Какво работят политиците

Политиката и администрацията никъде в днешния западен свят не вървят заедно по много причини. Експертизата не винаги води до най-правилните решения. Бизнесът има повече власт от когато и да било в човешката история. Някой трябва да ограничава властта и на бизнеса и на администрацията. Това е поне едно от нещата, които политиците трябва да правят….

Политиката и администрацията никъде в днешния западен свят не вървят заедно по много причини. Експертизата не винаги води до най-правилните решения. Бизнесът има повече власт от когато и да било в човешката история. Някой трябва да ограничава властта и на бизнеса и на администрацията. Това е поне едно от нещата, които политиците трябва да правят. За жалост те много често смесват политика, бизнес и администрация.

Ролята на политиците, се свежда до три неща. Те определят а) стратегията и формулират правила, б) избират подходящи хора за администрация и в)в момент на криза поемат отговорност и намират решение.

За да се изгради добра стратегия са нужни визия и знания. Може би затова Софийската община няма нито една стратегия в нито една важна област. За да имаш визия трябва да гледаш напред, а не само в краката си. Трябва да мислиш как трябва да изглежда този град след 5, 10 или 20години, какви ще бъдат предизвикателствата тогава, каква ще бъде конкуренцията, към какво ще се стремят хората, какъв ще бъде климатът.

Изборът на подходящи хора зависи от опита, професионализма и политическите идеи. Зависи и от избора на добра организация и структура на администрацията. Във висшата администрация на общината няма почти нито един подходящ човек. Да не говорим, че е погрешно да съществуват заместник кметове защото не е ясно дали са администратори или политици.

Кметовете и болшинството общински съветници в София от години нямат чувство за отговорност, а в момент на криза са безпомощни. Повечето се сещат, че в България през зимата пада сняг, когато той навали и задръсти улиците и пътищата.

Благодаря, както винаги, на всички за участието в блога ми. Искаше ми се някой да сподели нещо и за наблюдението ми, че липсва добра воля. Липсата на добра воля, на споделена загриженост за града е най-голямото ми затруднение в момента.

Това са сега личните ми мисли. В крайна сметка блогът е личен и на него споделям и разменям лични мисли и възгледи. Повечето въпроси за конкретните политически и административни проблеми на общината ще намерят отговор в сайта obichamsofia.com когато той заработи отново след около месец.

Там ще бъдат описани и въпросите в чието обсъждане и решение съм участвал, най-вече чрез гласуване, през последните два месеца. Например, трите най-важни въпроса в утрешното заседание на общинския съвет са: таксите и задачата за почистване на града, петгодишния бизнес план на „Софийска вода” и промяната в бордовете на общинските фирми.

Моите и на съветниците на Алианс за София позиции са следните. Задачата за почистване е формулирана лошо, а таксите са скандално високи. Бизнес планът на „Софийска вода” е неприемлив по много причини и не само защото изисква сериозно увеличение на цената на водата. Смяната и намаляването на бордовете и последващите конкурси са правилни решения, а изборът на хората е изцяло отговорност на Герб. Няма да има промяна в качеството на управление, обаче, ако не се увеличи значително възнаграждението на изпълнителните директори.

« Предишна публикация
Следваща публикация »

25 коментара

  • http://ivanov.nu Георги

    Таксите за почистването може да са високи, но за сметка на това услугата е некачествена.

  • http://dzver.com/blog/ dzver

    Добре дошъл отново в мрежата!

  • Елена

    Здравейте г-н Заимов,
    споделям идеите ви за неприемливата софийска действителност и необходимостта от ясна, конкретна цел, действия, добро управление и контрол.
    Драмата е, че държавната администрация работи и се развива на принципа на непотизъм, т.е. не би могла да бъде ефективна. Системата много напомня първия принцип на социализма, а именно отмяна на рентабилността…и така в ЕС. Липсва не само волята, за която говорите, но и компетеност; приоритетите и конкретните действия, които се предприемат в дадена насока, напомнят по-скоро за кроеж без кройка отколкото за дългосрочна стратегия. Колкото до „загриженост“ – това е абстрактно понятие в страната без крупен частен сектор, страдаща от патологичен индивидуализъм и рекордно много регистрирани ЕООД. „Те не са виновни, толкова могат.“ – така мисли едно 20-годишно момиче, което иска да живее и да се развива в България, докато върви между старите олющени сгради….

