Етична България и етична София

В последните дни България освен от учителските стачки беше разтърсена, макар и в по-скромен мащаб, от други протести. Те наглед не са свързани със София, а с едно забравено и от бога село – Могилино. Там деца инвалиди са изоставени, дори захвърлени, на доизживяване. Филмът на ББС за дома в Могилино (всеки българин трябва да…

В последните дни България освен от учителските стачки беше разтърсена, макар и в по-скромен мащаб, от други протести. Те наглед не са свързани със София, а с едно забравено и от бога село – Могилино. Там деца инвалиди са изоставени, дори захвърлени, на доизживяване. Филмът на ББС за дома в Могилино (всеки българин трябва да го види) обаче е не само филм за Могилино, той е филм за състоянието на нашето общество. Казват, че рибата се вмирисва откъм главата. Ако е така, всички в столицата на България трябва да се чувстват виновни за това, което става в Могилино. И да се опитаме да откъснем тази глава. Как искате децата в далечно Могилино да се радват на човешко отношение, когато пред очите на всички ни инвалидите в София не могат да се придвижат сто метра. Ние имаме нужда от етична София. Не само София на автоматични колчета и сърдити милиционери, а София, в която хората се грижат един за друг. Помагат си и се държат човешки.

В предизборната ми програма има глава с това заглавие „Етична София„. Когато обсъждахме тази глава с различни групи хора, забелязах, че някак етичността на града като че ли отстъпва място на по-твърдите проблеми – паркинги, боклука, градския транспорт. Мисля, че техническото решаване на всички тези проблеми няма да е достатъчно ако не успеем да заживеем по-добре заедно. По-загрижено един за друг. Ще съм много благодарен на вашите коментари за моята програма. И особено за етичността на града. Защото ако не оправим собствените си отношения, надали ще направим нещо за съдбата на децата в Могилино. И ще продължим да разчитаме на чужди телевизионни предавания да заместват собствената ни съвест.

« Предишна публикация
Следваща публикация »

37 коментара

  • кефчо

    Може би господинът има предвид моралното, защото етиката всъщност е науката за моралното. А не вярвам да иска от нас да станем учени.
    Бъдете морален, Мартине и ми обяснете защо някои врагове на народа бичеха в кеча по 2-3 години, а други стават членове на БОК на 20 години?

  • Борис

    Бог да те благослови, Мартине!

  • http://bborissov.iblogger.org Борислав Борисов

    Етична София само по себе си вече е послание. Този град изгуби своя етос, духът на мястото беше задушен. Намеренията ви да го възкресите са благородни, но съм скептик доколко ще намерите съмишленици. Виждате, нали – някакви хора се пъчат, че били от Стамболова София, като междувременно точно те са собственици на грозни, развратни и мърляви заведения в центъра, на кичозни магазинчета, на сергиите, задръстили улиците. Тези хора си лепят етикета „десен“ и заедно с левите лумпени дружно умъртвяват всеки зачатък на етична норма в градската ни култура.

  • Георги Д.

    Помисли малко и се откажи още сега. Неделчо Беронов изтрая до края на изборите и не спечели абсолютно нищо. Имаш ли представа колко малко хора в България харесват и вярват на Иван Костов? А ти си само един негов израстък.

  • Борис Ташков

    Мартине, не обръщай внимание на линейно мислещо същество като георги Д. Не струва да си хабиш патрон за дебели глави, които виждат малко преди върха на носа. На такива екземпляри ще трябва да им покажеш силата си с цялата строгост на ЗАКОНА. Този недорастък, наистина не разбира от каква бездна извади Костов България преди 10 години, той не разбира малкия факт че в националната банка на практика бе останал само златния резерв в размер на около 330 милиона лева!
    Впрочем засега толкова.

  • Росица

    След като гледах филма, нито можах да прочета нещо друго (каквото и да било), нито да пиша, нито да артикулирам, нито да разбирам – по тази тема, или по друга. Не че не съм била наясно с етични липси в нашето общество, или със свръхпродукцията ни на ицинизъм, но да се види това в този вид, надхвърля възможностите на моето възприятие, мисъл и чувство. Пиша го, за да разберете евентуалната липса на човешки коментари – след филма, на много от нас не ни е възможно.

  • Мина

    Не се бях замисляла за това, че аз нося вина за тези деца. Винаги съм мислила, че вината е на правителството, директора, родителите, сестрите и кой ли още не. Сега обаче си мисля, че наистина, вина трябва да имат тези, които могат да направят нещо. А това сме ние. И съм съгласна, че ако софийските улици са едно мъчение за инвалидите, какво може да се очаква от отношението ни към някакви създания, захвърлени далече. Нещо, с което не съм съгласна с Росица – колкото и тежка да е тази гледка, трябва да говорим, не трябва да спираме да говорим и да гледаме истината в очите. Иначе няма да станем хора.

