Парижките пчели и софийските потайности¹

Предстоящите избори в София би трябвало да повдигнат много въпроси за работата на общината. Защо след двайсет години управление на „десницата” в София, градът е толкова неуютен, неуреден и скучен? Имат ли смисъл предизборните обещания? Някой помни ли ги? Следи ли дали се случват? Колко добър кмет беше Софиянски? А Борисов? Какво все пак се…

Предстоящите избори в София би трябвало да повдигнат много въпроси за работата на общината. Защо след двайсет години управление на „десницата” в София, градът е толкова неуютен, неуреден и скучен? Имат ли смисъл предизборните обещания? Някой помни ли ги? Следи ли дали се случват? Колко добър кмет беше Софиянски? А Борисов? Какво все пак се очаква от бъдещия кмет освен визия и детски градини? Какво изобщо може да се свърши за две години?

Бих искал да отговоря на всеки един от тях, за да може да разберем и поправим потайностите на софийското управление. Но първо ще пиша за тази която за мен е най-голямата потайност – съществуващата организация която си е все същата от двайсет години насам и чиято основна характеристика е да освобождава всички от отговорност.

След двайсет години посткомунистическа трансформация в София няма никаква трансформация. По-лошо е, никой не знае кой за какво точно отговаря в общинската администрация. Всъщност най-важната характеристика на бъдещия кмет не е в него самия, най-важната характеристика на кмета е в предложения от него административен екип². Добре мотивиран да работи по приоритетните задачи, което означава и добре платен екип. Въпреки властващата в момента лява политика на ограничаване на възнагражденията на чиновниците е невъзможно висшите държавни служители да свършат качествена работа в днешна България ако личното им възнаграждение е под 50.000 лева годишно (30% от които биха могли да бъдат обвързани с постигане на конкретни цели) В софийската администрация висшите служители би трябвало да са не повече от дванайсет души, или 36 ако включим и районните кметове, т.е биха стрували под 2 мил лева или 0.2-0.3% от бюджета на общината.

Нека ви покажа как с една дума могат да се опишат и функциите и отговорностите на съответните главни директори в общината. Имплицитно те изискват и съвсем нова организация на общината, ориентирана към постигане на определени цели като в случая предлагам цели които са постижими за двете години мандат на следващия кмет. Не забравяйте да добавяте думата ‘Главен’ пред всяка една от изброените по-долу длъжности. Уверявам тези които не познават добре общината, че постигането на описаните цели е невъзможно при сегашната организация.

Градостроител (или по-оксиденталната дума урбанист) – разликата между градостроител и архитект е, че първия защитава обществения интерес, а втория – частния. Главният градостроител на София би могъл и би трябвало за две години така да промени принципите и организацията на строителната администрация, че да направи естетическите критерии водещи, да спре растежа на града и да спре делаверата от безразборното издаване на строителни разрешения и промяна на предназначението на терени.

Превозвач – за да подобри значително придвижването в града за две години трябва да даде абсолютен приоритет на придвижването пеша и с обществен транспорт. За пешеходците е достатъчно да се инвестира приоритетно в качеството и охраната на тротоарите и пресичанията на автомобилните платна, а за обществения транспорт трябва да се промени лявата политика на субсидиране на превозвача с дясна – осигуряване на минимално транспортно покритие. С други думи не да се помага на всички на калпак, а само на тези, които не могат да си го позволят.

Инспектор – той е този който следи за спазването на правилата и договорите. Ще го оценим по ефективността на санкциите и по ефективността на координацията с МВР и най-вече КАТ. Той би трябвало да бъде основната дисциплинираща фигура в екипа.

Инженер – за две години спокойно може да се създаде липсващата в момента отчетност на съществуващите функции на планиране и контрол на работата на строителите на пътища, доставчика на вода, доставчиците на комуникации (и да реши проблемите с окабеляването и вредата от мобилните ретранслатори) и доставчиците на енергия. Най-важно е да ни даде пълна оценка на енергийната ефективност на града и да предложи програма за нейното подобрение както и да намери работещо решение за софийската Топлофикация.

Секретар – в администрацията на общината има известно подобрение, донякъде и заради по-добрата работа на районните кметове. Качеството на обслужване и достъпа до информация са все още далеч от оптималното. За две години Секретарят трябва да въведе единната информационна система и да осигури външен достъп до всички документи, преписки и решения.

