената“ ни дискусия преобладават мисли за политиката като важна професия, на която следва а) да й се обясни значението и б) да и се направят коректни възнаграждения

    или в обратен ред

    а) да се направи високоплатена и б) да привлече най-талантливите от бизнеса, който в момента ги държи в плен талантливите с високи заплати.

    На мен и двете възможности продължават да не ми се връзват с представата да политика. Може да съм нещо увредена идеологически. Но съм все пак продукт на историческия факултет на СУ и нямам спомен, като са създавани съвременните механизми на т. нар- демократично общество да са имани парите като единствен измерител на значимост. Даже в самото (доста условно) начало на гръцките полиси личното състояние има дотолкова значение, че от по-богатите се очаква да поемат повече политически ангажименти.
    Да не ме разберете погрешно и аз мисля, че докъдето подивяхме, ще ни трябва специална педагогика за възстановяване на понятието „публичен интерес“ изобщо в употреба от критична маса граждани, а после още малко време за вкаврането и употребата в правилна или поне единна норма. Ясно е че, един от най-преките пътища е читанката да почва с урока „каква лична далавера има гражданина от добре защитения публичен интерес“. Но изобщо не мисля, че хората които печелят много добре в бизнеса са по дефиниция и добри политици. Даже първите 10 СЕО ако вземете, не съм сигурна че техните модели на бизнес управление (точно там са им успехите и моженето) приличат от обществото в една община или държава. Най-малкото защото в една успешна компания не знам какъв би бил еквивалентът например на „факултето“. Да не говорим, че каквито и екипни техники и делегирани механизми да мотивират служителите на една компания, та са служители – т.е. избрани по предварително определен джоб дискрипшън и има клаузи в договора за уволнение. Какъв еквивалент има на това в обществото? Затворът е единствената и много слаба приближеност (няма да се разпростирам върху причините защо). Практическите измерения на понятието за гражданин, така се разминаха със смисъла си докато експериментирахме социални и социалистически държавности, че вече се налага да измислим ново, както трябва и да измислим ново съдържание на публичния интерес. Е мен лично не ме кефи, че ще го направим по бизнес образец. Но аз съм пренебрежимо малко малцинство. За сега.
    Нищо че също като Миро мисля, че „Всеки нормален гражданин ще се съгласи че е в негов интерес да има ред, законност, а не престъпност и корупция“. За разлика от него обаче, аз мисля, че този вид „нормални граждани“ станахме на брой вече под критичния минимум, за да се съобразят останалите с това какво мислим.

  • http://pavel-yanchev.blogspot.com/ Павел

    Как Мартин ще коментира новия бюджет на Столична община, който ще приемат утре?

    http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=228522

  • Миро Костадинов

    Мария, недоумението ти за мястото на политиката вероятно произтича от начина по който тълкуваш „демокрацията“ и съответно публичните интереси.
    Битуват две малко различни схващания за демокрацията като обществен строй. В момента нямам време да задълбавам, пък и да имах не мога много щото не съм експерт, затова ще си позволя да „украся“ версиите (за сметка на историческа и друга прецизност).

    Едната версия е, че демокрацията е възникнала в древна Гърция вследсвие на развитието на философия, култура и т.н.
    Затова и защитниците на тази версия виждат демокрацията като състояние по-скоро на духа и за тях политиците не са толкова необходими колкото да речем „просветители“.
    Другата версия е малко по-криминална отколкото морална и според нея съвременната демокрация се ражда в Рим, където братята роми са се светнали че вместо едната фамилия вечерта да краде кокошките а другата на сутринта да си ги краде обратно ще са на по-голяма далавера да не се тормозят взаимно, а дружно да отидат да крадат в съседното село.
    В тази „кокошкарска“ демокрация мястото на тартора-политик е по-очевидно 😉
    Ползите също… и хората без да учат философия разбрали че „съединението прави силата“.
    И както в повечето банди и мафии, редът и кодът на честта е над всичко и след като се разбрали седемте рода и са си написали табличките се родило римското право.
    Разбира се, пътят от една банда до империя е доста по-дълъг и аз тука правя нещо като свободен „преразказ по картинки“. Но в общи линии интересът в тоя род демокрации винаги е бил малко по-важен от морала. Или поне първо е интереса и според него се определя кое е морално и кое не.
    Особено вече като се разраства империята, да бъдеш римски гражданин е било нещо повече от привилегия. Както обичаше да се шегува моя даскал по римско право, римските граждани по численост са били по-малко от членовете на ЦК на БКП спрямо останалото население 😉
    Както добавим и факта, че римското право е важало само за римските граждани мисля че става ясно дали те са уважавали правото по морални/религиозни причини или просто „интереса клати феса“ 😉