  • Ивайло Петров

    Г-н Заимов, какво ви е мнението за посощението на Путин и за споразуменията, които той ще подпише с българските власти? Изгодни ли са те за България?

  • http://svetlaen.blogspot.com Светла

    Ура, най-сетне пост в желаната от мен посока! Връщат се надеждите ми, че от това може да излезе добър политически блог. Добре е, че ни държите в течение какво се гласува и каква е Вашата позиция за това. И е прекрасно, че „Обичам София“ ще заработи отново. Аз лично нарочно се регистрирах там след изборите, а не преди тях, защото за мен сайтът има смисъл не толкова като предизборна пропаганда, колкото като място за обсъждане на проблемите на София и генериране на гражданска активност в тази област.

    Но. Господин Заимов, надявам се да разберете някога, че, ако искате да имате свестен блог, трябва и да отговаряте на коментари. В полето за коментари, не само в следващия пост. Разбира се, не сте длъжен да отговаряте на всички коментари. Аз например изобщо не държа да отговаряте на моите. Липсата Ви сред коментарите обаче създава впечатление, че не искате да се „принизявате“ до нивото на коментиращите. Освен това, след първите 10-20 коментара се получава зацикляне и изпростяване на дискусията, които биха могли много лесно да се избегнат, ако пуснете дори само два-три отговора. Надявам се в най-скоро време да Ви видя след коментиращите в собствения Ви блог, ако ли не, ще продължа да Ви досаждам по тази тема ;-).

  • кефчо

    И на мен този пост ми допада. Превръща се в личен и отговорен. Звучи еманципирано от политическите обстоятелства (партии и алианси). Щом личи личното – аз съм за.

  • Борис

    Г-н Заимов,

    Добра воля няма, но това е върхът на айсберга – резултат от всичко, което описвате: липсата на визия и знания, и на организация на работата, която да служи на визията и да използва знанията. Както отбелязахте някъде по време на изборната кампания, една не малка част от тези хора биха работили доста по-добре, ако работната им среда беше по-добра. Но как да бъде разбит този омагьосан кръг, в който липсва визия, липсват знания, липсва добра организация на работата и добра воля, не знам. Вие трябва да кажете.

  • Цветелина Христова

    По повод снежна София:

    Преди време в автобуса някакво момче явно чу по радиото, че „и тази година зимата ни изненада“. Неговият коментар беше: „Че как така? Зимата по нашите географски ширини идва все по това време.“

    Струва ми се, че това е логична забележка.

    Предполагам, че политиците и управниците трабва да бъдат поне малко предвидливи и да поглеждат календара. За съжаление, нито София, нито България се управляват от политици. А и в администрацията работят все дами, които с два пръста и с адски мъки едва успяват да намерят клавишите на компютъра.

    Време е протестите в България да не бъдат само социални и икономически. Лично аз не искам след пет години все още да живея в държава, която се управлява от некомпетентни хора. Не знам какво смятате вие, останалите, които сте писали коментари в блога.

  • http://www.probujdane.com Павел Лазаров

    Хващам се за думите „… За да се изгради добра стратегия, са нужни визия и знания. …“

    Според мен ВИЗИЯТА – образът на бъдещето – е основният липсващ елемент и в политиката, и в администрацията на София. Не мислите ли, че, ако имаме ясна и адекватна визия, ще означава, че имаме и някакви познания по темата? Нямаме ли я, за мен означава, че само си играем на стратези. („Стратегия“ и „стратези“ – какви грозни думи само!? …)

    Затова мисля, че трябва да работим особено много за скорошното построяване на визията си за нашия град –> В какъв град желаем да живеем? Какъв е той в детайли? Това са фундаментални въпроси, на които не отговорим ли сега, каквото и да правим, ще градим нещо крайно нестабилно, приличащо на смешното бойко борисово пълнене на дупки.

  • http://bg-drebolii.blogspot.com/ Зорница Димитрова

    Липсата на воля и загриженост за бъдещето на града, както и отсъствието на визия и стратегии се наблюдават, защото повечето хора, решили да участват в управлението на София (било то като политици или като администратори), не са го решили с идеята да мислят за града, да го управляват така, че да го оставят по-добър отколкото са го заварили, и да го развиват в посока, която смятат за подходяща. Те са взели това решение много повече мислейки за себе си, за своите облаги, кариера, въобще за своето кратко пребиваване в управлението на града. Това обрича работата им на късогледство. Те не са решили да посветят себе си на управлението на града, а да поставят това временно занимание в своя услуга. При объркана цел – объркани резултати.