Икономист
– трябва да помогне за въвеждането на принципите на интелигентност, ефикасност и пестеливост при планирането и използването на ресурсите. Бюджетите на общината трябва да се разглеждат и приемат най-късно през октомври на предходната година и да преодолеят всички недостатъци които съм описвал многократно и заради които много съветници гласувахме против предложените бюджети.
И една спешна цел – 100% от контрола над Общинска банка могат да бъдат възстановени на общината не за две години, а дори за по-малко от два месеца. Банката е потенциално полезен инструмент както за добро управление на общинските финансови активи така и за управление на по-големите и сложни общински проекти изискващи външно финансиране.

Аниматор – тази длъжност е заради тези които смятат, че София е прекалено скучен град. За две години може да се удвои броя качествени артистични събития. Ще можем да измерим успеха му по удвоеното съдържание на „Една седмица в София” например. Другата му цел би била промоцията на града по принцип и втори критерии за успех може да бъде удвояването на туристите в града за две години.

Чистач – докладът за това как да се организира събирането на отпадъците на консултанта Fichtner (на когото плащаме за десетина подобни консултации цели 5 мил лева) събира прах в общината от повече от година и не вярвам, че има повече от петима души които да са го прочели. Ако го бяхме публикували, може би щяхме да избегнем глупавите и безсмислени разправии с миналото правителство. Но най-важното за тази длъжност не е изграждането на завод или сметище – всяко от тях може да се изгради за две години – а намаляване на генерирането на отпадъци. За две години може да се промени поведението на бизнеса и потребителите и производството на отпадъци да се стабилизира и дори да започне да намалява. За да се случи трябва все пак да се заяви като цел.

Благотворител – това е човекът който отговаря за лицемерно наречените социални дейности. Всъщност става дума за система чрез която по-заможните помагат на по-онеправданите. В добрите градове от 3000 години насам, по-заможните отделят ресурс за благотворителност независимо дали става дума за инвалиди, бездомници, възрастни хора, сираци или скитници. За две години в София може да се ревизират различните погрешни леви политики на изземване на ресурс поравно от всички и преразпределението му поравно на често несправедливо класирани „нуждаещи” се и да се предложи по-справедлива и ефикасна система за благотворителност.

Лечител – очевидно има прекалено много болници и поликлиники в София и очевидно е много лошо качеството на медицинската услуга. Необходим е ясен план за реорганизация и оценка на качеството както и програма за обществено здравеопазване и защита от здравни рискове.

Училищен директор – липсата на места в детските градини може да се реши мигновено с дясна вместо шейсетгодишна лява политика. Просто трябва да са увеличи таксата за детските градини така, че да съответства на разходите т.е. над пет пъти. А на тези които не могат да си позволят увеличената цена трябва да им се помогне директно което е и много добра задача за Благотворителя.
Подобна реформа е нужна и в управлението на училищата. Крайно време е да създадем ученическите ваучери които да позволят чрез избора на родителите и учениците да се увеличи конкуренцията между училищата по качеството на полученото образование. Очевидно има нужда от значително по-добро управление на училищата и от по-квалифицирани и в крак с времето учители.

Градинар – бих му вменил грижата за Витоша и за Панчарево, като за две години може спокойно да се създаде общинска програма за поддръжка и на планината и на езерото. Работата на градинаря ще можем да оценим по площта и качеството на парковете или ако предпочитат левите общински съветници – по броя пчели.

Добрият кмет на София би бил този които успее да мотивира, дисциплинира и координира така описания екип от силни и способни хора. Те са той, негов избор и негова отговорност. Техните успехи са и негов успех, но техните грешки са преди всичко негова грешка.

____________________

¹ Преди няколко дни четирима общински съветници, двама леви (Петър Курумбашев, отскоро народен представител на БСП и Жельо Бойчев, шеф на групата на БСП в общинския съвет) и двама десни (Малина Едрева – шефка на групата на Герб в съвета и Димитър Бъчваров – шеф на групата на ДСБ) бистриха софийската политика в Телевизора, по БТВ в четвъртък сутринта.

Трябваше да научим нещо за бъдещия кмет, за проблемите на София и за сценариите за тяхното решаване. Може би трябваше, може би не. Четиримата съветници, които са сред дузината най-знаещи, най-можещи и най-влиятелни общински съветници – общо сме 61 – грижливо се стараха да опазят потайностите на софийската политика.