    В тоя смисъл аз не съм толкова притеснен от факта че хората вярващи и във гръцката версия са малко. Повече ме притеснява това че нещо не можем да си измислим някаква обща кауза в която да се обединят тарикатите, които иначе не ни липсват 😉

    За съжаление вече беше изпусната една възможност по времето на прехода. Тогава „дясното“ вместо да обедени нацията в някаква по-смислена кауза я раздели на две и то по глупави идеологически критерии. Надявам се, първо, следващата кауза да обединява всички българи, или поне да не ги противопоставя един на друг само защото поради тъпотия единия не схващал какво е комунизъм а другия какво е демокрация.
    И второ, тази кауза да е достатъчно ценна че да ни мотивира да си оправим законодателството.

  • http://martinzaimov.quipu.bg MartinZaimov

    Сега вече е и интересно :)
    Благодаря на всички.

    Само един коментар :
    доходите на управляващ директор в успешна компания в България са поне 200.000 евро годишно.
    Аз настоявам само за достойно възнаграждение за политиците, а не за сравнимо с частния сектор.

  • Мария Д.

    Много рошав текст ми излизат мненията- не са ясни. А дискусията е важна, нищо, че оживлението е слабичко. Ще пробвам пак с 1 изречение:

    Струва ми се има проблем в това политиката да се третира като професия.

    Ако се третира така – разбира се са валидни всички аргументи за разумно възнгаржадение вкл. и критериите за разумност като сравнимост с добрите бизнес възнаграждения.

    Обаче – аз не възприемам политиците като професионални защитници на публичния интерес. Такива (трябва да) са хората в публичната администрация (от главния прокурор до учителя в първи клас в село Баркачево). А политиците (трябва да) са специална група граждани – т.е. да носят като всеки гражданин задължението да отстояват публичния интерес с личното си поведение плюс още и делегирани права от индивидуалните граждани да им изразяват мнението, когато трябва да се прави избор между едно и друго решение от обществен интерес. Второто струва на политиците определено количество време и усилия, които разбира се трябва да се компенсират от гражданите дето са ги натоварили в отговорността да ги представляват. Няма нищо лошо в това. Лошото е, че заради ангажиментите на 1-2 изброни представители, които налагат 100% анагажираност с нещата, за които са избрани, заразяхме всякаква рационалност в устройството на институциите и никой не работа по въпроса функционирането на онези от тях, които се състоят от политици (избрани) да се настрои така, че на политиците да не им се налага да правят кардинални промени на професионалните си занимания. Резултатът е плачевен – депутати, който се помайват и губят колосално време в пустословие за осмисляне на депутатската заплата или общински съветници които трябва или да си зарежат бизнеса или да вкарат политическото си занимание в полза на бизнеса си. Ми не е чудно при това положение, колко бързо изчезва „връзката с избирателите“.

    Спирам, че пак ще стане дълго и неясно.

  • Миро Костадинов

    На дадени интереси би трябвало да съответства съвкупност от права. Големината на заплататите, както и дали един директор или политик изобщо трябва да са на заплата са въпроси чието решение зависи от начина на консумация на тези права.
    Няма точна рецепта как трябва да се консумират дадени права и това не е толкова важно. След като един чорбаджия има интерес да наеме даден директор – той ще го наеме под една или друга форма. Било то граждански договор, било на заплата или просто с „пликче“ под масата. Няма и никакъв проблем чорбаджиите да плащат по 200к евро. Тяхно право е да предлагат колкото сметнат за необходимо и ако директорът е толкова кадърен че може да осигури възвращаемост (примерно апетитна концесийка или друг удачен договор) – къде е проблемът?
    Когато интереси и права съвпадат нещата някакси по естествен начин се подреждат по взаимноизгоден начин.