  • http://www.probujdane.com Павел Лазаров

    Добре, съгласен съм, Зорница. Но същото късогледство се наблюдава у всички софианци (у майка ми и баща ми включително!).

    Опитвам се да ти кажа, че късогледството е общо.

    За да се излекуваме от него трябва, първо, да сме заредени с много опимизъм ние, „свестните“, второ, ни трябва подходящ канал, за доставката му „по домовете“ на останалите. Политиците имат по-лесен достъп до тези канали, но ние също бихме могли. Не мислиш ли?

  • Светослав Светославов Манолов

    Пускам идея за среща на блога,интересно ми е да прочета мненията Ви по отношение на едно такова предложение.

  • Зорница Димитрова

    Визията и добрата воля за бъдещето на града е, разбира се пожелателна за всички софиянци, но ЗАДЪЛЖИТЕЛНА за заелите се с управлениеот на града, а и с каквато и да е обществено-значима дейност. Да приемат тази си дейност като кауза, мисия, а не като средство за собствения си просперитет. Добрата воля за действия и визията на тези хора е много по-важна от тази на пенсионираните родители, например, защото действията и бездействията на вкл’чилите се в управлението имат голям ефект, и защото те са там по своя воля за това.

  • norman

    Лелел, аз го мислех тоя Мартин Заимов за смислен, съдържателен човек, а той си сложил ъв блогрола на първо миесто онова оплешивяващото малоумие Дзвер.
    Абе тука да не би само олисяващи плешовци да си пишат и да градят демокрацията на България. И понеже ми омръзна да повтарям на други места, се надявам Дзвер-а да се засрами поне от Мартин Заимов и да почне да си плаща парното и да не муфти съседите си по комунистически .

    БЛОГЪРИТЕ НА САПУН !

  • http://svetlaen.blogspot.com Светла

    Е тук вече Мартин Заимов трябва да се намеси.

  • norman

    от Norman :
    Ми да се намеси, и аз това казвам да създаде малко респект сред лумпен симпатизантите си блогърите, да им каже като общински съветник, че триебва да си плащат парното тия умреляци блогърите, че така провалят общинската субсидия и се показват пред останалата общественост като пълни муфтаджии, използвачи и селски тарикати.
    И така го злепоставят самия него и ниема да го харесат хората заради тая блогърска пасмина, която точи лиги на доволство и сервилничи тука.
    Амам, как да се намеси човека като той дори не подозира, че има блог, хехех

  • aman

    Чудя се, как може да има толкова наивно и незряло отношение към политиката и към обществените въпроси.
    Какво означава да има „Визия“, да си я закачим на картинка над леглото и в банята и всеки ден да правим по 10 метана пред нея.
    И що за дивотия е това, че идвали хора, които нямали визия, мислели за себе си и били политически посочени. Ами какви да са??? И има ли други.
    Редно е чат пат да се четат и книжки ако не друго. В демократичните общества политическата дейност и държавното управление са поверени на политически партии, които се състезават на избори за вота на обществото.
    Състезанието се осъществява на базата на идеи, програми, платформи и личности, които тези партии предлагат на общественото внимание за одобрение. За да има възможност и право обществото да коригира своето решение или да направи по-добър избор през определен период има избори и мандатност.
    В политическите партии участват хора, които след като вземат решение да се включат в политическия живот приемат и да съблюдават едни правила, съобразени с вида и характера на партията, в която участват.
    В демокрацията няма такова животно като „Имащ дългосрочна визия за нещо си“, защото просто политическата дейност първо по характер е колективна и второ тя е личностно непредсказуема. Т.е. ти може да имаш определена визия и амбиция, примерно да си кмет на София, ама да станеш депутат от Добрич или зам-областен управител на Ямбол. Може да бъдеш издигнат за консул в Танганайка или вечно да си останеш в партийния клуб в квартала, чакайки да ти намерят работа.
    Конкретно за София! Това нито са първите нито последните избори, за кмет които ще се проведат и като знам, че 90%от пешештите тук са гласували за Софиянски да питам, ами каква беше неговата визия, заради която го преизбирахте три пъти?! Наблюдава се някакво противоречие, кмет без визия избиран три пъти и то от същите хора, кмет без визия избиран два пъти и накрая неизбран канидат с визия.
    Уточнете се и се определете. А инак кмета Борисов има програма за управление на града, с която се яви пред избирателите и спечели изборите, съответно – предпочетена е на пазара неговата визия, при това с категорично мнозинство. От тук нататък, като жители на демократична държава е редно да следим как изпълнява тази програма и визия и след 4 години на новите избори да го мислим. Същото се отнася и за катастрофиралия кандидат кмет и настоящ зам-председател на СОС. Та той също има и визия и програма и вместо да глаголствате и да го славославите като хора, които са гласували за него трябва да го следите доста изкъсо и да питате какво прави той, за да се реализират идеите му. Евентуално, ако ви осени с отговор де, защото с визия от малки се възпитават обикновено монарсите и членовете на кралските семейства в Дубай и ОАЕ, за тях е ясно, че ще управляват и трябва да се готвят от малки, защото там управлението на държавите е семеен бизнес нямащ нищо общо с демокрацията.