Най-интересното в разговора бяха две неща – историята за парижките пчели, според Петър те днес произвеждат огромно количество мед заради многото цветя и растения в града и съгласието на четиримата съветници, че няма значение дали кметът на София е ляв или десен, важното е да има … визия.

Именно второто разкрива една от софийските потайности, това, че в София всъщност няма политика и липсата на ясна политика създава възможност за огромна злоупотреба с властта. В общинския съвет реално никога не е имало опозиция, а само договорки за по-малко или по-голямо участие в разпределението на ресурсите на общината.

² По-внимателните ми читатели биха забелязали противоречие с постинга от 23 март в който пледирах за разделяне на политическото и експертно-административното ръководство на общината:
http://martinzaimov.quipu.bg/2009/03/23/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d0%b4%d0%b5%d0%ba%d0%be%d0%bc%d1%83%d0%bd%d0%b8%d0%b7%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%b5-%d1%83%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd/
Всъщност следващият кмет би трябвало да промени структурата и организацията на общината, да създаде гореописания екип и да ги отдели от политическата власт и отговорност. Дали подобна реформа е възможна за две години и дали би била разбрана и одобрена от софиянци е за мен главния политически въпрос на тези избори.

« Предишна публикация
Следваща публикация »

15 коментара

  • NG

    Съгласна с всички тези!!! Точно такъв трябва да е бъдещия кмет!!!

  • http://martinzaimov.quipu.bg MartinZaimov

    Otgovariam na dva ot komentarite v’v Facebook:

    Valery Roussanov
    Мартине, дали действително разковничето е в размера на заплатите? Имам известни резерви. Размера на заплатите не може да ми обясни например, защо хора с преуспяващ бизнес (с вероятен годишен доход над 100000 лв.) са съгласни да заемат постове в общинската администрация с годишен доход около 8-9000 лв

    @Valery,
    Ne se seshtam za nito edin segashen visssh slujitel v obshtinata koito da e izostavil visoka zaplata (ne dohod, a zaplata). Visokata obshtinska zaplata bi bila i priznanie za avtoritet i visoka otsenka. Tia e samo neobhodimo, no ne i dostatachno uslovie.

    Kalina Pavlova
    Има място за обсъждане, но като начало – добро целеполагане!

    @Kalina,
    Tochno zatova gi pisha tezi raboti. Zashto ne uspiavam da provokiram smisleno obsajdane ?

  • http://greatgonzo.net Гонзо

    А не смятате ли, че Витоша вече си има Градинар в лицето на Природен парк Витоша? Не смятам, че е редно общината да изземва функции на управат на парка, по-скоро трябва и помага в изпълнението на Плана за управление. В сегашната ситуация се получава така, че Общината издава актове в разрез с Планаза управление на парка.

    Това е едниствената ми бележка по вашата „визия“.

  • Камен

    Мартине,

    Лично мнение по втория ти въпрос след коментара на Калина, два възможни отговора (сигурно има и други, не непременно изключващи се):

    1. Смисленото обсъждане не се получава поради (вероятно) ограничения брой читатели на сайта. Ако изложените от теб тези не се набиват на масовата публика чрез масовите медии достатъчно дълго (напр. 2 години, до следващите нормални избори ;)), за да бъдат забелязани и да предизвикат каквато и да е реакция, те си остават като споделени ценности между група единомисленици без да привлекат за каузата на тази група нови привърженици.

    2. Имаше преди време един виц: всеки знае за корупцията в митниците, но никой не иска тя да изчезне, а само да бъда митничар за известно време, пък после „ако ще и потоп“. Ако няма обществена воля порочните системи и практики да изчезнат, а не да се крепят с мълчаливо съгласие, докато знайни и незнайни кандидати съумеят да се възползват от порочността им, всяка атака към тези системи ще бъде безплодна. За мен тази воля възниква когато индивидуалните членове на обществото ясно разберат как и с колко настоящата порочност ежедневно им бърка в джоба срещу мъглявото като комунизма обещание някой ден някой да ги постави на административно постче, от което да си върнат с лихвите всичко загубено по време на чакането. Обсъждането реално ще започне, когато критична маса хора разберат колко точно от техните пари отиват по безсмислени или директно зловредни пътища вместо да им се върнат умножени под формата на нормална среда и инфраструктура (във всяко едно отношение). Тогава те ще започнат да си изграждат адекватни критерии как да слушат обещания и как да контролират изпълнението им.