    За съжаление в политиката интересите и правата лееекичко се разминават. Няма ясно формулирани публични интереси, няма и почти никакви права. От една страна сякаш политиците не им е ясно чий интерес защитават, от друга ние обикновените мижитурки нямаме правото да им определяме заплащането.
    Дори и да кажа „ей тва е много добре за България“ и си струва да дадем 200к на един политик за да го свърши, кво мога да направя? Аз да тръгна да убеждавам граждани и селяни че си струва да се бръкнат – дори и да го направя и събера паричките – после кво – в пликче и на съответния депутат?
    Пък и къде е гаранцията че оня като отиде в парламента няма да почне да се ослушва като глухо прасе в чужди картофи, та да се налага да го гоним с двуцевката…

    В крайна сметка заплащането в политиката/администрация е въпрос който у нас се решава от самите политици/администратори. Те са си иззели абсолютното право сами да си гласуват размера на заплатите и ако имат интерес от по-високи заплати биха могли да си ги увеличат. Според мен при тия условия да се води дебат в обществото за размера на заплатите е чиста загуба на време. Според законодателството ни, обществото не е компетентно да се изказва на тази тема.
    Още повече, че в очите на голяма част от обикновените хорица политиците са едни същества, които не просто бъркат в кацата с меда, ами с извинение ходят и по нужда вътре. Ако беше само нуждата за мед, да говорим за някакви стимули така че да не им се налага да бъркат в кацата. Обаче другия вид нужда не мисля че се урежда точно със стимули, по-скоро малко повече дисциплинка или малко по-дълга сопичка…

  • Зорница Димитрова

    За мен е важна разликата между политическите лица (предствители на политически партии и формации, на избираеми длъжности), и експерите, наети в публичната администрация. За първите съм съгласна с Мария Д., че политиката не е тяхна доживотна професия и източник на прехрана. Те са професионалисти в различни области и влизат в политиката с повече или по-малко професионален опит в държавния или частния сектор. Разбира се, при заемането от тях на определена длъжност, те получават заплащане, но то не е водещ мотив за тяхното участие в политиеския живот. Тези хора се подкрепят и от партиите си, които се финансират по отделен механизъм. При най-екстремния пример: никой не се кандидатира за президент на държавата заради заплатата, която се полага за заемането на този пост (надявам се ).
    Друг е случая с всички експерти, които работят в държавната и общинските администрации, които са наети заради квалификациите си, и които работят заедно с, и под управлението на политическите лица, но в общия случай нямат изразена политическа ангажираност. От работата на тези хора до голяма степен зависи качественото управение на държава/община, и е в интерес на обществото да заплаща техния труд и познания така, че да стимулира качествени и конкурентни кадри да потърсят и приемат тази работа, предпочитайки я пред аналогична в частния сектор. Разбира се, техните доходи няма как да не са съобразени със стандарта в държавата (който у нас се определя особено лесно по отношение на доходите, защото средния официален и средния реален доход в София, например, все още се различават значително).

  • http://aman.blog.bg/ aman

    Политиката е професия и професионалните политици се развиват професионално като такива. Няма значение какво е образованието или „гражданската им професия“, коато един човек реши да става професионален политик, той трябва да се посвети на тази кариера по съответните правила. По принцип, след соца, е трудно да се говори за вечни професии, но изборните длъжности са мандатни, а професионалния политик може да бъде такъв не само като депутат, съветник или министър. За съжаление политическата система в България е твърде млада, а политическата класа твърде нестабилна, за да може тази формула да сработва успешно.

  • Мария Д.

    уф, ако си прав Аман, тогава не знам защо си мисля, че трябва скоро време да видим нещо като „профсъюз“ или „камара“ на политиците и от това ми прилошава, защото е толкова далече от идеята, че ме представляват, че чак е в друга галактика. дано да не си прав.

  • http://www.sapood.narod.ru pisatel

    2008-02-17 11:33:09 от Йоло Денев.