  • Димана

    Направо не ми се вярва, че има някой, който да обръща внимание на това. Напълно съм „за“. Тъкмо вчера си вървях из улиците и си мислех колко изпростяла е София и колко бездушни са станали хората, а и нискокултурни.
    Не съм родена тук, но живея от 37 години. Не искам да прозвучи снобски и по „софиянски“, но според мен, когато преди толкова години ние от провинцията идвахме в София, имаше една културна база на отношения с която трябваше и се съобразявахме – някои – за да минат и те за софиянци, други – по морално-етични съображения.

    През последните години много хора от София напуснаха нея и България и много повече дойдоха от провинцията (подчертавам – не съм против свободната миграция нито на хора нито на идеи). И понеже са вече процентно много те внесоха една маргинална култура – често можеш да чуеш провиквания по улицата и разговори на такъв висок глас, като че ли се говори с някой от другата страна на двора; да не говорим за безумнокресливите битови разговори, които ежедневно се водят по мобилните в градския транспорт, от където не можеш да избягаш. И само бегло споменавам стандартната чалга култура, оглушително надути уредби на коли,от които вибрират стъклата на прозорците наоколо.

    Горното са едни малки штрихи на по-голямата картина за загубената естествена склонност за съчувствие към ближния и оказване на помощ и състрадание.

    Аз съм „за“ и за възстановена етика и „за“ въстановена човещина.

  • Един

    Тази сутрин Минко Герджиков в Нова телевизия каза, че Заимов няма диплома от ТУ. Преди време повдигнах въпроса за висшето образование на Заимов и Заимов каза, че ако е нужно ще си покаже дипломата.
    Истина ли е, че нямате диплома от ТУ ? Все пак тази сутрин по националната Нова тв това, че нямате диплома бе съобщено от бившия кандидат-кмет на СДС Герджиков.

  • http://www.ivankolev.com Иван Колев

    София означава мъдрост, а у софиянци има консенсус, че тя се управлява неблагоразумно. Даже морално глупаво.
    Напр. всички разбират, че при голямо бедствие евакуацията на софиянци е невъзможна и градът е обречен да даде огромно количество жертви.
    Но отпушването на излазите е оставено за далечно бъдеще.
    Напр. докато все още са относително евтини терените би трябвало през Орландовци да се направи изходна магистрала, но нищо такова – застроява се и се уплътнява.

  • http://www.mr-mahony.blogspot.com Mr. Mahony®

    За съжаление не съм гледал филма, за който доста изчетох, но след малко ще поправя грешката си. Предполагам за какво става дума и затова по-добре сега да напиша нещо, отколкото после, когато ще съм без думи.

    Напълно подркепям тезите Ви и съм щастлив че и тук в България има хора, в чийто глави и сърца се въртят такива мисли и грижи. Още повече хора с амбиции за управление. Повече от похвално е.

    И според мен има неща, които не изискват (много) финанси, но ще допринесат за развитието на проблемите, в случая на нашия град. Едно такова е наистина отношението ни към другите. Към възрастните, инвалидите, децата и макйките, пешеходци, велосипедисти, природо защитници и хора от малцинствата. Тук всяко нещо е в това си състояние, защото отношението ни към тези групи е повече от унизително. Говорим за етика, морал и уважение. Към другия!

    Това, което всеки един от нас може и трябва да направи е не само да говорим (и такива като нас да пишем), но и да направим ПОНЕ това което като минимум се изисква от нас. Това са дребни неща като да пазим чистота, да си разделяме боклука, да спираме на пешеходни пътеки и най-вече да сме по-спокойни. А ако сме и по-усмихнати ….. има шанс след 15-20 години България да се върне на нивото на което е била преди 1944 – първа на балканите и шеста в Европа.

    Успех и с Бога напред.

    P.S. Не знам защо, но съм много щастлив, че има кандидат като Вас, който е на такова ниво. Просто виждам някакаъв шанс за София. Може би и затова съм толкова щастлив. 😉

  • http://velqn.com velqn

    Ако трябва да говорим за етика и за етична София, тогава най-добре да се създаде харта на града, Харта на София.

    Г-н Заимов, главата Етична София във вашата програма може да се преработи или да послужи като база за Хартата, като използвате Интернет като комуникационен канал.

    Помислете над това!

    Велян

  • http://radankanev.blogspot.com Радан Кънев

    Идеята на Велян за „Градска харта“ е добро развитие на чудесното послание за „Етична София“ на Мартин Заимов.

    Чудесно е това, което Мартин е написал тук – че домът в Могилино е част от проблемите на София, проблем на всеки от нас. За същото писах преди няколко дни:

    http://radankanev.blogspot.com/2007/10/blog-post_3102.html

  • http://radankanev.blogspot.com Радан Кънев

    Имам две съществени забележки към „етична София“ като част от програмата:

    1. Съдействието с неправителствени организации е споменато формално и на произволно място, както във всяка програма, която съм чел. За постигане на описаните резултати, то трябва да е водещо и по-сърцато заявено.