  • http://www.probujdane.com Павел Лазаров

    B-)

  • Дани

    Мартин Заимов би бил най-добрият премиер на тази държава. За съжаление – най-подходящ е Бойко Борисов – най-много подхожда на населението и затова ще е той. Ако има някой, който би могъл да отговори на въпроса – Какво трябва реално да се случи, за да бъде Мартин Заимов премиер – ще съм щастлив да го чуя!

  • Filipa

    Общинските администрации са създавани на принципа – да назначим наши хора, все едно дали имат качества. И после тези хора са бетонирани чрез Закона за държавния служител. Срещу което с години са си връщали подаянието чрез всеизвестните схеми…Познавам качествени хора, които бяха назначени в общ.администрация и се отказаха, защото блатната маса ги изолира. Дори „изолира ги“ не е точният израз. Не им даде никакъв шанс…В това ще е едно от основните Ви изпитания. Да издържите в блатото и въпреки това да се опитате да направите нещо. В тази ситуация да направиш нещо извън статтуквото е възможно само – АКО ПО ДРУГ НАЧИН НЕ МОЖЕШ…

  • Зорница Димитрова

    До аman

    Вижда се, че думта „визия” не ти допада, но нека поясня, че влагаме (аз поне) в тази дума далновидност, въображение, поглед. Те са необходими на всеки, заел се да управлява нещо – дружество, град, община, държава. Това, че демокрацията позволява смяна на управляващата партия/платформа през няколко години никак не означава, че далновидността, погледа и въображенеито на управляващите трябва стигат до края на мандата им. Те трябва да имат дългосрочна визия, абстрахирайки се от него. Още повече, тук говорим за местни избори и управлението на един град/община. В някои аспекти то е много сходно с управлението на частна компания – отвори web- траниците на големите международни дружества, и ще видиш визията им изписана там. Те планират дългосрочно, независимо, че техните ръководители се сменят периодично. Аз работя в тип дружество, чиято дейност е достатъчно позната, за да я използвам за илюстрация – банка. В решенията относно нейното управление, вземаме решения, чийто ефект и последствия ще се видят след доста години. Нашата работа е да се потрудим да вземем най-доброто решение сега, независимо, че след години, когато ефектът от него ще се прояви, може би никой от нас, а други хора ще заемат нашите позиции и ще се изправят пред него, а ние вероятно няма да имаме нищо общо с тази институция. Така трябва да е във всяко едно управление. Много бъркаш в заключението си, че визията и демокрацията взаимно се изключват, и че визия имат само монарсите, които очакват да управляват доживот.

