Мартин Заимов

Осъзнах нещо шокиращо. Дори ми е неудобно да пиша за него – и защото ми е трябвало толкова време за да ми „светне”, и защото съм един от „тях”. Осъзнах, че повечето политици изобщо не разбират защо има избори и дори ги намират за нещо досадно и крайно несправедливо, може би дори излишно.

Първо, преди няколко месеца, един от водещите политици на СДС в общинския съвет се оплака по време на заседание от „предизборно говорене”. Доста се ядосах и му отговорих, че всяко говорене и гласуване в общинския съвет във всеки момент от четиригодишния ни мандат би следвало да е предизборно. Ядосах се, но не обърнах голямо внимание, още повече, че той все пак ми е близък от години.

След това, преди месец, по време на извънредно заседание на съвета, един от най-влиятелните политици на ГЕРБ ми сподели, че според него въпросите, които обсъждаме изобщо не са важни за обществото на София и, че тези от нас, които дават вид че ги приемат присърце не са искрени, а го правят за да привличат внимание към себе си предизборно. Отговорих му, че е точно обратното – понеже наближават избори, затова излизат на дневен ред най-съществени въпроси за общността, дори и да не са видими за мнозинството, а да са съществени само за едно по-будно малцинство. Нещо повече – изборите ни позволяват на самите нас „избраните”, да не кажа „избраниците” , да осъзнаем кои са действително важните въпроси за общността. Пак се ядосах, но отново не се усетих.

Накрая ми просветна, когато един от по-опитните политици на БСП в съвета упрекна голяма група хора, че са организирали инициативен комитет, медийни прояви, дипломатически скандал и дори вандалско рисуване върху паметник само и само за да привлекат вниманието върху себе си със зле прикрита предизборна цел. Толкова бях шокиран, че нищо не можах да отговоря. Но най-сетне разбрах, че съм прекарал четири години в компанията на богопомазаните управители на града без да го усетя и, че единствено те имат правото и компетентността да знаят кое е важно за града и кое не.

Слава богу, че има избори. Та да започнем всички – цялото гражданство, и избиратели, и избираеми – лека полека да се осъзнаваме и след някое и друго поколение току пък и разбрали защо ги има тези избори. А „управителите” на града току осъзнали, че да си общински съветник не е бай-ганьовска службица, а преди всичко отговорност да свършиш полезна работа през дадения ти мандат и че естеството на работата изисква и говоренето и гласуването да са непрекъснато предизборни.

Всъщност изборите са една от най-прекрасните политически институции измислени от човека и не е вярно, че демокрацията е най-малко лошата политическа система. Тя е просто най-добрата, въпреки че има многобройни вариации и дори комунистите разглеждаха системата си като демократична.

Изборите, ако са част от добра демократична система, имат три основни качества – ограничават злоупотребата с власт, гарантират мандатност на властта и осигуряват гъвкавост на управлението.

Основно качество е способността им да ограничават главното зло в политиката – злоупотребата с власт. Властта е насилие и политиката е инстуционализиране на насилието, което няма как да бъде ограничено със закони, норми и правила просто защото дори и най-безобидната промяна в управленските решения или в хората упражняващи властта неизбежно предполага определена доза насилие. Най-добрата предпазна мярка е предварително договорена система за смяна на властимащите.

Другото ключово качество на институционализираната изборна система е мандатността. Мандатността предполага ясни срокове за постигане на определена цел. Липсата на краен срок винаги води до самозабравяне и неефективност. Наличието на ясен срок, както за упражняването на властта така и за постигането на целите, е ключов стимул за добра работа и позволява ефективен контрол. Освен това, по-продължителното упражняване на власт подхранва илюзията за безсмъртие и неизменно превръща политиците във вампири. Мандатността е инструмент, както за по-висока ефективност, така и срещу вампирясване.

Третото много важно качество на свободната избирателна система е способността и да ограничава склерозиращата, вредна и погрешна представа, че определена група по-образовани, по-умни или по-опитни хора знае по-добре от останалите какъв е и как следва да се защитава общия интерес. На никого не бива да се вменява безсрочно право и съответната власт да определя от името на всички какъв е общият ни интерес. Истината е, че никой не знае какъв е дългосрочният общ интерес. Той със сигурност не е опознаваемата сума от частни интереси, а е непредвидимият резултат от стълкновението на все по-сложни , разнообразни и противоречиви лични и групови интереси. Възможността, хора без политически опит, независимо от житейския им път и образованието им, да упражняват публична власт и да носят отговорност за общите ни дела създава гъвкавост и справедливост на управленските институции и осигурява способността им да отговорят на най-неочаквани и непредвидими обстоятелства.

С нетърпение очаквам изборите наесен, въпреки, че съм наясно, че ще има много несправедливост и измама и немалко апаратчици, невежи и делавераджии ще „спечелят народното доверие”. За щастие, освен тях има и немалко добронамерени, работливи и можещи хора, които искат властта в името на справедливостта, честта и благополучието на всички нас.