    Поздрави

    Камен

  • kalina

    Към Камен:
    Личният блог едва ли има претенцията да бъде медия. Споделянето на дадени ценности не е някакво затворено-в-себе-си-говорене, което среща единствено одобрение на читателите-приятели. Съдържанието може да провокира смислено обсъждане, а и не винаги аудиторията е лесно обозрима. Затова – аз приветствам тази форма на „споделяне на ценности“.

    Към Мартин:
    Защо казах добро целеполагане? Моето наблюдение, особено покрай последните национални избори, е че главният проблем в осмислянето на едно държавно управление не е толкова конкретното пристрастие или партийно-идейна позиция. Намирам за далеч по-съществено осъзнаването и разбирането на това що е то политика и що е то партия. Разбирането на хората за политика, ако е криво – оттам нататък и каузата да е добра, тя ще действа като вреда, защото е криво-разбрана политика. Съвсем бегъл пример ще дам с партия Зелените, тъй като това стана толкова пре-експлоатиран мой спор, че чак досадих и на себе си. Имам предвид следното: едва ли съществува човек, който да не иска околната му среда да е красива, а природата опазена. Зеленото мислене е въпрос на манталитет, а екологията – дял от цялостната уредба на една социална система. Тя не може, а и не бива да действа самостоятелно; тя трябва да е в унисон с цялостната политика за държавно управление. Ето защо, зелената идея е една смислена гражданска кауза и една вредна политическа партия. И ето как едно оскъдно, емоционално и криво разбиране за политиката като нещо различно от единна социална система, която да включва в себе си и образование и култура, и здравеопазване,и екология, хвърля уж добрите намерения и усилия на вятъра.

    Горе-написаният постинг олицетворява една здрава, пълноценна, добре-структурирана идея за работата на общинския апарат и софийското управление. Първоначалното име на всяка успешна политика се нарича „идеология“.

    Защо казах, че има място за обсъждане? Защото това не е достатъчно. Всяка една от описаните длъжности поставя проблеми и налага решения. В повечето дадени дефиниции има препоръки, но липсва ясен механизъм как тези функции и отговорности биват осъществявани на практика и какви са реалните спънки пред работата на изпълняващия съответната длъжност в общината.

    Какво означава да се наложат естетически критерий? Наистина, София няма единен облик, няма идея за цялост – прекрасно реновирани сгради биват боядисани в патешко жълто или ярко розово. Могат да се видят една до друга стъклена модернистична сграда до старинна от 30-те в стил Баухаус, например. Това създава усещане за хаотично и произволно градоустройство, но и понятието „естетически критерий“ е проблематично. Какви ще бъдат тези критерии, как ще се осъществят върху дотук оформения град? Или какво означава, че е нужна програма за общественото здравеопазване? Това звучи като да казвате, че ни е нужно здравеопазване. Това звучи като да прочетеш в точка от политическа предизборна платформа „пълно интегриране на България в Европа“. Не виждам ясно предложен инструментариум, който да осъществи на теория добрите идеи. Всяка една от предложените ни дефиниции по-скоро отваря отделни теми за същността и изпълнението на дадена длъжност. Предлагате тук-таме подобни формули и напътствия, но те не преобладват. В тях има повече пожелание, отколкото решение.

    Ако, целта на тази своеобразна статия е била да щрихова бегло визията на едно успешно градско управление – добро целеполагане. Ако желаете преминаване отвъд тези щрихи и реално обсъждане на всеки сектор – място има.

  • http://martinzaimov.quipu.bg MartinZaimov

    @ Гонзо
    Ето някои от отговорностите на общината които тя изпълнява съвсем неадекватно:
    • Регулиране на строителството и управление и поддръжка на недвижимите имоти нейна собственост;
    • Почистване на парка в нейната територия;
    • Грижа за водата и реките;
    • Поддържане и почистване на пътищата в парка и контрол върху достъпа на превозни средства;
    • Организиране и финансиране на градския транспорт;
    • Субсидиране на планове за развитие на парка и организация на спортни, културни и други събития.

    @ Камен
    Прав си. Тук има няколко хиляди читатели, сподвижници и опоненти които се надявам да катализират процеса за който говориш.