    2. Не е обърнато достатъчно внимание на крайната (натъртвам на това – крайната, властта не може да се пребори с бедността изобщо) мизерия в града, която включва, но не се изчерпва с ромските гета

  • лисицата

    Здравейте, Мартин!

    Знаете ли, това че изобщо обръщате внимание на този въпрос е толкова странно, че чак ми се иска да ни кажете защо го правите?

    Чувствителни, раними, добри, състрадателни, морални, нравствени са всички обитатели на този град и тази държава. Сигурно. Поне така мислят за себе си. В къщи, сред близките си понякога, с приятелите си… Но някак си, когато се опитваме да живеем заедно, да се разминаваме и да съжителстваме не се получава. Кисели физиономии, псувни, крясъци, говорене на „ТИ“, издънена чалга песен в колата, /чийто текст призовава към страшни сексуални и търговски операции/, грубиянщина някаква голяма… Чували сме за огромни далавери в Общинския съвет, за пазарлъци, лобиране и корупция… Може да са преувеличени тези слухове, но нали разбирате,че ако първите ви думи като новопоявил се общински съветник са такива – някак възрожденски, оптимистични и наивни по един градивен и трогателен начин, само усмивки ще си навлечете, ама наистина… Ще “усмихнете” и Общинския съвет.

    Изключително съм впечатлена от добрата енергия, с която се знаимавате с популяризирането на програмата и себе си, като между другото сякаш поставяте акцентите и обръщате внимание върху проблемите на града – дали ще е урна за предложения или открито студио, вашата предизборна кампания е полезна! Което не се случва толкова често. Колкото до липсата на морал… Българите се нагледаха на доста лъжци през последните години. Аз бях една от онези, които винаги са твърдяли, че не всички политици са „маскари“ и че не всички, които имат власт/демек-отговарят за нещо/ са корумпирани. Дълги години медиите в България се занимаваха основно с това – да фабрикуват скандали и да очернят имената на „сините“ политици. В същото време самите политици не направиха много, за да ги заобичат. Те толкова се самовгледаха в собственото си голямо Его и междуличностни спорове, че изобщо не питаха, така както го правите сега вие, дето се вика – показно – никого за нищо. И така разгониха и последните си последователи. Според мен и в политиката има два лагера: прагматици и идеалисти. Ще продължавам да водя този спор с вас, защото не може да се съвместят толкова лесно. Прагматичният подход в политиката води до съюзи и коалици, които нямат нищо морално в същността си – например Царят /той говореше много за нов морал в политиката, а колко имоти си взе и как хубаво се замогна!/ се коалира с БСП и ДПС, за да имала България правителство! Брей, ти да видиш! Ето това се казва прагматично решение. Идеалиститие в политиката също са безполезни, но поне са по-симпатични, защото държат на някакви „принципи“, но съответно не са склонни на никакви компромиси. А това, както ви е известно, не е много ефикасна черта, нито в политиката, нито дори в едно семейство… Но, да не се откланяме. Защо няма морал?! Не може, просто не може някак един народ, който е дълбоко в себе си неверник и атеист, да бъде морален. Липсата на вяра в каквото и да било, на вяра в доброто, в чудото прави от българите грубияни и циници, конформисти и мерзавци. В този смисъл аз ви възприемам вас като бяла врана, която някак се опитва да възкреси не друго, а християнските ценности, но по един съвременен и човешки начин. И това е достойно за уважение. Но от там до същинската вътрешна промяна – на хората, на манталитета, на града – има много вървене, дълъг път. Вие чисто емоционално поставяте акцента върху етиката, състраданието, морала. Това е прекрасно. Моля ви, винаги демонстрирайте и с дела.

    Вашият устрем е чудесен, но някак стои въздушно и лековато. Как да стане така, че да ви възприемаме на сериозно? Винаги онези, които са движели и променяли обществата и системите, конюнктурата и конвенцията, са изглеждали малко луди, малко странни, малко неразбираеми. НО! За да има известен прагматичен смисъл от вашата поява на нашия хоризонт… Бих посъветвала плахо… Ползвайте изкуството на иронията. Това е, което ще ви изстреля високо, високо. Вашето говорене, вашата непосредственост, вашият стил и енергия, вашата искреност и човечност са прекрасни. Но… спомнете си как се казва героят на Достоевски, който е толкова нравствен, добър, състрадателен, човечен…Княз Мишкин… “Идиот”… Самите ние изпитваме неудобство да общуваме с някой толкова непокварен. Започваме да се чувстваме като лоши хора, несръчни някак си. Затова моето предложение е Ирония. Самоирония – още по-добре. Много добре даже. Успех!