  • aman

    Думата визия си ми допада чудесно и нямам нищо против далновидните хора с въображение. Не че от тях става винаги добри мениджъри, но пък са приятни за раздумка най-малкото. Това, което казвам, е че в демокрацията има непредсказуемост в индивидуалната политическа кариера, което не позволява да се визираш в конкретно нещо, защото политическото махало може да те прати на съвсем друго място. Второ политическата визия е колективна. Точно както една корпорация има принципи и платформа и правила писани някъде някога, но общовалидни и фундаментални, така и класическите партии имат първо своя ценностен фундамент и обществена ориентация. Наред с това, както и във всяка сериозна корпорация през определен период партиите пишат краткосрочни, средносрочни и дългосрочни програми и си определят съответни цели и измерители. А основният измерител са изборите, защото единствения смисъл от съществуването на партиите е състезанието им за власт.
    И така ако отвориш сайта на всяка сериозна партия първо ще видиш дали тя се определя като народна, националистка, лява, либерална, консервативна и т.н. по спектъра, ще видиш и ценностите, които споделя и визията за общественото развитие, което има.
    Толкоз за известните прилики между корпорация и партия. Що се отнася до управлението на град, министерство, държава и въобще всяка политическа упрваленска дейност тя има твърде малко общо с менажирането на корпорация или бизнес. Първо, нямаш контрол и право на избор на хората, с които работиш. Те ти се подават, съгласно партийните правила (справка виж листата водена от Заимов). Второ, между програмата с която си спечелил изборите и реалностите, когато поемеш властта има фундаментална разлика. Трето, ако нямаш мнозинство в политическия орган, който взима управленските решение трябва да правиш коалиция, което означава, че може да ти се наложи да приемеш като част от своята диаметрално противоположна визия. Четвърто, голям праз като си имал невероятна визия, когато не си спечелил и когато в опозиция не се опитваш да я напарвиш печеливша. Пето, какво от това, че си имал чудесна визия, когато след четри години дойде на власт друг с коренно противоположна такава. Шесто, ама въобще не ме интересува каква визия имаш и никой избирател не го интересува, ако сутрин на излизане го налаят кучета, падне му висулка на главата, окъпе го кола от локвата, пребие се на леда, виси в задръстване 2 часа и закъснее за работа, строши си колата в ямата, оберат го в тъмната улица и тн и тн. Слабо ме вълнува, че след 20 години града ще е страхотен, като в рамките на две не стане малко по-поносим. Това е само пример. И последно, в банката показателите, които определят качеството на твоята работа и напредък, контрола, възлагането на работа и измерването на резултата нямат нищо общо и по същество не могат да имат със съответните измерители, отнесени до политиците.
    Та още веднъж да кажа, не се хващай за думата визия, мисля че не тя е важното, което казах преди това. И другото не съотнасяй политическите процеси към мениджмънта на корпорация. Да на всеки работил в голяма, подредена, целеустремена фирма с лидерско поведение и дългосрочна стратегия му се иска да е така навсякъде и още повече в политиката, но за добро или лошо политическия процес няма общо с тези неща и за да го разбира един политик и да се развива и да може да реализира своята визия той трябва да се подчинява на политическите правила иначе ще си стои в миманса с няколко десетки фена, които споделят неговата визия……..

  • http://bg-drebolii.blogspot.com/ Зорница Димитрова

    ок :) по принцип – съгласна. Но за управлението на града са си необходими съвсем конкретни идеи и действия, които нямат кой знае колко общо с ценностите и социалната ориентация на конкретната партия. Има си наболели проблеми, които да се решат – както казваш, да се изчисти снега, да се махнат висулките, и т.н., и някои дългосрочни проекти, които трябва да се започнат и по които да се работи, независимо, че в този мандат само ще се работи, а „благата“ ще се ползват в по-следващия. А ако идеш да висиш в общинската управа и в главата ти не минава друга мисъл освен да внимаваш да не се „минеш“ да свършиш нещо, от което няма да извлечеш директна полза, ще заприличаш на много участници в българския политически живот (и не само българския де). Далновидността и отдадеността на работата/каузата е присъща на много големи политици. С всички ограничения на правилата на играта в политиката, които са си както ги описваш.

  • http://www.domftzora.com Людмил Стефанов

    Преди време бях на обучение при един британски парламентарист, който се занимаваше с проблемите на гражданското общество.
    Според него политиците използват почти цялото си работно и свободно време с една единствена цел: да създават мрежи от контакти, чрез които по-дълго време да се задържат на власт. Но пред хората нещата се описват с друг език: поемане и търсена на отговорност, работа за обществото и др. Иначе в работната им програма влизат преди всичко срещи на тема: Аз на тебе, ти на мен“

  • http://aman.blog.bg/ aman

    Това работят политиците – стремят се към политическата власт, борят се за нея, упражняват я, губят я и така отново. Напълно правилно го е казал човека и в това няма нищо неестествено, ненормално и даже неморално. Проблемът е, че тук у нас разбирането за професията на политика и очакванията към тях са съвсем различни. А по-големия проблем е, че те са формирани от самите политици и затова отношението към тях е такова каквото е. Политиката е професия макар и надстроечна (не може да завършиш за политик, първо ставаш някакъв друг). Митилогемите в българското общество са твърде много и твърде спъващи развитието му. Както и стремежа нещата да не се наричат с истински имена, да се говори иносказателно или метафорично. Тъпо и ненужно – щото нали както и да му казваш метафорично…. Мъжкия полов орган примерно винаги си остава мъжки полов орган.