    @ Калина
    Основната цел на този текст е да се провокира размишление за спешно нужни организационни промени.
    Радвам се, че освен това провокира желание за подробно размишление върху някой от дейностите на общината.
    За естетиката на градоустройството – разбира се, че е възможно да се защити с правила за проектиране. Има многобройни примери започвайки от Париж, минавайки през много немски и холандски градове, и дори и в България – Копривщица, Мелник, Несебър, в последно време – Банско. Нямаме добри примери в съвреенната българска архитектура в която властва първенющината.
    Права си за термина обществено здравеопазване – исках да кажа, че липсва всякаква статистика и оценка за качество и ефективност и анализ на рисковете и програма за мобилизиране на големия ресурс под общински контрол в случай на масов здравен проблем.

  • Борис

    Много добре. Харесват ми и тезите, и българските имена на длъжностите. Съгласен за заплащането. Градинарят има много работа в София преди да се захване с Панчарево и Витоша. Еколозите не могат да разберат, че най-лесният начин да създадат активно гражданско отношение към природата извън градовете е да създадат активно гражданско отношение към градските паркове и дърветата по улиците, защото това е непосредствената среда, в която живеят повечето български граждани.

    Абсолютно съм съгласен с Камен. Тази дискусия не може да се случва само тук, ако имаш амбиции да я наложиш в обществото. Но това означава да имаш и екип, още сега, който да ти помага за това. Нещо ми подсказва, че си някак самотен, че не намираш съмишленици.

    И един урок по пунктуация за начинаещи. Винаги слагай запетая преди и след подчинено изречение, което започва с „който/която“ и „чийто/чиято“. Може да изглежда като дреболия на фона на бъдещето на София, но ученето в движение е хубаво нещо.

  • А.

    1) „За две години може да се промени поведението на бизнеса и потребителите и производството на отпадъци да се стабилизира и дори да започне да намалява.“

    Да ме прощава Мартин, но „масовото“ поведение не може да се промени за две години. Въпрос по темата: Знаете ли колко време е трябвало, за да се научи британското население на разделно събиране на отпадъците си? Отговор (от първа ръка): 30 години (!!!) Ние влязохме в този механизъм няколко десетки години по-късно, та нека да приемем, че ще ни трябват по-малко години. Но не много по-малко предвид доста по-недисциплинираната природа на българина.

    2) За мене проблемът е в пасивността и примирението на обществото с всички споменати в статията неуредици. Иначе и сега си имаме същите по функции и отговорности ключови фигури в общинското управление (дали ги следват е друг въпрос), като описаните; и сега си имаме норми за проектиране; и сега си имаме закон за устройствен план на София и т.н. Но болшинството от населението е пасивно и заради това – невежо, за собствените си права и не ги отстоява. Накратко – то не иска да „разбере и поправи потайностите на софийското управление“.

    3) Според мене е много по-трудно да бъдеш кмет на София, отколкото министър-председател на България. Възнагражденията наистина трябва да са адекватни на отговорностите. Но трябва да има и адекватен контрол на изпълнението срещу тези възнаграждения.

  • bla

    mindili s mindilite sedesarski-bivshi komunisticheski izchadiica malki, preboqdisani v sinio-kakvo pak se obajdate we 😀

  • Христо Марков

    Мартине, тезите ти са напълно приемливи и разбираеми, но големият проблем е в личностното превъплащение и най-адекватния кандидат от тази гледна точка може да е само неповторимата Мара Капон – Мисса. Тя е преминала през 8 /осем/ различни партии, вкл. и през тази на ББ , а другаруването и с Праматарски и особено с Тошко Добрев и дава неоценимото предимство да е „вътре“ в софийските потайности като имоти и т.н. Освен това е крупен декларатор, че е готова на всякакви обществени жертви, вкл. и кметуване, независимо от продължителността му. Не е за пренебрегване и факта, че тя има в излишък килограми, което при жестоката криза си е сериозно предимство – просто общината няма да харчи излишни пари за кметски порцион, а ще се премине към масова диета на чиновниците. Така че – издигайте Мисса-Капон и гледайте сеир после.