  • Niki

    Само копирам коментар във форума на един мой любим сайт (http://www.save-darina.org). :

    „…В това предизборно време не се ли намери един кандидат кмет който да направи финансов жест. Знам че е гадно да се намесва политика в това благородно дело, защото именно заради политиците сме на това дереже. Обаче, сега приоритета е друг – спасяването на Симонка. ..“

    Само за протокола: „Новини за Симона:
    Детенцето бавно се стабилизира след тежката операция. Вече говори с татко си по телефона. Химиотерапията, която стартира във вторник, е спряна за момента, защото Мони все още е отпаднала, но скоро ще бъде подновена…трябват още 16 654.71 лв. за следоперативното лечение на момиченцето “

    P.S. Преди да сте замрънкали, че някои от създателите на сайта спамят, държа да отбележа, че нямам нищо общо с него, просто съм един от дарителите.

    Дали г-н кандитат-кмета си дава сметка за положителния ефект, който може да предизвика, ако покаже съпричастност с мисията на тези хора?

  • ДЕМОКРАТКА

    Г-Н ЗАИМОВ, БИХ КАЗАЛА НАБОРЕ, ЖЕЛАЯ УСПЕХ НА ИЗБОРИТЕ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ!!! ОМРЪЗНА МИ ГЛУПАЦИ ДА НИ УПРАВЛЯВАТ! УСПЕХ! АЗ РАБОТЯ ЗА ВАС! ЖЕЛАЯ УСПЕХ И НА ВСИЧКИ КАНДИДАТ-КМЕТОВЕ, ИЗДИГНАТИ И ПОДКРЕПЯНИ ОТ СДС И ДСБ!

  • Зорница Димитрова

    Мисля, че повечето хора очакват държавата и властите да се погрижат за хората в неравностойно положение и хората в нужда, като децата в Могилино. Защото казват, че плащат данъци, които да послужат и за това. И е така, и не е. Трябва да има по-ефективен начин бизнесът и, условно казано, по-богатите, да отделят средства за нуждаещите се. Предполагам, у нас липсват и традиции, често и желание, но и организация за разпределението на средствата. Има много неправителствени (а и правителствени) организации, които се занимават с това, но някак крайният ефект е слаб. И друго – благотворителността не е еднократен акт, може би много хора го забравят.
    А колкото до това хората в ежедневието да си помагат и да се грижат един за друг – към това до много голяма степен човек се приучва като дете, по примера на родителите и близките си. Както се научава да пази чистота по улиците, научава се на това, което се нарича възпитано и културно поведение, на толерантност, на какво ли още не. Превъзпитаването на порастнали хора е трудна работа. Но си струва да се опитва J

  • Димка Гочева

    Много е хубава програмата Ви, Мартине, браво. Особено е хубаво началото – мисия и принципи! Така трябва.
    Честно си признавам, че прочетох много съсредоточено половината от темите, а другата – малко по-набързо. Всичко впечатлява. Явно около Вас са се събрали много способни хора и всичко става добре – блога, сайта, кампанията.
    Но най-хубаво от всичко е, че сте първият наш политик, който обръща внимание точно на това, за което сте писал днес.

    Т. нар. коментаторка “лисицата” Ви пита по-нагоре защо. Не че искам да отговарям вместо Вас, но не мога да не й кажа моето “защото”.
    ….
    Ами, лисицата, защото този град много отдавна не е общност. Градът не е само бизнес и боклук, транспорт, инфраструктура и сгради, а е преди всичко общност от хора, от граждани – политейя. Тези човеци много често са в нечовешки отношения помежду си и спрямо много по-бедстващи от тях. Тази година нашият мъчителен и травмиращ преход стига пълнолетие. 18 години. Време е за политици като Мартин – да видят проблемите на общността от хора, на полиса като човешка общност.
    Малко по-нагоре Борислав Борисов е написал, а той всъщност вече няколко пъти писа такива неща, които напълно споделям и усещам като него: как нашият град е разделен на човешки групи, враждебно настроени една срещу друга – баш столичани срещу пришълци, столица срещу “провинция” (колко я обичам тази дума!), център срещу дортоари и т.н. Всичко това показва, че голяма част от нашите съграждани имат манталитет на хора от средата на ХІХ век.
    “Разделяй и владей!” се е казвало в една стара империя. И при соца беше така: непрекъснато едни бяха противопоставяни на други. Но докато сме разделени, ще ни управляват мутри, милиционери, секретни сътрудници на ДС и журналисти-лъжци.
    Преди два дни един такъв излъга в последните минути на един дебат, че Мартин бил нямал програма и че имало два реда на сайта на СДС. Първо, излъга, че било на сайта на СДС и не каза, че Мартин има и сайт, и блог. Излъга, второ и че няма програма, а на сайта на Мартин има(ше) и приоритети, представени в текст, и приоритети, представени в шест видеофилмчета. Всеки истински телевизионен журналист, който малко от малко се стреми към професионализъм, би трябвало да похвали един кандидат за кмет, който представя приоритетите на своята програма визуално и като гледа в очите хората, към които се обръща. Но онзи…
    Та, Мартин наистина показа християнска етика и смирение. Отиде веднъж при онзи и той го удари по едната страна, и после отиде още веднъж, за да го ударят и по другата страна.
    Вярно е, че нашият Спасител ни учи да се държим така и Мартин показа как трябва да се държи един джентълмен в компанията на двама коварни демагози. Обаче до изборите остават две седмици и е време за по-твърда игра.