    Учреден е ”СЪЮЗ НА ПИСАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ (от всички етноси)”
    Публикувана от Valeri Ribarov на 13.01.2008 21:58;www.jivotyt.com
    Тел.02/927-40-72, 944-87-74, 872-58-22, 870-55-42
    Днес, 13.01.2008 година в град София на ул. “Шипка” -№ 6 се проведе учредителното събрание на ”СЪЮЗ НА ПИСАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ (от всички етноси)”.
    Учредители на Съюза станаха:
    Михаил Вашкевич, Борис Ташков,Мариус Марков,Румяна Русева,Руси Стойков, Валери Рибаров, Зиад Ал-Азалди, Йоло Денев, Виолета Янкова, Проф. Радулов, Ахинора Тошкова, Божидара Цекова, Ваня Тошевска, Венета Тошевска, Вера Гюлгелиева, Владимир Луков, Въло Иванов, проф. д-р Георги Цеков, Гергана Лукова, Диана Димих, Димитър Димитров (Дим Ямболски), Добромир Георгиев, Донка Райкова, Дянко Дянков, Елена Георгиева, Ивайло Даскалов, Ивайло Савов, Иван Бъчваров, Илия Парорийски, Ирина Александрова.
    Най-напред Михаил Вашкевич запозна накратко присъстващите с историята на Съюза, казвайки следното:
    ПИСАТЕЛИТЕ – ПРОРОЦИ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО. ПИСАТЕЛ Е ТОЗИ, КОГОТО СМЯТАТ ЗА ТАКЪВ ! П О К А Н А.Съюзът на писателите в България (от всички етноси) http://www.worlduni.narod.ru ,vashkevich@mail.bg ,
    най-учтиво ви кани на редовните си сбирки: всеки вторник от 15 часа и всяка неделя от 17 часа на адрес:гр.София,ул.”Шипка”№6(кафенето). За повече информация:тел. GSM 0889-200141, 02/9448774, Борис Ташков-02/9274072: 02/8725822:Руси Стойков, Йоло Денев; 02/8896618, 9541476, 0896/254900.

    До
    УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА
    СДРУЖЕНИЕ
    „СЪЮЗ НА ПИСАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ`/от всички етноси/`;www.worlduni.narod.ru

    Моля, да бъда приет за ЧЛЕН на Сдружение
    “Съюз на писателите в България /От всички етноси/”

    Подпис:
    Координатори: Руси Стойков,тел. 02/8725822, Борис Ташков-02/9274072, 0889-200141,Михаил Вашкевич.История на Сдружение “Съюз на писателите в България (от всички етноси)”
    Тел.02/927-40-72, 944-87-74, 872-58-22, 870-55-42

  • kanidga

    Да бе да!!!

Сходно

  • Стопанската криза може да бъде от полза за София

    Някои от вас ще си спомнят, че в началото на годината писах тук, че ни предстои трудна година. Честно казано очаквах това което се случва на финансовите пазари да се случи по-рано. Парадоксално е, но това на практика ще открие една рядка възможност за София. Много добрият американски урбанист Randolph Hester в главата ‘Pacing’ на......

  • Демократическата партия 20 години по-късно …

    Днес (всъщност се е случило на 19ти декември 1989) ще отпразнуваме годишнина от възраждането на Демократическата партия. Сегашното „висше“ ръководство май няма да дойде. А ако дойде, никак не биха му харесали принципите, които много от съвестните членове на партията споделят: а) За Демократическата партия властта е средство, а не цел. Основна отговорност на властта......

  • Получава се по-добра обратна връзка. Благодаря.

    На Ивайло Петров ще кажа, че В. Путин е опасен за света защото представлява голяма маса фрустрирани хора с промити мозъци, а в същото време има голям военен и енергиен ресурс който управлява зле. Сигурен съм, че споразуменията не са полезни за нас, не само защото са договаряни от русофили или тайни ченгета, а заради......

  • Защо има избори?

    Осъзнах, че повечето политици изобщо не разбират защо има избори и дори ги намират за нещо досадно и крайно несправедливо, може би дори излишно...

  • Ден за действие

    Днес е Blog action day. Както разбирам, като новак в тази област, това е опит на блогърите да заговорят за един ден в един глас за околната среда. Всъщност, откакто създадох този блог, точно това правим тук с всички вас – говорим за околната среда. Поглеждайки постингите назад и повечето коментари, си давам сметка, че......