  • http://kirilarsov.com Кирил Арсов

    Много свежо четиво! „Градинар“, само как звучи! Земно и българско, но и с ангажимент към градините и парковете, а не към абстрактното „зелена система“ или още по-абстрактното „екологична система“. Винаги съм смятал, че е по-добре да кажеж „дърводелец“, отколкото „оператор на бичкия“. Но….За да се тръгне по този път е нужен кмет, на който му се работи. Нужно е мнозинство в СОС, което е независимо от кмета и от администрацията и гласува по съвест. При Борисов и ГЕРБ нещата са обърнати наопаки. По-скоро ще се промени името на СОС, отколкото на главния архитект или на някоя друга административна длъжност. Нека сме реалисти!

  • Maxim

    Много добра програма.
    Имам само една забележка – техническа – горе при политиката за детските градини, си написал гадини, вместо градини (таксата за детските гадини да се качи). Предстоят избори и няма да е добре да се дават такива поводи за заяждане на хората от ляво.
    Поздрави!

  • anivanov

    Промяна в организацията на управлението в София е нужна и предложението е добро, даже много добро.
    Моля за пояснение. Така наречените кметове на райони, които по едно друго определение са „административно присъстващи отговорно виновни лица“, къде се вписват в тази организация? Варианти много. Най- лесният е да си останат „административно присъстващи отговорно виновни лица“ за времето на мандата си. По-добрият е …

  • Синият морал

    Попитах в сайта на Мартин: Къде остана оня син седесарски морал… Г-н Димитров е икономист, седесар и лидер. Защо досега никой не запита: Колеги от ГЕРБ, какво става, какво се случва в определяната от някои като гнездо на корупцията и резерват на бивши комунистически, комсомолски и ДС-кадри “Насърчителна банка”, прекръстена от комунистите на “Българска банка за развитие”.
    Вярно ли е, че на ръководени позиции в нея са назначени от Компартията и нейните сателити само и единствено най-ретроградните представители на бившите комунистически и комсомолски организации и службите на ДС?
    Има ли смисъл от банка, която десет години не можа да изпълнио предназначението си – да насърчава малкия и среден бизнес, а се превърна в “насърчител” на фирми, от обръчите на Тройната коалиция?
    Ще понесе ли някой отговорност за корупционни схеми там?
    Докога ще плащаме огромни заплати на комунистическите кадри в нея, паразитиращи на гърба на данъкопалатеца?
    Не знам дали ще отговори…

  • http://nosite Julia Mineva-Milcheva

    Uvazhaemi g-n Zaimov,

    Sazhalyavam, che sam propusnala po-rano da procheta tazi publikatsiya v bloga. (Poznavam bloga otdavna, no poradi lichna razseyanost ili zaetost, ne sam go otvorila izvestno vreme…
    Tova tuk e velika konceptsiya za obshtinskoto upravlenie i nikoy ne mozhe do momenta da se meri s neya! Posledniyat kmet na svobodna Sofia, eng. Ivan Ivanov (1934-1944), ako beshe zhiv, bi admiriral tazi programa, ne se samnyavam v tova! Istinata e prosta, i sadarzha slozhen opit, koyto e nadzhivyan, za da porodi prosti principi. Prochee, G-n Zaimov, Martine, ti tryabva da si kmet na Sofia, az taka misleh i na predishnite izbori, samo po intuitsiya, a sega – po ratsionalno ubezhdenie. Ne znam dali shte se sluchi taka, glupostta na bulgarite e bezbrezhna. (Komentarite kam postinga go dokazvat, za poreden pyt.)
    … Vednaga si predstavih kolko dobre bih se spravila s rolyata na „animatora“, no shato bih ti pomognala s vsichki sili i za „gradinarya“ i „ikonomista“. Chudesen red: v edin grad, i darzhava, napylno podvlastni na haosa, az se vazhishtavam na tozi aristokratichen i tsarski poryadak, koyto vladee tvoyata misal. Tryabva ogromno tarpenie, na koeto ne sam sigurna, che koyto i da bilo ot nas shte udarzhi. Da se molim, otets Mihail ot Smolyan, i Dorostolo-Chervenskiyat Mitropolit, i oshte nashi monasi, nadyavam se, shte ni izmolyat podkrepa za kakvoto e nuzhno tarpenie za Sofia.

    Blagodrya ti, Martine, za tozi text. Toy vrashta veche propadnalata mi nadezhda, che sofiyatsi sme oshte zhivi, i che nyama da zagubim i malkoto, koeto e ostanalo, no shte go umnozhim, za slava na Boga i za evropeyska slava!

    Julia Mineva-Milcheva