    Сега се връщам към темата за хуманното отношение към затруднените и изобщо към тази част от програмата. Прекрасно е, че я има тази част от програмата.
    Прекрасно е и онова, което е разказала Диана Иванова в едно от клипчетата на сайта за Прага като човешки град и за това, което тя е направила за бездомниците в нейния квартал…
    А при нас? Не само улиците и подлезите са трудно проходими за хората в колички, но и повечето обществени сгради.
    Друг много голям проблем на много големите обществени сгради и особено на училищните сгради е, че много често имат само едно стълбище и само един вход/изход. Личи си, че е имало половин век тоталитаризъм. Ако при силно земетресение или пожар стотиците или хилядите ученици на едно училище трябва да излязат от единствения му вход, който е широк не повече от два метра, какво ще стане? Не дай Боже!
    Моят колега и приятел Иван Колев е писал за евакуация в случай на природно бедствие. Ако – не дай Боже! – стане силно земетресение, какво ще стане с панелките и със сградите, в които на партерите има липсващи стени?
    Затова санирането на панелките трябва да е приоритет и абсолютната забрана на премахването на стени и колони по долните етажи.
    И накрая, последно по ред, но не и по важност: скъпи Мартине, на третия ред на вашия постинг, който е прекрасен като послание, сте написал Бог с малка буква. Нали миналия петък сте бил на литургия в една прекрасна малка църква? От Вашия сайт го разбрах и видях много хубави снимки на мястото и събитието.
    Ами, тогава, пишете името Му и за Него с главна буква.

  • Елена

    Живея в Русе.
    Няма да гласувам. Не виждам достоен кмет.
    Ако Мартин Заимов бе в Русе с удоволствие щях да гласувам за него.
    Успех на изборите, господин Заимов!

  • Емилия

    Мартине, успех! За първи път мисля, че има надежда за българите, за моите вече пораснали деца, които са избрали да останат тук, в София, а не „където и да е по света, защото там е по-добре“.
    Залагам на ума, на знанията, залагам на теб! Дано поне сега загърбим простотията и и мислим наистина за София и за самите нас в София!
    Ти си човекът за този град!

  • http://www.ivanov.nu Георги

    @Niki
    Това това щях да публикувам и аз, но ти си ме изпреварил.

    А колкото до „Етична София“… ако заложените идеи бъдат поне частично реализирани ще е повече от чудесно. Разбира се за всичко това трябват средства, които не е ясно откъде ще дойдат, но дано да се намерят такива.

  • Виолин

    Г-жо Гочева,

    Не харесвам Коритаров, но в деня на дебата (и ден преди това) в секция „Програма“ на http://www.obichamsofia.com наистина имаше само това изречение, което Коритаров прочете. В това отношение той беше коректен (не и когато каза, че това е сайтът на СДС), програмата наистина закъсня, а за да се запознаеш с една програма, наистина удобният начин е да я разпечаташ.

  • Росица

    Аз все още не мога да сменя настроението си след гледането на филма. Не ми е възможно да се загрижа за „Кисели физиономии, псувни, крясъци, говорене на “ТИ”, чалга“ – тези поведенчески модели ми изглеждат направо цивилизовани, в сравнение с реалността в Могилино.
    Говорих с мои приятели какво бихме могли да направим за тези деца. Оказа се, че има хора (българи и не-българи) в нашите приятелски кръгове, които работят в европейски и международни организации защитаващи правата на човека и децата, и специално социално слабите и увредените. Напълно достатъчно на брой хора-личности, такива със силни позиции, както и млади и енергични хора, които са готови вдигнат голям шум, да организират и да участват в проверки на комисии в домовете за изоставени деца, деца с увреждания (вероятно има нужда да се видят и домовете за възрастни хора), както и да поставят изисквания на нашето правителство за подобряване условията в тези домове. Нямаме обаче никакви познанства във висшата държавна администрация и политическите среди в България (не ми е ясно дали изобщо има личности, ангажирани с проблемите на хората с увреждания в тези среди).

    Вие, г-н Заимов, дали бихте се ангажирал практически да ни съдействате (в каквото и качество да се окажете след местните избори) в опитите да променим поне малко от този нравствен ад, за който разбира се всички сме виновни? Моралните ценности се променят за десетилетия, може би и за векове. Тези нещастни изоставени дечица нямат време да дочакат ние, щастливите здрави и добре отгледани, да се превъзпитаме (ако изобщо можем да се превъзпитаме). Мисля, че само силен натиск от международните институции би помогнал малко да се подобрят условията, в които изхвърлените и измъчваните от нас доизживяват краткия си мъчителен живот.

  • кефчо

    До Димка Гочева,
    Не казвам, че г-н Заимов не е шлифован за паркетни прояви, но чак пък възпитан и културен…Димке – ти наистина ли си вярваш, че хора, които не влизат в Уни като другите, не ходят войници като другите, и прикриват това – лъжат – са свестни?

  • http://svetlaen.blogspot.com/ Светла

    Много силен пост! Поздравления! Той ме провокира и аз най-сетне да напиша нещо за София в моя блог. Тук пускам част от него със съкращения.

    Още се разстройвам, когато се сетя как преди време видях човек на инвалидна количка да се движи по булевард „Вардар“, защото нямаше как да се качи на тротоара. А как можеш да се предвижваш из София, ако си сляп, при всички дупки и липсващи шахти, не смея да си представя.

    В София е пълно с хора с психически и физически увреждания, които очевидно са оставени на произвола на съдбата, скитат мръсни по улиците и никой не се грижи за тях. Има например една нещастна жена и с психически, и с физически увреждания, която се мотае близо до нас, в района на Вагон-ресторанта, и разни деца, понякога и възрастни, всячески се опитват да я ядосат и унизят. Има ли кметът правомощие да въздейства да социалните работници да си вършат работата? Какво трябва да се направи, за да получат тези хора покрив над главата и човешко отношение? (Отделен въпрос, че никой кмет не е виновен за лошото отношение към хората с увреждания, за него сме си виновни всички ние, затова съм съгласна с тезата на Мартин, че всички ние носим вина за това, което се случва в Могилино.)

    Когато бях в Испания, видях нещо, което представлява много добро решение на проблемите за неспазването на правилата на пътя, а в голяма степен облекчава и придвижването на инвалидите. Знаем, че Испания също не е от „най-цивилизованите“ страни и е имала не малко трудности в процеса на присъединяване към ЕС. На пътя обаче царr пълна хармония и спазване на правилата? Защо? Ами пешеходните пътеки представляваха „легнал полицай“. Така хем на колите се налагаше да намалят скоростта, хем беше улеснено преминаването на детски и инвалидни колички. В резултат шофьорите бяха привикнали, че преди пешеходна пътека се спира и спираха всеки път, щом видях пешеходец, който се кани да пресече, дори в случаите, в които пешеходните пътеки не бяха „легнал полицай“. Просто и ефективно!

  • http://semkiibonbonki.blogspot.com Вени Г.

    @кефчо

    Вярвам, че Мартин е свестен, независимо, че не е ходил войник и че произхожда от семейство, ползвало се от привилегии. Защо вярвам:

    Защото внимателно съм събирала и анализирала информацията за неговия професионален път и изводът от анализа е очеваден: нещата, които Мартин е постигнал, са на база неговите умения и качества. Ако имаш каквото и да е инфо за някакво негово постижение, основано на привилегии или далавери, моля сподели. Аз не съм намерила нищо такова досега.

    Да, Мартин е роден в семейство, ползвало се от привилегии при комунизма. Какво следва от това според теб? Да се гръмне, да отиде в манастир, да се откаже от каквато и да е кариера? Тъпичко май звучи, м?

    Въпросът според мен е как децата, подобни на Мартин, са реализирали привилигерованото си положение – в ущърб на обществото, или в негова полза. За Мартин отговорът е ясен, поне за мен.

    И понеже ми писна въпросът с казармата, да ти кажа и на теб – не е ходил войник, щото е бил британски гражданин. На мен лично това повече ми харесва, отколкото причината на министгър-председателя да не ходи войник – съветското гражданство. И от причината БоБо да не ходи войник – щото школниците в Симеоново не ходеха войници. Ама ти си се втренчил в Мартин и не ги питаш тия двамата що не са били войници.

    Всъщност кво ли ти се връзвам, ти си ясен…

  • Страшимир

    Призовавам всички, най-вече постингуващите в този форум, които искат да видят на кметския стол отново генерал да останат в къщи и да не гласуват, загръщайки се в мантията си на праведници, не ползвали привилегии, ходили в казарма, имащи единствено „правилната“ сексуална ориентация, завършили ВМЕИ, нямащи баща евреин, нито дядо с известно име и т.н и т.н

    От обединения предизборен щаб на Бойко Борисов и Бригадир Аспарухов

  • кефчо

    До Вени Г,
    Уважаеми/Уважаема,
    Серьожа Станишев с неговата подмазваческа дисертация за „Ролята на униформата в съветската армия“ ми е безпределно ясен. Колкото са ясни всички себични злосторници.
    Борисов от Банкя е скроен за 14 век, но се е появил сега. Забавил или някой го е забавил, и страдателното причастие „забавен“ много му подхожда.
    Но тук думата е за етиката и морала на Мартин, нали?
    Не знам само дали си вярвате сериозно с тези оправдания за дипломите, университета, БОК и казармата.
    Освен това – всеки може да прави нещо всеки ден за всекиго. А не когато стане кандидат за кмет. Или когато стане възторжен почитател на някой от кандидатите за кмет.
    Но и без това съм Ви ясен, Вени Г., нали…?

  • http://www.ivankolev.com Иван Колев

    Идеята на Велян за ХАРТА е много добра! Ако няколко мощни Неправителствени организации направят такава Харта и публични дебати по нея („делиберативна демокрация“), след това може да се предизвика РЕФЕРЕНДУМ по нея и тя да послужи за рамка, която управниците на София да не могат да нарушават (лесно).
    Така Гражданите на София ще направят една Конституция на София, за да не се оплакваме безпомощно десетилетия напред от направените днес золуми.

  • Един

    До Вени Г.

    „И понеже ми писна въпросът с казармата, да ти кажа и на теб – не е ходил войник, щото е бил британски гражданин“

    ХАХАХА ! Тия приказки ги приказвай на старата ми шапка:))))

    Бил британски гражданин е затова не е бил войник, но с британското си гражданство през 80-те години по времето на Тато беше на работа при Батето:)))

    И цялата ти пледоария по отношение на Заимов издиша, но не ми се пише подробно.
    Само едноо ще кажа – абсурдно е този човек да е десен кандидат. Това е пародия. Нека си е банкер и какъвто иска, но да се прави на десен, човек който яко е лапал по времето на комунизма……:)))))

  • Димка Гочева

    кефчо и Един,
    Вие, като сте толкова мъжествени мъже и така мъжествено сте служили в армията, защо сега не се престрашавате да застанете с истинските си имена, като питате? Все пак в този блог има доста по-голям залог от обикновените форуми – тук става дума за отговорностите, които поема един човек за управлението на милионния, закъсал столичен град.
    Понеже ме е попитал дали си вярвам, нека да кажа защо вярвам на Мартин.
    През пролетта на 1997 г. веднъж се заслушах в едно интервю по БНР с един много приятен мъжки глас, с много хубав тембър. Гласът говореше за това как полека-лека, ако правим това и това, нещата ще вървят на добре. И после чух и други интервюта с него. Думите на този човек бяха смислени, въздействащи и убедителни. Те внушаваха доверие. Този човек се зае с една трудна и важна работа.
    И тази работа я свърши перфектно. Понякога чувам разни хора да казват: “Ма, то, валутният борд е една матрица. Навсякъде е едно и също…” Ако беше така, защо в Аржентина завърши с фиаско, а при нас – не?
    А през пролетта на 1999 г., една вечер по БНТ гледах едно малко скучновато предаване по БНТ за Балканите, в което участваха хора, които познавах – Жоро Казаков, Иван Кръстев, май и Хари Александров, и Мартин Заимов.
    Тогава всъщност видях лицето на този глас. Човек, който има политическо бъдеще, си казах тогава.
    Само няколко дни преди това пак по БНТ при Явор Дачков в “Гласове” чух колегата Дайнов да говори за страшното разочарование и масова фрустрация, която обзема хората от това, което се случва. Говорим за пролетта на 1999 г.
    Та, когато видях Мартин по телевизията, си казах: “Я, тоя не се е оял и не се е самозабравил, не се надува и не си въобразява, че ще има втори, трети и т.н. мандат”.
    Когато великият Херодот преди две хиляди и половина години разказва за падението на властниците, причинено им от властта, той много често използва думата “хюбрис” – горделивост, надменност, самозабравяне, самопревъзнасяне, високомерие, наглост.
    Хората, стигнали до властта у нас, обикновено за не повече от две години стават жертва на всичко това. Това, обаче аз не го видях у Мартин нито тогава, нито по-късно и затова му повярвах още тогава. Преди десет години.
    Разбира се, има и друго.
    Той е направил десния политическия избор да стане член на Демократическата партия в един важен и драматичен момент преди 14 години, а аз гласувах за тях на фаталните избори на 18 декември 1994 г.
    Той е направил политическия избор да остане член на Демократическата партия, а не да стане член на СДС през 1997 г., тогава, когато от федерация на дружества и партии, тя се превърна в организация с прекалено много авторитаризъм и демократически централизъм в нея.
    Той е направил политическия избор да остане член на Демократическата партия, а не да мигрира в ДСБ поради незадоволени лидерски амбиции и наранено его, както направиха други хора. Е, затова пък колко го уважавам, нямам думи!
    Когато човек е направил избор на коя общност да принадлежи, след това не бива лесно да се отмята от нея. Дори и когато остава неразбран, непризнат, недооценен от тази общност.
    Затова вярвам на Мартин и се надявам, че той заедно с Пламен Юруков и Иво Цанев, и с много от хората от екипа му, които той ще представи след изборите, ще са едно ново поколение от политически отговорни хора у нас.

  • Кремона

    до Димка Гочева – за другите не знам, но аз пиша под собственото си име.

    и съм убедена, че ако мартин заимов беше почтен човек, отдавна щеше да е постнал тук сканираните си дипломи. /вие нямаше ли да го направите? аз – със сигурност!/ и нямаше да се оплита като пате в недодяланите си отговори – ту бил син на невъзвращенка, ту бил син на враг на комунизма, ту бил британски поданик. и като син на невъзвращенка, враг на комунизма и британски поданик е учил в руското училище към посолството на ссср, /където дори серьожа дмитриевич не е учил!!!/ и е приет направо от меи в служба протокол на бок???

    как не разбирате, че основният ни проблем не са само и единствено конкретните отговори на повдигнатите от нас въпроси, а неговата крещяща нелоялност в неглижирането им и откровените лъжи, които разпространява за себе си и живота си.

    не се ли замисляте от къде идват стотиците хиляди, които се наливат в кампанията на мартин? вярвате ли, че те идват от източници, които няма да поискат нищо в замяна от бъдещия председател на сос-а?

    на какво основание вярвате на един човек, който откровено лъже за миналото си и оставя огромни периоди от време, за които не споменава нищо? един човек, който на сериозна възраст сменя работните си места през година-две? защо ли го прави според вас?

    ако не се замислите днес, след една година най-късно вече ще се чудите защо ли пък не сте обърнали внимание на едни заядливи, злобни и отмъстителни хора, дето задаваха някакви въпроси на ангела на обединението???

  • Н.Спасова

    Кремона,
    Не мога да разбера настойчивото ти искане да ти покаже дипломите си. В този сайт прочетох, че темата на дипломната работа на Сергей Станишев е „Ролята на униформата в Съветската армия“. Смяташ ли, че подобна разработка може да легализира образователната степен на един историк? Престани да се притесняваш за образованието на Мартин Заимов. Аз мисля, че успешното въвеждане и управление на валутния борд в България е повече от защита на дипломна работа. Помисли си за некомпетентните хора, с дипломи за висше образование, каквито сигурно познаваш. Изобщо не твърдя, че Заимов е ангел на обединението. А това за заядливите, злобни и отмъстителни хора, ти го казваш!

  • кефчо

    До Димка Гочева
    Аз не съм мъжествен, но съм бил войник. Не искам да си сложа истинското име тук, но Ви уверявам, че то е името на баща ми, и на бащата на неговия баща (традиция в семейството още отпреди именната реформа в България). На мама фамилията е на известен АБПФК, но и това не ги спираше. Не ни е минавало през ума, че името на братята и сестрите ми трябва да е майчиното.
    Не съм мъжествен, но не защото предпочитам да съм Кефчо, а защото мисля, че сме Божи чада, а децата не са мъже.
    Никога не съм завиждал на хора като г-н Заимов, защото те никога няма да имат възможността да направят нещо истинско за своята общност или за своя (на)род. Потънали са в дългове – морални, естетически и, ако щете, християнски.
    Ще Ви призная, Димка, че аз се моля за Мартин, както и за другите изгубени души в тази кметска надпревара. Чисто по човешки аз ги разбирам и вярвам, че ще намерят сили за добро.

  • Кремона

    до Димка – изумява ме желанието ти един безбожник, отрасъл и отгледан в комунистически ценности, да ти пише Бог с главна буква??? мимикрията му може да го доведе до там – случайно и по време на предизборна кампания – да влезе в нЕкоя църква, ама чак пък да пише Бог сглавна буква? имайте малко благоприличие!

    Нина, искам от мартин това, което всеки работодател иска в тази държава от кандидат за работа. досега някой да те е назначавал на честната ти дума без копие от дипломата???
    не се притеснявам никак за дипломите му, а за морала му. радвам се, че вие приемате тук всичко на юнашко доверие.

    много сълзи ще има да попивате след няколко седмици.

  • Кремона

    Димка, дитирамбите ви за политическата принадлежност, чувство за отговорност и тинтири-минтири на мартин са впечатляващи! признавам! за малко да ме трогнат;)

    може ли само да ми обясните защо тогава се съгласи да бъде издигнат за кандидат-кмет от две партии, които вие така силно презирате, и то в момент, когато тази, на която той самият е все още член, има друг кандидат за същия пост?

    очаквам с нетърпение емоционално наситения ви отговор:)